"Every time that I look into the mirror
All these lines in my face getting clearer
The past is gone
It went by like dusk to dawn
Isn"t that the way
Everybody"s got their dues in life to pay
Well, I know, nobody knows
Where it comes and where it goes
I know it"s everybody"s sin
You got lose to know how to win"

Тези дни се наложи да се върна там - в училището, което работех. В моето училище. Причината е коренно различна. Въпреки това трепетът е същия. Всичко е такова, каквото го оставих. Дори нещата, които бях направила си седят на същите места. Цветята, които бях посяла, са си там. Минах през празните коридори и си дадох сметка, че толкова е същото, сякаш съм излязла предния ден от сградата. Говорех с хората. Всички се радваха, че ме виждат... Децата, които срещнах в квартала, задаваха един и също въпрос - "Госпожо, кажете, че се връщате при нас!"... 
За пореден път се убеждавам колко липсвам на хората, които оставям по пътя си. Вярно е, че егоцентризмът ми се погъделичка, но и тежестта от отговорността не е малка. В чисто емоционален план, много е трудно да не се върнеш, когато си тръгнал за някъде. Особено като си сигурен, че ще зарадваш с връщането си. Може би в очите на някои съм щастливка, защото винаги решението да тръгна е било мое. Но заедно с него и отговорността си е чисто моя. А тя тежи.
Мрънкам си.
А просто имам нужда от едно рамо...

"Sing with me, sing for the years
Sing for the laughter, sing for the tears
Sing with me, just for today
Maybe tomorrow will pull out and take it away, yeah"

Mрънкането не е прехвърляне на личната отговорност на "слушателите" ;) но помага ... особено като е в акомпанимент на Dio :)

Сигурна съм, че ме разбираш ;)

Отговорността наистина много,много тежи!!Уффф...
Върви,върви...не се обръщай...

Но понякога обръщането е наложително.

Za da se realizirash i za da ne stradash naprazno!

Za da se realizirach i da ne stradash naprazno ! Znam 4e e trudno !

Човек има нужда понякога и да си помрънка …

рамото го имаш от нас...
дано си щастлива с това,с което се занимаваш сега!dream on!

не можеш да избягаш от съдбата. Твоите деца те обичат и те очакват. А и ти не можеш без тях.
Ти си призвана. Затова те обичам и ти желая много детски усмивки, търпението да не те напуска. Просто - бъди себе си. Така си прекрасна!
С теб съм:)))

Не мога без тях. Вероятно. Знам, че и без мен могат. Не съм незаменима. Може би само незабравима. Стига ми.