Постинг
20.10.2007 08:14 -
Думите...
Няма нищо по-лесно от това да кажеш нещо...
Играеш си с думите, флиртуваш с тях, подреждаш ги по един невъобразим начин, който кара четящия да намери себе си. Да се заблуди, че се е намерил в тах. Всъщност дълбоко в себе си, това е и желанието ти.
Нараняваш с думите. Те са като камщици. Забиват се в плътта и оставят белези. Безсънен поглед в зачервени очи. И понеже това умение съм го усвоила до съвършенство, някак не може да бъде приложено спрямо мен.
Отново едни думи ме победиха. Хукнах да посрещам изгрева. Дойде много след като последните стъпки на перона затихнаха и останах сама в тъмното и студеното. Понякога е хубаво. Като изцеление...
Нищо не се променя. Думите са безсилни. Просто трябва и да се изпълняват...
"...I"ll try to stay but it"s in vain when you"re far
I"m on the run to wherever you are
I"m a gonna do everything I say
Tried to stay but time"s running out
But now I"m on my way"
http://www.youtube.com/watch?v=91euxMQ0Zyg
цитирайкогато мълчанието не е злато. Броя точно тях. Без да търся нечие съгласие.
А те изтичат...
цитирайА те изтичат...
не виждам причини да ти трябва нечие съгласие. :)
цитирай ;)
цитирайпросто не това имах предвид. :)))
цитирайзнам... ;)
цитирайзнчи знаеш. :)))
цитирайда е неудобно ;)
цитирайЗа кого ? ;)))
цитирай
10.
анонимен -
:)
21.10.2007 22:22
21.10.2007 22:22
Ексхибиционизъм на отношения - а сеирджии не липсват...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450