Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2007 21:46 - Бившите...
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4950 Коментари: 12 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Вчера бях малко ангажирана. Имах гости. От онези, за които е трудно да се каже точно какви са ни... Бившите. В някакъв момент от време са били част от нашия свят, от нашето днес, в мечтите за нашето утре... Нямам предвид бившите любови. Една любов не може да бъде бивша. В миналото остават хората, с които си я споделял. Поне за мен е така. Тръгна ли си, няма връщане назад. Счупи ли се нещо, няма как да се заличат следите от лепеното. Трябва да пазим това, което е ценно преди да сме го изтървали и то се е строшило. Или да реагираме бързо, за да го уловим в момента на падането. Падне ли веднъж, не се знае дали си струва трудът да бъде възстановено.
Вчерашният ден беше посветен на бившата ми зълва... Толкова време мина, откакто се разделихме с брат й, а двете продължаваме да бъдем като сестри. Някак имаме нужда от близостта си, независимо, че ни делят няколко хиляди километри и реалните ни срещи са 1-2 пъти в годината. И си подарихме един наистина вълшебен ден! Разкази, смехове закачки... Плаж, бира... посрещнахме утрото без да мигнем. Трябваше да наваксаме осемте месеца, които минаха от предната ни среща :). Сега съм пресипнала... Цял ден ръмжа в офиса. (Сутринта, като ме чу по телефона, шефът забрави за какво ми се обажда. Гласът ми бил станал секси ;) - като на Аманда Лиър- ха, ха).
За толкова много неща имахме да си разказваме, да споделяме. Не забравихме и причината да се познаваме двете... Факт е, че при всеки разговор по темата, се убеждавам колко не съм сбъркала в решението си, когато трябваше да го взема. Предполагам, че я боли. Така както и родителите им - бившите свекър и свекърва, към които единственото ми обръщение остава да е "татко и майко". И с тях запазих топлите си отношения. До толкова, че всяка година им ходя на гости - или за Коледа, или за Нова година. Съмнението, че правя това, защото не мога да скъсам с миналото си, се обезсмисля в момента, в който видя радостта в очите им от срещата ни. Как мога да ги отделя от живота си, да се откъсна от тях? С какво са заслужили промяната на отношението ми към тях? Не бих могла да ги нараня...
Някога като дете, отгледано от баба си и дядо си, докато родителите му следват в София, исках на всяка цена да се харесам, да бъда ценена и обичана. Някак нещата не се получаваха по начина, по който очаквах. В пуберитета навлязох в средите на най-оплюваната част от младежта - метълите. Слушахме съответната музика, обличахме по съответния начин, яздихме разни моторчета, като навършихме съответните години. Може би една щастлива случайност беше, че в моята компания бяхме достатъчно здравомислещи, та никой не се превърна в утайка... Но се научихме на борбеност и отстояване на позициите си...
Всъщност не знам защо разказвам това.
Не можах да притъпя чувствителността си. Но успях да изградя някаква сила в себе си. И именно със съчетанието от двете съвсем изненадващо за мен, си дадох сметка, че лесно привързвам хората към себе си. Полу-познати, малко познати, познати, приятели... Не ми стига времето за всички. Както и колкото да го живея на високи обороти... Това пак е друга тема. Отплесвам се. Мисля за две Е. и Е., с които се познавам от тази година. И ги чувствам близки. Много близки. Но по стечения на обстоятелства не мога да контактувам често с тях. Не и толкова често, колкото ми се иска. Както и със семейство Шопови от Хасково. Бившите...





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. svoboda64 - Душата си избира свое общество -
24.08.2007 22:25
после вратата захлопва
В нейното божествено мнозинство
недей се вече натрапва.

От една друга Е. (Д.) :))

В някакъв смисъл няма бивши...хора, на които държиш. Може да не се виждаш с тях, но мислено продължаваш диалозите си с тях. С някои и наяве. С други - насън. Както се случи:))
Някои връзки не се разлъчват... Дали ние решаваме кои?

Поздрави и лека вечер!


цитирай
2. анонимен - На всяка манджа, мерудия!(Своб...
24.08.2007 22:34
На всяка манджа, мерудия!(Свобода64)
цитирай
3. radalia - svoboda64,
24.08.2007 22:43
За себе си твърдя, че някои връзки наистина аз ги прекъсвам. Една такава е с роднината на бившите, за които става дума в поста. ;) Независимо за какво става дума, инатът ми е пословичен. Взема ли решение...
цитирай
4. radalia - анонимен,
24.08.2007 22:45
Непредставяйки се по някакъв начин, ти се превръщаш в това, което не ароматизира, но вгорчава.
Просто излишък.
Казвам това, защото не съм склонна да допускам обиди по нечий адрес в моя блог.
цитирай
5. allure - .....
24.08.2007 23:13
Съжалявам че пиша това тук в този постинг ....
И вие ни липсвате вие сте тази учителка която ни показваше верния път..... ! И която ни крепеше като едно цяло ....
За съжаление тази година няма да е пълния състав на 11 а клас ... Напускам това училище със жал и свито сърце :(.... но това са последствията от моите действия и ми остава само да ги приема ... Оставате винаги в моето сърце , и ще ви бъда вечно благодарна за това че повярвахте в мен тогава когато никой не го направи !
Благодаря ви ! Обичаме ви ! Липсвате ни .....
Може би за последно ще кажа Колектива 11 а .....
цитирай
6. radalia - allure,
24.08.2007 23:16
Ти категорично си една от тези, с които не искам да се разделям. очаквам да се свържеш с мен - ЛС, ICQ... както и да е!
цитирай
7. mmmmmmmmm - Когато един хомо
25.08.2007 00:10
сапиенс е широко скроен той не е просто човек.Той е Човек!
Одобрявам поведението ти,Радалия!Допада ми!Както е казал поета:...поне в раздялата да бъдем хора!
Колко е верно:)Тук се иска величие и сила на духа,които не те липсват:)
Радвам се!:))
Горещи поздрави за теб!:)))
цитирай
8. radalia - mmmmmmmmm,
25.08.2007 00:32
Има раздели и Раздели...

Благодаря ти!
цитирай
9. grobari - . . . метъли. . . метъли. . . бех сиг...
25.08.2007 05:42
...метъли...метъли...бех сигурен,че или са измрели или са се превърнали на нещо си...бех сигурен,че сме ги надживели-но уви,ето има още няколко останали!
пънко неа а умре,дееа!
цитирай
10. sowhat - ам grobari нема да умрЕм зада ти праим кеф
25.08.2007 09:31
и да ,след нас ще осанат децата ни ,за да ги покорява гази музика .отново.

ради ,няма бивши ...права си
и е въпрос на възпитание ,да запазиш отношенията си с хората ,които нямат вина ,за един разрив ,както и не бива да проектираме върху тях ,лошото ,което ние наранило ,от трети лица .
цитирай
11. radalia - sowhat,
25.08.2007 10:33
Разбира се. И тогава онова, което някога се е правило по-скоро като роднинско задължение и разни неписани правила, сега става някак по-истинско. :)
цитирай
12. radalia - vladipro,
25.08.2007 10:38
Съгласна съм с теб. Когато едно решение е взето на време, с необлходимата доза обмисляне, обикновено това, което оставяш зад себе си не носи болката. И тя е останала в миналото. ;)

А Аманда Лиър... да можех и да пея като нея ;)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2344659
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!