Прочетен: 5343 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2008 12:02
Отдавна се канех да подбера песнички на следващата ми любима група - Формация Студио Балкантон. Може би за по-младите трябва да разкажа точно какво означава Балкантон, но ще ги оставя да се поровят при чичко Гугъл. Така или иначе, много от моето поколение се заслушваха в песните на ФСБ. Бяха нещо ново, звучаха по нов начин...
И понеже времето днес във Варна е едно такова духовито, започвам с тази песен
Иде вятър
Както страдаме от грипове
и целуваме от скука,
иде вятър и напипва
във живота ни пролука.
Както вярваме във слухове
и навиваме обиди,
въздух в стаите избухва -
иде вятър, иде…
Хей, иде вятър, иде…
Сепнато от сладък спазъм,
вдига времето камшика,
песента която пазим,
вятър тананика.
И косите ми сивеят,
и душата ми отлита.
Хей, иде вятър, иде…
Продължавам с песните, които всички си припяваме ;)
Обичам те до тук
По своя път един и същ
разнася мълнии трамвая,
гърми и обещава дъжд,
а аз какво да обещая?
Обичам те до тук.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара,
обичам те до тук.
Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек
от релсите излязал.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара.
И отминават твойте крачки,
изглежда, че съм станал друг
след този писък на спирачки,
обичам те...
След десет години
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Разделихме се с надежда
тук на този сив площад.
Пак да се срещнем
след десет години,
за да разкаже всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Влакове тръгват
от всички страни.
Но един от тях остана
на една далечна гара,
пак на двадест и две.
Пак ще се прегърнем
Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи -
пак да се намерим,
пак да се прегърнем завинаги.
Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон
и стъкло - мъртъв свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.
Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи -
пак да се намерим,
пак да се прегърнем завинаги.
Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон
и стъкло - мъртъв свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.
Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Гара разделна
Илюзия
Епизод от романтичен филм
Малко съм разколебана коя песен да избера за специален поздрав за desify. Затова нека да не е една, а следващите две:
Високо
Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.
Високо, високо, високо,
над завист и обида.
Високо, високо, високо,
високо да те видя.
Високо, високо, високо,
над всичко днес бъди
и обич синеока -
звездите са звезди.
Високо, високо, високо,
и обич синеока,
звездите са звезди
защото са високо.
Да те видя - високо застани.
Да те видя - над дребните сплетни.
Да те видя - над всичко днес бъди.
Да те видя.
Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.
Високо, високо, високо,
над завист и обида.
Високо, високо, високо,
високо да те видя.
Да те видя - високо застани.
Да те видя - над дребните сплетни.
Да те видя - над всичко днес бъди.
Да те видя - звездите са звезди.
Да те видя, да те видя,
да те видя, да те видя.
Да те видя, да те видя,
да те видя, да те видя.
Да те видя, да те видя,
да те видя, да те видя.
Да те видя, да те видя,
да те видя, да те видя.
Звездите са звезди.
Вълче време
Последният човек
Последният човек върви към нас,
Вълви без пол, библия и знаме.
Последният човек не иска власт,
Той няма име глас и памет.
Върви към нас
Не се усмихва нито ни се сърди
Сърцето му е мъничък компас,
Стрелката му насочена не мърда.
Последният човек не иска власт,
Не чувства жега, студ,
Не чувства страх.
Върви човек, а всъщност – гола кукла.
Той няма памет, име, той няма срам –
Последният човек върви насам,
Последният човек върви и си пиука.
И накрая...
Дъждовни въпроси
Благодаря. :)))
Моля.
Направих го, заради себе си... (егоизъм в чиста форма)
Наистина е ценна песен!
06.11.2007 11:43
Прегръдки :)
И ти благодаря за допълнението :)
Прегръщам те и аз! :)
отплеснах се...:(
целувки:)
А специално за "Спри до мен", преди време я качих в тубето:
http://youtube.com/watch?v=EO6z6Lls4nc
Знаеш какво да ми пуснеш, благодаря ;р
24.05.2008 02:22
песента е крадена, останалите копирани оттук оттам