Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2007 22:27 - Нещо като равносметка
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 955 Коментари: 4 Гласове:
0






Ти помниш ли, приятелко, бяхме малки деца. Играехме си нашите детски момичешки, и не толкова момичешки, игри. Гонихме топките, научихме се не да бягаме от тях, а да ги улавяме. Така бяхме непобедими в онази любима игра на "народна топка". Правилата бяха такива, че когато стреляха към теб, имаш две възможности - или да избягаш и да избегнеш удара, ила да застанеш на пътя на топката, да я уловиш, за да стреляш ти. Пускахме хвърчила чак до облаците, мечтайеки да полетим. И вярвайки, че един ден ще се случи... Завиждахме на големите и бързахме да порастнем. 

По-късно пораснахме, приятелко. Намерихме книгите. Изградихме усет за това, кое, как и къде трябва да научаваме. Откривахме различията в необходимите знания, за да получаваме шестици в училище и отлични оценки в живота. Отсявахме. Някои неща помнихме ден, седмица, месец. Други приехме за цял живот. Някои от тях променяхме впоследствие. 

Помниш ли, приятелко, колко пъти си мислехме, че сме влюбени? И как всеки път беше различно и ново. И сякаш завинаги. Намерихме бащите на децата ни и създадохме семейства. Никой не ни беше подготвил за това. Тук интуицията сякаш беше водеща. Грешахме, прощаваха ни, грешаха, забравяхме. И продължавахме. Намирахме сигурност, когато проблемите в службата се отмиваха пред една детска усмивка. Това да бъдем майки толкова много ни беше завладяло, че най-важните теми за разговор, най-ценните книги бяха за отглеждането и възпитаването на децата. И те пораснаха. Сега ги гледаме и не можем да скрием гордостта в очите си.

Постигнахме някаква реализация в професионално отношение. Разбрахме, че в тази област не може да има краен предел. Винаги има напред и нагоре. Каквото и да работим, винаги ще остават следи зад нас. Следващите ще стъпват в нашите стъпки, за да минат по-бързо и по-лесно по нашия път.

Време е да помислим и за нас, приятелко. Време е да бъдем себе си. Време е да оставим душите си да полетят...



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bambola - време е ...
08.11.2007 23:53
обожавам тази песен...
обичаи се :)

цитирай
2. radalia - bambola,
09.11.2007 21:50
Нима наистина не сме по свой начин такива?
цитирай
3. radalia - krissi1,
09.11.2007 21:53
Това май прилича на оправдание?
цитирай
4. radalia - Крис,
10.11.2007 00:35
А какво пречи? Поне да опитаме, а?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2306042
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!