Продължавам на тема българска естрада.
Не е тайна, че слушам предимно един друг стил, но често обичам да се връщам и към така наречената българска естрада. Няма да споря и обсъждам дали такова нещо съществува. Всеки си прави сам изводите. Категорично тези песнички ме връщат в спомените, понякога намирам ново значение за тях, с една дума прехласвам се по малко. Сигурна съм, че и на част от вас харесват и защо да не си ги припомним заедно :). А може и да попеем... ;)
Този постинг е по молба на една приятелка, която е далече от България и е посветен на Михаил Белчев. Мисля, че няма нужда от представяне ;)
Започвам с една песен, която всички сме чували. Макар и да не е подходяща за сезона, но някак много добре ми се вписва за начало на работната седмица ;)

Булевардът

Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар,
на разсъмване всичко е розово
за петнайсет минути макар.
Своя автомобилен оркестър,
вдъхновен дирижира градът
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят.

Аз ги имам за съученици
тия честни дървета на пост,
пред вековната наша традиция -
да ме чакат на Орлов мост.
Дефилират милион непознати -
Димитрова, Николов, Петров
и повикана по телепатия
бърза новата ми любов.

Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе,
тук възкръсват след дългото скитане
уморените ми нозе.
Този факт е световно известен,
че на "Руски" започва денят
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят.

Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе,
тук възкръсват след дългото скитане
уморените ми нозе.
Този факт е световно известен,
че на "Руски" започва денят
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят.


Следващата песен не е толкова популярна. Направи ми силно впечатление и затова на някои места си позволих да оцветя текста...

Китарата

Китарата отново ме спасява
от черни мисли и мълчание
гласът й извесен или сподавен
звъни едва ли не като камбана

Едва ли с друг ще се прегърне
и сякаш за последн път е жива
оставя се на мъжките ми пръсти
да я докоснат и погалят

Китарата отдавна знае всичко
какво загубих и какво остава
от радост ще заплача с нея
от мъка ще се смея до забрава

Едва ли с друг така ще се прегърне
и сякаш за последен път е жива
оставя се на мъжките ми пръсти
да я докоснат и погалят

А после ще я хвърля на леглото
една сълза по струните ще блесне
китарата ще замълчи разбрала,
че в този мой живот не ми е лесно.

Едва ли с друг така ще се прегърне
и сякаш за последен път е жива
оставя се на мъжките ми пръсти
да я докоснат и погалят



От много, много отдалеч

От много, много отдалеч
ще идвам винаги докато мога,
Но някой ден, краката ми, щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

Ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

От много, много отдалеч
ще пея винаги докато мога,
но някой ден, щом моят глас не издържи
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.

Аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.

От много, много отдалеч
ще бъда винаги докато мога,
но някой ден...
Сърцето ми щом се взриви
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.

Ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.

От много, много отдалеч
ще пея винаги докато мога,
но някой ден, щом моят глас не издържи
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.

Аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.



Следващата песен я изпълнява в дует с Искра Радева. Мисля, че не се нуждае от представяне. Извинявам се за не съвсем качествения запис.


Добри познати

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта, няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.
Ще сме най-чужди в света.



А за тази песен какво да кажа... Мисля, че тя е от онези нещица, в които вярваме (защото ни се иска) само жените...


Ние можем да имаме много жени

Ние можем да имаме много жени,
Но една ще бъде от начало до края ни.
Тази, която не ще ни вини.
Не ще ни вини, когато от чужда любов сме замаяни.

Ние можем да имаме много жени,
Но една ще бди над живота ни
Тази, която ще каже Стани.
Ще каже Стани щом клекнем, 
когато се целят в челата ни.

Ние можем да имаме много жени,
Но една ще ни обича истински
Тази, която ще ни измени.
Ще ни измени, когато превърнем в пари мечтите си.


А тази песен намирам направо за култова!

Седем дни

Седем дни са пред мен...
Като седем куршума.
Подредени добре
пред невинния спусък.

Седем дни са пред мен...
Само шест са на зара.
А до седмия ден
някой ще ме закара.

Седем дни са пред мен...
Като седем пътеки.
По едната вървя,
другите са по-леки.

Седем дни са пред мен...
Седем виещи вълци.
Шест от тях повалих -
седмият в мен възкръсна.

Седем дни са пред мен...
Седем огнени стълба.
Шест от тях повалих,
а на седмия се завързах.

Седем дни са пред мен...
Като седем юмрука.
Пет от тях са пред мен.
Двата стискам. Наслука!


И завършвам с една друга любима песен...

Не остарявай, любов

Не остарявай , любов ,
във телата ни топли и слети .
Ах , неуверена нежност
още в очите ни свети .
И подозрително блясват щпаги
от минали страсти -
звън на решителна битка
за невъзможното щастие .

Не остарявай , любов ,
толкова страшна и дълга .
Опроверганото време
ляга унило на хълбок .
Нека все тъй да гризеш
на надеждата острия залък .
Късно е вече да спреш ,
рано е да се прощаваш .

Не остарявай , любов ,
чуваш ли , много те моля .
Кой те гримира така
в тази изтъркана роля ?
Кой в този смешен костюм
глупаво те е облякъл ?
Всичко е само игра ,
всичко е само спектакъл .

Не остарявай , любов ,
ето завесата пада .
Кратък поклон и тръгни -
гола, нахална и млада .
С нокти и зъби до край -
своята чест отстоявай .
Не остарявай, любов ,
моля те, не остарявай.

"От много много от далеч" е любимата на Милото, не знаш как пее само " обичам само само теб" и ги търся като луда......мерсиии :))

чудо си :)
И какво като са стари :)

Наздраве! :)
Обичам да създавам радости :))))
"Кратък поклон и тръгни -
гола, нахална и млада .
С нокти и зъби до край -
своята чест отстоявай .
Не остарявай, любов ,
моля те, не остарявай."

днес щото сам философско настоена да попитам, това май не е много хувабо :

Тази, която ще каже Стани.
Ще каже Стани щом клекнем,
когато се целят в челата ни.
................

Милото вика че било типично багларска метафора ,дето нещо не схваща..:)

гаси любовта :)

Още от времето, когато бях ученичка, мразех моментите, в които трябваше да отговорям на въпроси от рода какво е искал да каже поета. ;)
И съм убедена, че ако не е чисто българска метафора, то цялата песничка е нещо като мислите в главите на жените. По-скоро не мислите, а мечтите...

БЛАГОДАРЯ!!!
Приятна и спокойна вечер.

Авангарди! :)

Аз ги помня!И ги търся...и намирам...и отново преоткривам...

tatko gi sviri po4ti vsi4kite na kitarata
xubavu sa

как да не помня тези шедьоври, нали с тях израснах. :)))
Имам една любима фраза от една друга песен на Мишо Белчев : "...от живота поезия става
от поезията живот - не."

И аз често си я припомням ;)

пост, radalia!

тези песни са незабравими - свързани са с много спомени..
Благодаря, Радия! :)*

Благодаря, Михаил Белчев... много много любим:)
Моята любима -
...Заради един човек си струва

и едно море да се преплува

в безлунна нощ, моя любов....

Има толкова хубави негови песни...

tanque,
Лекичко се ядосах, че не включих тази песен! Отчитам го като мой пропуск. Май Домино я изпълняваха? Но се спрях на песни, които той самия пее ;)
Сетих се и за една друга по негови стихове, но изпълнена от ФСБ:
"Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме."