Постинг
11.10.2007 20:44 -
Разпиляно
Светлината ме облича заедно с разцъфналите черешови клонки. Неочаквано. Есенно. Вятърът носи дъх на водорасли, а аз се опитвам да се огледам в бурните морски води. Трудно е. Трудно е и несигурно... Кое ли е сигурно, Господи - дори моята днешна любов не мога обещая на никого за утре... Твоят силует ли избледня, преди да изчезне в синевата или погледът ми изгаря от вълнение и губи чувството си за реалност?...
Вените са с цвят на корали, а лицето ту спокойно, ту изкривено при мисълта за твоята тъга. Така разбрах, че морето не отразява лицата ни, а нашите променливо преливащи чувства...
Сърцето избледняло, разкъсано и празно ще има нужда от цялата гама на цветовете на дъгата, на топлина, нежност и сила, за да може да разцъфне. То ще има нужда от светли утрини и от гнезда на птици, за да може да тръпне и да се издига. Да може върху криле на гълъбица да отлети до сърцето, което го очаква.
Тяло, съвест и дух, така разпиляни, как да ви събера, за да ви моделирам във формата на цвете, на сърце, на живот?...
Запази ми едно местенце в прегръдката на своя дух.
Морска пяна, а даже не плясна в морето. И камъчетата не изскърцаха под краката. Просто пяна..
цитирайИ водата се опитва да ги отмие...
цитирай
3.
анонимен -
АХА
11.10.2007 23:47
11.10.2007 23:47
Ако се слегне достатъчно пясъка ще става само за геолози и палеонтолози :). Може би все пак да го отмие водичката? Може пък да стигне до скала?
цитирайда кажат ;)
Да не чакаме палеонтолозите все пак!
цитирайДа не чакаме палеонтолозите все пак!
Много красиво!Нищо,че е разпиляно!
цитирайМерси за клипчето :))))
цитирайСнимах ги в Морската градина на Варна
цитирайКолкото повече,толкова повече ! Да не се вглеждаме много дълго в пропастта,защото тя ще се вгледа в нас! Така красиво рисуваш с думи картините на душата си !
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450