Но за да разберете за какво, ще трябва да изчетете целия постинг. Кофти, а?
Говорихме си тази вечер в нета. И някакви мисли ми нахлуха в главата. Затова, че съм отявлена комплексарка. И тъй като никога не съм се притеснявала от слабостите си и сега ще си кажа какво ме гложди. Така се случи, че преди да стана жена, се наложи да стана мъж. Ха. Някои го умеем. Или си вярваме. Както и да е - имаше причина, поради която трябваше да бъда силна още преди да разбера какво е това. После уж нещата се промениха, но само видимо. По-късно взех отново някакво решение, което пак ме принуди да бъда всичко. И някак страхът от провал ме държеше и подтикваше да бъда. Само може да предполагате какво може да означава това. Но аз... хъх... ми избивам комплекси. Вярно, че моите си, но и те са тежък случай. Като около 50 чувала по 20-30 кг всеки. Като огромен хладилник качен от двама до втория етаж. Като осъзнаването, че полите пречат за скок високо и далеко.
Приказвам си разни, почти неразбираеми. Но истината тежи. А тя е, че нещо ми липсва. Продължавам да се опитвам да запушвам дупките в душата си.
Постигам...
Това, че малко заякнах. Толкова, че сътворих релеф на бицепсите си, който би ме притеснявал, ако беше лято. Една канадска?
Това, че разни портокалови кожи останаха някъде в края на лятото...
Добре, Елски, пиша го заради теб - нямам целулит!
Дали да кажа на сина ми защо майка му се хили по това време? ;)
Радвам се, че те разсмях … :))
като гледам не сме удавници ...
Питам се дали полата повече пречи или повече помага? ;)
10.11.2007 10:51
14.11.2007 08:19
14.11.2007 08:24
Ще напиша постинг-отговор. Не обещавам, че ще стане днес. Но е твърде възможно.
14.11.2007 11:51