Прочетен: 6098 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2008 12:04
Балада за Пловдив
Във Пловдив, във града вековен,
там далеч, там далеч...
Една нощ спря да бий сърцето ми
и нищо друго...
Един зелен безспирен поглед,
там далеч, там далеч...
Две влажни устни недостъпни
и нищо друго...
Небето българско сияше,
там далеч, там далеч...
С трептящите звезди препълнено
и нищо друго...
По улицата бавни стъпки,
там далеч, там далеч...
Завинаги последни стъпки
и нищо друго, нищо друго
...там далеч, там далеч
...ооуоо и нищо друго
...там далеч, там далеч
Утре
Свети над нас нова нощта -
с нова луна, с нови звезди.
Свърши се днес, вече е утре -
утре живей, утре бъди!
Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!
Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!
Сутрин - светлосиня (светлосиня),
сутрин - детски чиста (детски чиста),
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!
Душа
Този град безсънен
без печал ни пръсна.
Всичко нежно,
всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана
в мен като камбана
да звучиш под удара, душа.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
Синева
Ти отмина (3)
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква,ах каква синева сме забравили
някога тука.
Синева,синева...
Блус за двама
Танцувам блус, любовен блус.
За двама блус - последен грях.
Ти си вечната жена - въздух и вода,
моя душа.
С ангелско лице, с ангелска усмивка,
като в стар измислен филм сега
ти склони глава на мойто рамо.
Не говори.
Танцувам сам, макар и с теб.
Танцувам блус, прощален блус.
За двама блус - любов и всичко.
Ти си моята лъжа, мъгла и дъжд,
моят въпрос.
Огън ще остане и ще ни гори.
Като за последен път те моля -
ти склони глава на мойто рамо.
Не говори.
Танцувам сам, макар и с теб.
Танцувам сам.
Танцувам сам.
Танцувам сам.
Сам.
Молитва за дъжд
И колкото да гледам и да се взирам
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира.
Не че небето в мен е празно,
не че реките в мен са мъртви,
не че градовете в мен са неотзивчиви
и като пустинни вихри
улиците ме въртят из тях.
А защото не предвидих Сушата...
А защото хвърлях камъни
по всички изворни места...
И на вред се разпилявах
И на дребно се раздавах
без да се пестя...
Дъжд!
Дъжд няма да вали.
Не ти се вярва? Не ти се вярва?
За капчица сърцето те боли.
Но дъждът го нама,
няма го цветът на Любовта.
Но вече е време,
вече е крайно време да завали.
Само някакъв си час,
някаква си минута само
от Големия Дъжд ме дели.
Затова е този вик към облаците,
и това проклятие, и този страх.
Облаци, мечти от дъжд или от прах,
проклинам ви и ви обичам като първи грях.
Дъжд!
Северина
Северина, момиче от сняг
всяка зима е северен знак
аз го имам в песен от юг
Северина - радост за друг
И като сняг тихо вали
вик от мойта любов
и се топи и навява тъга
песента ми за теб
Северина, момиче от сняг
на приказна фея
е северен знак
целува ме бързо
и по снега тръгва зима
бяла тъга
И като сняг тихо вали
вик от мойта любов
и се топи и навява тъга
песента ми за теб.
Всяка песен е любов
ти ме грабна в звезден плен.
Щом чуя звезден зов всяка песен е любов,
всяка песен е любов.
Аз озарен вече дишам въздух нов,
дишам само твоя зов.
Чуй моя вик, моя благослов -
всяка песен е любов.
Само със тебе всяка песен значи обич,
вечна обич, обич сега.
Бъди до мен
във вечен плен
на песента,
на любовта.
Плен от любов значи песен от любов -
ти ме грабна в звезден плен.
Щом някой влюбен праща зов, чува припев нов -
всяка песен е любов.
Аз озарен вече дишам въздух нов,
дишам само твоя зов.
Чуй моя вик, моя благослов -
всяка песен е любов.
Само със тебе всяка песен значи обич,
вечна обич, обич сега.
Бъди до мен
във вечен плен
на песента,
на любовта.
Само със тебе всяка песен значи обич,
вечна обич, обич сега.
Бъди до мен
във вечен плен
на песента,
на любовта.
Нищо,де...аз пак ще си го пусна!:))
Много обичам всички тези песни!!!:)))
13.10.2007 23:43
там далеч, там далеч...
Една нощ спря да бий сърцето ми
и нищо друго...
29.08.2008 11:14