Постинг
02.11.2007 20:51 -
Къде, мислиш, че отиваш?
Добре, признавам, че нямам време за блога. Не, че ви интересува особено. Но има хора, които се тревожат, ако не надникна в блога им. Това стопля. Благодаря!
"Данък обществено мнение не плащам". Какво влагам в тези думи? Наистина ли мога да убедя себе си, че не ми пука. Нима суетата ми е абсолютно чужда? В пълния смисъл на думата. Не е. Мога да бъда честна пред себе си, а и пред вас. Толкова много пъти и толкова дълбоко съм се събличала пред вас, оставайки по една гола душа. В началото тихичко, незабележимо. В последствие все по-разсъблечена пред все повече хора. Позволявах да надникнете, до където погледите ви стигаха. Признавам, че никой не оцапа това, което видя. Радвам се на едно много толерантно отношение на всички четящи ме. Бях и в разни класации. И май никой не се подразни от моето място там. Благодаря ви!
Не правя равносметка. Не ми е нужна. По-скоро изпитвам необходимост от това да благодаря на всички вас. Намирайте поводи за усмивка. Та е нещото, което можем да раздаваме, без да обедняваме. Дори и на намусената лелка или на чичкото, който е готов да заформи скандал от това, че вижда слушалките на плеъра в ушите ми.
Толкова много теми за постинги нося в себе си, но както казах и преди известно време, просто... Хахаха - сетих се за една констатация на мой колега - има три неличими болести на нашето време - рак, менструация и лоша организация. Явно страдам от последното. Вярно е, че търся някакво оправдание (пред себе си), за да не пиша. Веднъж протестирам, друг път абдикирам ;). Всичкото е тинтири-минтири.
Може би, единственото оправдание за моето мълчание е, че наистина съм заета с нещо, на което много държа. Знам на къде съм тръгнала, готова съм да посрещна това, което ме чака там. Научих се да не използвам думи като никога и завинаги. Въпреки това, влагам цялата себе си.
И, знаете ли, понякога човек не трябва да мисли прекалено много ;)
И аз стигнах до този извод!:))
А това твоето да не е някаква прелюдия?Всъщност единствено и само ти решаваш какво да правиш по
своя път!
На мен ми е приятно да те виждам наоколо:))И се радвам,че пътищата ни се пресякоха!:))
Какво прави бебенцето сладичко?Дава ли ви да спите?:)
цитирайА това твоето да не е някаква прелюдия?Всъщност единствено и само ти решаваш какво да правиш по
своя път!
На мен ми е приятно да те виждам наоколо:))И се радвам,че пътищата ни се пресякоха!:))
Какво прави бебенцето сладичко?Дава ли ви да спите?:)
каквото и да правиш, просто бъди щастлива. :)))
цитирайНе обичам прилюдииите. Казвам нещата в прав текст. Обикновено без предварителни уговорки. Спокойно - тук съм и ще бъда занапред.
Бебето - хихихи - абсолютно не ми пречи на съня. Може би, защото я оставям в стаята. За сега е повече от възпитана. Дори се научи да ходи по нужда на определеното й място. Чакаме да минат ваксините, за да я извеждаме. Все пак е бебе :))))
цитирайБебето - хихихи - абсолютно не ми пречи на съня. Може би, защото я оставям в стаята. За сега е повече от възпитана. Дори се научи да ходи по нужда на определеното й място. Чакаме да минат ваксините, за да я извеждаме. Все пак е бебе :))))
Не е голяма тайна какво правя. Писах и за това преди време. Ремонтирам всичко, което подлежи на ремонт.
И да - мерси за пожеланието! :)
цитирайИ да - мерси за пожеланието! :)
Отдавна не съм ти казвала, че те прегръщам {}
Независимо дали знаеш или не знаеш къде отиваш, важното е, че отиваш, нали?
цитирайНезависимо дали знаеш или не знаеш къде отиваш, важното е, че отиваш, нали?
да чувстваме блога като някакво задължение и да пишем регулярно?
Като неизменното сутрешно кафе? И да следим къде са ни преместили в класациите.
Но това е като задължение, а ние имаме достатъчно такива, нали?
Потребността да бъдем истински ни е предоставена в блога!
Разбираме те напълно и те поздравявам.
цитирайКато неизменното сутрешно кафе? И да следим къде са ни преместили в класациите.
Но това е като задължение, а ние имаме достатъчно такива, нали?
Потребността да бъдем истински ни е предоставена в блога!
Разбираме те напълно и те поздравявам.
Вярно е, че май позанемарихме прегръдките. Но пък знам, че ги има и без излишни думички ;).
Хих - сетих се за оная приказка за неспирането и бързането ;)
Категорично нито спирам, нито бързам :)))
Сигурно е от възрастта ;)
цитирайХих - сетих се за оная приказка за неспирането и бързането ;)
Категорично нито спирам, нито бързам :)))
Сигурно е от възрастта ;)
Знаеш ли, същите неща си ги мислих. Затова и намесих суетата. Иска ми се да я нарека по друг начин, но ...
Мда - потребността да бъдем истински. Както и изборът.
цитирайМда - потребността да бъдем истински. Както и изборът.
и всъщност липсата ти си личи ради
цитирайКакво да ти кажа.. Това не е сбогуване, така че..:
До нови срещи :)*
цитирайДо нови срещи :)*
Мисля, че няма нищо по-хубаво от една тиха утрин :)
Липсата ми... Не мога да скрия, че ми е приятно и в същото влеме някак отговорно. Без да е задължаващо ;)
цитирайЛипсата ми... Не мога да скрия, че ми е приятно и в същото влеме някак отговорно. Без да е задължаващо ;)
Не е. Даже и не помислям за нещо подобно. Това си е едно мое местенце. А много трудно се разделям с нещата, които обичам :)))
цитирайКакто и аз :)))
Затова и съм още тук.. И ще бъда ;)
цитирайЗатова и съм още тук.. И ще бъда ;)
Хей, писането в блога е по желание, не дължиш никому обяснения защо го правиш и защо не го правиш! А ти го правиш добре и винаги те чета с удоволствие.
Така е, когато пишеш, за да изразиш себе си, а не за да удовлетвориш нечие желание/очакване/изискване към теб :)
"... но не и да свирите на мен!"
цитирайТака е, когато пишеш, за да изразиш себе си, а не за да удовлетвориш нечие желание/очакване/изискване към теб :)
"... но не и да свирите на мен!"
Прегръщам те.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450