Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2007 15:49 - Един филм и разни мисли
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3751 Коментари: 10 Гласове:
0



- Елате до края! 
         - Не можем, страх ни е!
         - Елате до края! 
         - Не можем, ще паднем!
         - Елате до края... И те дойдоха.
          И той ги блъсна. И те полетяха...
                                                                  Аполинер

Знаете, че използвам блога като вид пътепис - на пътя, който изминавам към себе си. Тук си задавам въпроси, намирам отговори, описвам разсъждения. Така ще направя и днес. 
Вчера гледах два филма, които ме разтърсиха по някакъв особен начин. В единия от тях - "Горчива луна" имаше реплика: "За да причиняваш болка на някого, трябва да го обичаш". Реплика, която в първия момент си готов да отхвърлиш. Защото много често причиняването на болката се свързва с физическото. За разлика от онази истинска болка, която ти е нужна при духовното ти израстване. Убедена съм, че всеки има своя мисия, която ежедневието ни е изтласкало от съзнанието ни и преоткриването й, както и осъщестяването й, е свързано с много болка.
Когато разберем каква е нашата лична мисия, с това се дава нов тласък на хода на мистичните случайности, който ни води към нашето съдбовно предопределение. Първоначално сме изправени пред проблем, който трябва да разрешим, при което започват да ни се явяват сънища, видения, интуитивни прозрения, водещи ни към намиране на отговорите, които обикновено ни се дават по силата на синхронността от някой човек.
Когато открием веднъж "истината", която сме дошли да кажем - нашето собствено послание за смисъла и предназначението на човешкия живот - при нас все по-често започват да се проявяват мистични съвпадения, явленията на синхронност. Независимо на какъв етап от развитието си се намираме, непременно ще установим, че проявите на синхронност в живота ни имат пряко отношение към това доколко следваме собствената си мисия. Ние започваме по-ясно да осмисляме проявлението на мистичните съвпадения. Явява ни се интуитивно предчувствие или видение, представяме си, че казваме нещо на някого или че отиваме някъде и предприемаме нещо. Понякога представата може да не е съвсем ясна. Но ако последваме своята интуиция, започват да се случват неща, които сякаш следват определен план и ние започваме да разбираме защо вътрешното ни предчувствие ни е тласнало именно в тази посока. Всяко следващо събитие поражда нови предчувствия, които ни насочват къде да идем, кои хора се нуждаят от нашата истина и по какъв начин да им я дадем. 
          Един друг момент е този, в който се срещаме - няма значение по какъв начин - с хора, за които имаме чувството, че сме познавали цял живот. Често към такъв човек сме склонни да изпитваме силни чувства. Някои го наричат любов... Аз подхождам малко резервирано. Няма да влизам в дебрите на разсъждения какво е и какво не е любовта. С такъв човек е лесно да се говори, често усещанията в даден момент са съвсем аналогични. Разстоянията не са пречка да знаеш как се чувства във всеки момент от времето, без за това да са необходими някакви комуникации. Такъв човек те учи, учиш го и ти. Независимо от пол и възраст. Разбираш го, разбира те. Преди време бях чела из някакви книжки, че всеки от нас принадлежи на някаква духовна група. С част от хората от нея се срещаме в живота си. И когато се открием взаимно, обикновено независимо от всичко, което преминава през живота ни, връзката с тях остава. Склонна съм да приема тази теория. Срещнах ги. Контактите ми с тях... винаги, когато се залутам, те ме връщат на Пътя. Обичам ги! Причиняваме си и болка, но знам, че тя е нужна. За да вървим напред!



Тагове:   мисли,   филм,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radalia - bluebird,
26.08.2007 16:16
Първо трябва да й се отдадеш, да я преживееш, да станеш част от нея и тя от теб...
Приеми я, преживей я, осмисли я...
И тя ще си тръгне.

Сили ти пожелавам! И търпение...
цитирай
2. radalia - Съжалявам, че не мога да ти помогна...
26.08.2007 16:22
Твоя е "битката" и трябва, трябва, трябва...
Можеш!
цитирай
3. annanik - Когато ти почистват раната - боли. ...
26.08.2007 23:10
Когато ти почистват раната - боли. Но ако не я почистят - ще боли много повече.

Може би е по-важно да разбереш КОЙ може да я почисти. Защото един ще я намаже с мехлем, а друг ще й сипе сол. Не че нещо, всеки с рецептата си...
цитирай
4. radalia - Права си...
26.08.2007 23:13
Донякъде. Зависи...
Мисля, че лекарството е в нас самите :)
цитирай
5. magity - :))))
27.08.2007 03:15
Ако няма болка, ако няма тъга, ако всичко е наред мислиш ли, че ще бъдем ние .....болката е за силните .....и с нея стават още по-силни .....
цитирай
6. radalia - magity,
27.08.2007 09:44
Всичко ни изгражда по някакъв начин - и болката, и положителните емоции. Не съм убедена, обаче, че преживяната болка е това, което ни прави силни...
цитирай
7. svoboda64 - От градината на "мерудията", която се полива със
27.08.2007 10:22
сутрешното си кафе:))

Вярно е, че само човек, който те обича, може да те нарани душевно..., но в друг смисъл - това си е духовен лек. Защото, когато започнеш да разсъждаваш откъде идва смъденето на раната, се концентрираш върху възпаления светещ в червено участък... и проумяваш какво ти е пречело досега. То и преди си е било там... но не я имало сигнализацията на болката:))

За синхроността на групичките със сходни уроци:)) Ами голям купон си е... с моите групички. Дотолкова, че не се делим нито насън (в астралното), нито наяве (в материалното)... В началото беше много болка, сега тя започва да изсветлява и ме кара да чувствам същото като теб, Ради... благодарност за търпението към общия ни Път:))

Весел и усмихнат ден на всички!
цитирай
8. radalia - svoboda64,
27.08.2007 14:13
Така е! Особено ми харесаха мислите ти за болката. И наистина трябва да "започнеш да разсъждаваш" - честно и задълбочено. С мрънкане най-много да изпросиш някой друг да превърже раната. Но тя си остава неизлекувана, т.е. съответният урок ненаучен.
цитирай
9. anially - Много интересен постинг!! И в тази ...
28.08.2007 19:50
Много интересен постинг!! И в тази му част -
"Когато разберем каква е нашата лична мисия, с това се дава нов тласък на хода на мистичните случайности, който ни води към нашето съдбовно предопределение.",
и в другата - "Един друг момент е този, в който се срещаме - няма значение по какъв начин - с хора, за които имаме чувството, че сме познавали цял живот."
Това изречение като го прочетох някаква тръпка мина през мен, в момента преживявам може би нещо такова... и това, което си написала, както и това, че го прочетох, е нещо като синхроничност... :) Преди няколко седмици си спомних каква е мисията ми, каква съм аз... от две думички, в които повярвах, и една своя усмивка, която някой ми помогна да открия отново... :) И от този момент нещата станаха съвсем различни :))
Благодаря ти за постинга, Радалия, и дано продължават да ни се случват тези неща! :)
цитирай
10. radalia - anially,
28.08.2007 20:11
Ще ни се случват! Ако ги забелязваме ;) Те са навсякъде около нас :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2344666
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!