Постинг
30.09.2007 15:54 -
Инат
„И няма край! Попадаме във яма,
когато ни подмами някой връх.
Такива сме. То друго няма
и тъй ще е до сетния ни дъх.
Приличаме си. Нашата порода
инат пасе от тръните край път.”
Венета Мандева
Имам инат. Възпитавах го, подхранвах го. Сега живея, черпейки сили от него. Нетът ми спря. Въпреки клетвите на доставчика, че са сложили нов суич, който ще осигурява интернет без прекъсване, при все, че птичките на клончето станахме много. Мразя да плащам за некачествени услуги. Търпението ми се подхранва от отличната скорост, която ми осигуряват. Типично – когато оправяме едно нещо, разваляме друго. По чисто побългарен закон за всеобщата гадост. Сигурно се чудите какво е общото с песента, която звучи в момента. Не, не ме боли сърцето от липсата на интернет. Всъщност то не ме боли. Сигурна съм, че сте наясно, че сърцето не боли. Обичам. И не изпитвам страх. Не и страх, заради това, че обичам. Просто, защото го приех. Вече трети ден ми звънят от училище. Помагам по телефона с информация, съвети... Отказах, обаче, да правя каквото и да било и да го изпращам по интернет. Малко ми е гузно. Можех да помогна. Да, да... знам, че не съм длъжна. Нали минаха 8 месеца, откакто затворих вратата зад себе си. Явно е, че я отварят от другата страна... Дори само, за да вземат. Обичам да давам. И не е от алтруизъм. Дължи се на чисто егоистичното желание да задоволя нуждата си да бъда потребна някому. Нали трябва постоянно да подхранвам убеждението си, че съм ценен човек – не само в собствените си очи.
Ще добавя тези мисли: Обречен си да откриеш, че може да бъдеш и щастлив! Животът не е да реализираш себе си, а да изживееш себе си!
Имам инат. Възпитавах го, подхранвах го. Сега живея, черпейки сили от него. Нетът ми спря. Въпреки клетвите на доставчика, че са сложили нов суич, който ще осигурява интернет без прекъсване, при все, че птичките на клончето станахме много. Мразя да плащам за некачествени услуги. Търпението ми се подхранва от отличната скорост, която ми осигуряват. Типично – когато оправяме едно нещо, разваляме друго. По чисто побългарен закон за всеобщата гадост. Сигурно се чудите какво е общото с песента, която звучи в момента. Не, не ме боли сърцето от липсата на интернет. Всъщност то не ме боли. Сигурна съм, че сте наясно, че сърцето не боли. Обичам. И не изпитвам страх. Не и страх, заради това, че обичам. Просто, защото го приех. Вече трети ден ми звънят от училище. Помагам по телефона с информация, съвети... Отказах, обаче, да правя каквото и да било и да го изпращам по интернет. Малко ми е гузно. Можех да помогна. Да, да... знам, че не съм длъжна. Нали минаха 8 месеца, откакто затворих вратата зад себе си. Явно е, че я отварят от другата страна... Дори само, за да вземат. Обичам да давам. И не е от алтруизъм. Дължи се на чисто егоистичното желание да задоволя нуждата си да бъда потребна някому. Нали трябва постоянно да подхранвам убеждението си, че съм ценен човек – не само в собствените си очи.
Ще добавя тези мисли: Обречен си да откриеш, че може да бъдеш и щастлив! Животът не е да реализираш себе си, а да изживееш себе си!
1.
анонимен -
радалия ти ме излъга!!!!
30.09.2007 16:02
30.09.2007 16:02
14. radalia - Ихааааааааа :))) Какви хубави коментари си имам. :)
28.09 21:08
bbbb,
Не позна! Имам готин нет ;)
15:54 - Инат
Нетът ми спря. Въпреки клетвите на доставчика, че са сложили нов суич, който ще осигурява интернет без прекъсване, при все, че птичките на клончето станахме много. Мразя да плащам за некачествени услуги
За пореден път аз побеждавам в интернетите!!!
цитирай28.09 21:08
bbbb,
Не позна! Имам готин нет ;)
15:54 - Инат
Нетът ми спря. Въпреки клетвите на доставчика, че са сложили нов суич, който ще осигурява интернет без прекъсване, при все, че птичките на клончето станахме много. Мразя да плащам за некачествени услуги
За пореден път аз побеждавам в интернетите!!!
Не съм... когато е тук, много е бърз ;)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450