Постинг
29.09.2007 17:15 -
Вярвате ли?
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7144 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2007 23:51
Прочетен: 7144 Коментари: 30 Гласове:
0
Последна промяна: 29.09.2007 23:51
Чисто женска интуиция. Никога не ме е лъгала.
Толкова ми е весело и игриво, че нищо не може да промени палавото ми настроение. Напротив - сякаш всичко се стреми да го подклажда.
От няколко дена имам нова джуджавка :)
Остана в наследство от сина ми. И сега си ходя със затапени уши. И ми е значително по-добре. Не чувам, когато някой ме напсува ;)
Обаче имам стратегия да чувам хубавите неща. Някой път ще ви я издам :)
Така де, хич не разбирам защо трябва да вторачвам в разни проблеми - те просто трябва да се решат. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Паниката е неуместна. Достатъчно е да изградиш алгоритъма в съзнанието си. Да бе знам - ще кажете, че не всичко е толкова лесно. Има неща, които не подлежат на алгоритмуване. Може и да има. Но подозирам, че зад това се крие грешен подход. Прекалено задълбочавате и затъвате в тинята на мислите. Друга вероятност - зле сте по математика ;).
Чувствам как сега ви идват мисли от рода: "Е** си нечувствителната!". Ха! Бъркате! Много жестоко! Защото, когато има проблем, той просто се решава. Колкото по-малко емоции, толкова по-добре. А още по-добре е, когато не допускаме мрачните чувства да ни обземат. Нещо като мита за Орфей и Евридика. Тя е светлината, чистота - наречете я както искате. Стремим се към нея. Но мракът обгръща някои от нас. И тя изчезва безследно. Без да успеем дори да я докоснем. Остава само представа за нея. И защо трябва да обръщаме към мрака? Защо просто не следваме пътя си? Защо позволяваме постоянни подозрения да изпълват съществото ни? Защо някои посягат към измамните заместители и изграждат зависимости?
Мисля, че просто, защото не си вярват. Нямат доверие на себе си. Често създават илюзията, че не вярват на другите...
Тинтири-минтири!
Вярвате ли ми? Защото аз си вярвам! И се усмихвам!
А сега... Предполагам, че забелязахте тишината, докато четяхте. То е защото ми се ще наистина да изгледате клипчето. И да чуете песничката. Оригиналният вариант е тук: http://www.vbox7.com/play:6498c38c
Оказа се, че е над 100МВ и тубето не го иска. Сигурно можех да го компресирам, но ме домързя. Затова си направих мое. Надявам се да ви хареса!
Много ведър и много трезв поглед върху нещата от живота - дано продължаваш в същия дух :)
цитирайв блога...възхитена съм на мъдростта ти - кристална е.
tnx, radalia :)
цитирайtnx, radalia :)
И понеже не виждам никого наоколо, започвам да се изчервявам... И става едно такова ...
Благодаря за хубавите думички :)))
цитирайБлагодаря за хубавите думички :)))
вярвям ти
цитирайсебе си? ;)
цитирайЗа мен маймунякът... за заглушаване на емоциите и оскубване на букли за отрезвяване, че все се опиянявам от Живота, ей, ей, ей...
цитирайТи видя ли сапунените мехурчета около него? Като илюзии ;)
цитирайпостинга няколко години по-рано! Щеше да ме предпази от много грешки!
цитирайпрез това време и аз съм била заета да правя същите грешки? ;)
В едно съм сигурна - без тях нямаше да мога да напиша това. И може би, щях да бъда по-малко аз. :)))
цитирайВ едно съм сигурна - без тях нямаше да мога да напиша това. И може би, щях да бъда по-малко аз. :)))
:)) chudnoooooo
цитирайИма толкова чудеса около нас :)))))))
цитирай
12.
анонимен -
АБЕЙ!
30.09.2007 00:20
30.09.2007 00:20
Е хайде излез де! Азбучни истини плюс черно-бели примитиви оцветени с водни боички, подправени с радостни пописквания на темподобни блогърчета... То бива наистина, нали и делтите са си щастливи с два грама сома вечер... Излез! Север-североизток? Или?
цитирайГосподин Анонимен, вие сте чудесен човек. Най-прекрасните хора тук винаги са анонимни. Не знам защо, може би така стават още по-прекрасни. Харесва ми обръщението "Абей", бива си го литературният ви език. Ако ви пречи нещо, защо не направите нещо по-свестно от огласяването на "азбучните" според вас истини? :) Може би сте твърде талантлив за да пилеете дарбата си?
цитирайОт същата доза се нуждаят и алфите, и бетите.
Думите ми са отправени към анонимния
цитирайДумите ми са отправени към анонимния
Чели сме книжки ;)
цитирайПредимно жълти вероятно :) На зелени точки може би? :)
цитирайАма може да е от изданието ;)
Иначе е на Хъксли, но да не изпадаме в подробности.
Колкото и да съм за алгоритмизирането, не ми харесва да съм излязла от поточна лента ;)
цитирайИначе е на Хъксли, но да не изпадаме в подробности.
Колкото и да съм за алгоритмизирането, не ми харесва да съм излязла от поточна лента ;)
Хе-хе :) Аз понеже винаги си мисля за онази, с която получавам безплатни прегледи в сгради с жълти фасади и бели стени отвътре, та за това съм се заблудил :)
цитирайКато казвам алгоритъм, не си мисля и за шаблон.
Може ли да се изплезя?
цитирайМоже ли да се изплезя?
Разрешавам! :)
цитирайОлекна ми :))))))
цитирайДруго си е човек да бъде като Айнщайн ;)
цитирай!!
цитирайНе ми ясно що за птица си, не искам да обиждам пернатите!
Намирам за абсолютно ненамясто коментара ти.
Когато имаш да кажеш нещо на някого, намери начин.
Категорично не тук!
Няма да изтрия нищо, но заявявам несъгласието си!
Тъпо е...
цитирайНамирам за абсолютно ненамясто коментара ти.
Когато имаш да кажеш нещо на някого, намери начин.
Категорично не тук!
Няма да изтрия нищо, но заявявам несъгласието си!
Тъпо е...
25.
temenuga -
Първо искам да изразя изключително позитивното си отношение към симпатичното клипче, поместено тук:)
01.10.2007 11:58
01.10.2007 11:58
Двете с дъщеря ми искрено се израдвахме на умелото съчетание на хитрата и зарадена със свръхемоционална свежест песен, с редуващите се картини, толкова сполучиливо отраяващи съдържанието. Дори си потанцувахме на музиката - в синхрон с почти летния ден вчера, настроението беше аналогично приповдигнато:)))))
А за думите ти,radalia, така е. Обръщаме се към мрака сякяш по навик, като някакъв рецидив, наслагване в съзнанието. А светлината е толкова по-яркообещаваща, подаряваща нови вселени, и е толкова по-лесно да се скачим със светлинните пространствени измерения на мисълта. За да бъдем градивни и позитивираме реалността...
Е, понякога дори очевадните неща са най-трудноосъществими, нали:)))...
цитирайА за думите ти,radalia, така е. Обръщаме се към мрака сякяш по навик, като някакъв рецидив, наслагване в съзнанието. А светлината е толкова по-яркообещаваща, подаряваща нови вселени, и е толкова по-лесно да се скачим със светлинните пространствени измерения на мисълта. За да бъдем градивни и позитивираме реалността...
Е, понякога дори очевадните неща са най-трудноосъществими, нали:)))...
че математиката е начин на мислене, но...не си го представях точно така.
Благодаря :):):):)
цитирайБлагодаря :):):):)
Когато синът ми пусна тази песен по същия начин ми подейства много зареждащо :). Известно време даже се събуждах се нея :)
Да, понякога е много по-трудно да намериш позитивизма в себе си, в мислите си. Забелязала съм, че някак по-лесно е да мрънкаме, отколкото да намерим начин да променим нещата. Но пък никой не ни е обещавал да е лесно ;)
цитирайДа, понякога е много по-трудно да намериш позитивизма в себе си, в мислите си. Забелязала съм, че някак по-лесно е да мрънкаме, отколкото да намерим начин да променим нещата. Но пък никой не ни е обещавал да е лесно ;)
Сама казваш - начин на мислене - значи просто трябва да се прилага..;)
цитирайне всеки може да мисли така.
В смисъл това или го имаш, или го нямаш.
Знам, че творческите личностти си представят света, последствията и зокономерностите по доста различен начин.
:):):)
цитирайВ смисъл това или го имаш, или го нямаш.
Знам, че творческите личностти си представят света, последствията и зокономерностите по доста различен начин.
:):):)
Аз просто съм описала моя начин ;)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450