Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2007 20:51 - Къде, мислиш, че отиваш?
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2528 Коментари: 15 Гласове:
0




Добре, признавам, че нямам време за блога. Не, че ви интересува особено. Но има хора, които се тревожат, ако не надникна в блога им. Това стопля. Благодаря!
"Данък обществено мнение не плащам". Какво влагам в тези думи? Наистина ли мога да убедя себе си, че не ми пука. Нима суетата ми е абсолютно чужда? В пълния смисъл на думата. Не е. Мога да бъда честна пред себе си, а и пред вас. Толкова много пъти и толкова дълбоко съм се събличала пред вас, оставайки по една гола душа. В началото тихичко, незабележимо. В последствие все по-разсъблечена пред все повече хора. Позволявах да надникнете, до където погледите ви стигаха. Признавам, че никой не оцапа това, което видя. Радвам се на едно много толерантно отношение на всички четящи ме. Бях и в разни класации. И май никой не се подразни от моето място там. Благодаря ви! 
Не правя равносметка. Не ми е нужна. По-скоро изпитвам необходимост от това да благодаря на всички вас. Намирайте поводи за усмивка. Та е нещото, което можем да раздаваме, без да обедняваме. Дори и на намусената лелка или на чичкото, който е готов да заформи скандал от това, че вижда слушалките на плеъра в ушите ми. 
Толкова много теми за постинги нося в себе си, но както казах и преди известно време, просто... Хахаха - сетих се за една констатация на мой колега - има три неличими болести на нашето време - рак, менструация и лоша организация. Явно страдам от последното. Вярно е, че търся някакво оправдание (пред себе си), за да не пиша. Веднъж протестирам, друг път абдикирам ;). Всичкото е тинтири-минтири.
Може би, единственото оправдание за моето мълчание е, че наистина съм заета с нещо, на което много държа. Знам на къде съм тръгнала, готова съм да посрещна това, което ме чака там. Научих се да не използвам думи като никога и завинаги. Въпреки това, влагам цялата себе си. 
И, знаете ли, понякога човек не трябва да мисли прекалено много ;) 





Тагове:   мислиш,   Отиваш,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. melsun - Това за прекаленото мислене ;)
02.11.2007 21:04
И аз стигнах до този извод!:))
А това твоето да не е някаква прелюдия?Всъщност единствено и само ти решаваш какво да правиш по
своя път!
На мен ми е приятно да те виждам наоколо:))И се радвам,че пътищата ни се пресякоха!:))
Какво прави бебенцето сладичко?Дава ли ви да спите?:)
цитирай
2. mitakat - Ради,
02.11.2007 21:04
каквото и да правиш, просто бъди щастлива. :)))
цитирай
3. radalia - melsun,
02.11.2007 21:30
Не обичам прилюдииите. Казвам нещата в прав текст. Обикновено без предварителни уговорки. Спокойно - тук съм и ще бъда занапред.

Бебето - хихихи - абсолютно не ми пречи на съня. Може би, защото я оставям в стаята. За сега е повече от възпитана. Дори се научи да ходи по нужда на определеното й място. Чакаме да минат ваксините, за да я извеждаме. Все пак е бебе :))))
цитирай
4. radalia - mitakat,
02.11.2007 21:31
Не е голяма тайна какво правя. Писах и за това преди време. Ремонтирам всичко, което подлежи на ремонт.
И да - мерси за пожеланието! :)
цитирай
5. lemonpie - ~
02.11.2007 22:22
Отдавна не съм ти казвала, че те прегръщам {}

Независимо дали знаеш или не знаеш къде отиваш, важното е, че отиваш, нали?
цитирай
6. injnina - Защо
02.11.2007 22:28
да чувстваме блога като някакво задължение и да пишем регулярно?
Като неизменното сутрешно кафе? И да следим къде са ни преместили в класациите.
Но това е като задължение, а ние имаме достатъчно такива, нали?
Потребността да бъдем истински ни е предоставена в блога!
Разбираме те напълно и те поздравявам.
цитирай
7. radalia - lemonpie,
02.11.2007 22:35
Вярно е, че май позанемарихме прегръдките. Но пък знам, че ги има и без излишни думички ;).
Хих - сетих се за оная приказка за неспирането и бързането ;)

Категорично нито спирам, нито бързам :)))
Сигурно е от възрастта ;)
цитирай
8. radalia - injnina,
02.11.2007 23:07
Знаеш ли, същите неща си ги мислих. Затова и намесих суетата. Иска ми се да я нарека по друг начин, но ...

Мда - потребността да бъдем истински. Както и изборът.
цитирай
9. sowhat - а утрините тук са тихи
03.11.2007 09:36
и всъщност липсата ти си личи ради
цитирай
10. candysays - ...
03.11.2007 14:10
Какво да ти кажа.. Това не е сбогуване, така че..:

До нови срещи :)*
цитирай
11. radalia - sowhat,
03.11.2007 21:19
Мисля, че няма нищо по-хубаво от една тиха утрин :)

Липсата ми... Не мога да скрия, че ми е приятно и в същото влеме някак отговорно. Без да е задължаващо ;)
цитирай
12. radalia - candysays,
03.11.2007 21:20
Не е. Даже и не помислям за нещо подобно. Това си е едно мое местенце. А много трудно се разделям с нещата, които обичам :)))
цитирай
13. candysays - :)
04.11.2007 12:40
Както и аз :)))
Затова и съм още тук.. И ще бъда ;)
цитирай
14. innid - по желание :)
06.11.2007 12:57
Хей, писането в блога е по желание, не дължиш никому обяснения защо го правиш и защо не го правиш! А ти го правиш добре и винаги те чета с удоволствие.
Така е, когато пишеш, за да изразиш себе си, а не за да удовлетвориш нечие желание/очакване/изискване към теб :)
"... но не и да свирите на мен!"
цитирай
15. radalia - innid,
06.11.2007 20:52
Прегръщам те.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3042793
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!