Постинг
19.08.2007 19:39 -
Пропукване
Няма да говоря за филма със същото заглавие. Достатъчно много вече се изписа за него в блога. Силно впечатление ми направиха тези мисли:
"Смееш ли да останеш вън?
Смееш ли да влезеш?
Колко можеш да загубиш?
Колко - да спечелиш?
И ако влезеш, наляво ли
да се обърнеш или надясно?
Или надясно и три четвърти?
А може би не докрай?
Можеш толкова да се объркаш,
че да започнеш надпревара.
По криволичещ път тичаш
с главоломна скорост.
И набиваш много километри
през странни и диви места.
Отиваш към, опасявам се, на едно
крайно безполезно място.
Мястото за Чакане.
За хора, които просто чакат.
Чакат да тръгне влакът,
да пристигне автобусът.
Или да излети самолетът.
Или да пристигне писмото.
Или да спре дъждът.
Или да звънне телефонът.
Или да завали сняг.
Или пък чакат "Да" или "Не".
Или за перлена огърлица.
Или за чифт панталони.
Или за перука с къдрици.
Или за Нов Шанс... "
Кога отиваме в Мястото за Чакане? Дали преди това сме направили всичко, което сме могли? Дали сме изчерпали всички възможности? Колко време можем да си позволим това място? И какво правим, докато чакаме? И търсим ли някакъв смисъл? Или избираме нечакането, неочакването... Тогава живи ли сме?
Не знам как е при вас, но аз избягвам това място. Мога да чакам, но не мога да се спра да търся начини и неща, които да правя. Понякога, чакайки на опашката магазина, чета съдържанията на продуктите. По спирки, в автобуси и влакове, чета книжки... Понякога се налага да чакам нечие решение. Обикновено тогава ми идва на помощ търпението. Днес, обаче, се чудя дали това не е недостатък?
"Смееш ли да останеш вън?
Смееш ли да влезеш?
Колко можеш да загубиш?
Колко - да спечелиш?
И ако влезеш, наляво ли
да се обърнеш или надясно?
Или надясно и три четвърти?
А може би не докрай?
Можеш толкова да се объркаш,
че да започнеш надпревара.
По криволичещ път тичаш
с главоломна скорост.
И набиваш много километри
през странни и диви места.
Отиваш към, опасявам се, на едно
крайно безполезно място.
Мястото за Чакане.
За хора, които просто чакат.
Чакат да тръгне влакът,
да пристигне автобусът.
Или да излети самолетът.
Или да пристигне писмото.
Или да спре дъждът.
Или да звънне телефонът.
Или да завали сняг.
Или пък чакат "Да" или "Не".
Или за перлена огърлица.
Или за чифт панталони.
Или за перука с къдрици.
Или за Нов Шанс... "
Кога отиваме в Мястото за Чакане? Дали преди това сме направили всичко, което сме могли? Дали сме изчерпали всички възможности? Колко време можем да си позволим това място? И какво правим, докато чакаме? И търсим ли някакъв смисъл? Или избираме нечакането, неочакването... Тогава живи ли сме?
Не знам как е при вас, но аз избягвам това място. Мога да чакам, но не мога да се спра да търся начини и неща, които да правя. Понякога, чакайки на опашката магазина, чета съдържанията на продуктите. По спирки, в автобуси и влакове, чета книжки... Понякога се налага да чакам нечие решение. Обикновено тогава ми идва на помощ търпението. Днес, обаче, се чудя дали това не е недостатък?
Никога не чакай решението на другия,
измисли го първо ти,
после му разреши да бъде първи:))
Но чакай го да протегне ръка към теб...
цитирайизмисли го първо ти,
после му разреши да бъде първи:))
Но чакай го да протегне ръка към теб...
2.
анонимен -
Waiting
19.08.2007 22:16
19.08.2007 22:16
is just lurking in the shadows
until the hour comes...
How slowly it steps
down the aisle!
I don't have the nerve
to wait in the alter...
My life is running down
towards its faithful end:))
Wait for me
in the Hall of Glory:))
It wil take some time
The delay is not
because of me...
I only stopped...just
to sing with the angels...
Forfive me the tresspassing...
Tomorrow I'll trebble
with the birds
until my next birth...
Untl then...
don't hide in the shadow:))
цитирайuntil the hour comes...
How slowly it steps
down the aisle!
I don't have the nerve
to wait in the alter...
My life is running down
towards its faithful end:))
Wait for me
in the Hall of Glory:))
It wil take some time
The delay is not
because of me...
I only stopped...just
to sing with the angels...
Forfive me the tresspassing...
Tomorrow I'll trebble
with the birds
until my next birth...
Untl then...
don't hide in the shadow:))
А,ве Ни муе нимуеш ли да пишеш на български!
цитирайЗнам от опит, че това е добра тактика ;)
цитирай
5.
анонимен -
@Buratino,
19.08.2007 22:27
19.08.2007 22:27
Просто мисля на няколко езика. И не мога да го спра:)) Онова, което мога да кажа на единия, не е същото като музика, изказ и значение на другия:))
Несъвършена съм, барто:)) Прощавай...
Иначе съм си бу(л)гарче:)))))))))))))
цитирайНесъвършена съм, барто:)) Прощавай...
Иначе съм си бу(л)гарче:)))))))))))))
Прав е Буратино - все пак предпочитам на български, колкото и хубаво да звучи на английски.
Отново те поздравявам за удачния ти коментар!
Дали да се крием в сянката? В нечия сянка... Може би в моменти на слабост, до следващото прераждане на силите... знам ли...
цитирайОтново те поздравявам за удачния ти коментар!
Дали да се крием в сянката? В нечия сянка... Може би в моменти на слабост, до следващото прераждане на силите... знам ли...
7.
анонимен -
А за твое сведение, мили @buratino,
19.08.2007 22:30
19.08.2007 22:30
Nimue e любимата на Merlin:)) Няма как да ми докажеш неговата магия:))
цитирайвръзката с поста ми?
цитирай
9.
анонимен -
Извинявай, Радалия,
19.08.2007 22:34
19.08.2007 22:34
Но което написах е истина. Когато някаква мисъл ми текне на някакъв език, предпочитам да я развия на него... Предполагам, че е достатъчно разбираем...
Всъщност Бог ни говори на и чрез всички езици. Не вярвам в притчата за Вавилонската кула:))
Лека вечер на всички ви...
С реверанс към сънищата и мечтите ни:)
цитирайВсъщност Бог ни говори на и чрез всички езици. Не вярвам в притчата за Вавилонската кула:))
Лека вечер на всички ви...
С реверанс към сънищата и мечтите ни:)
Разбирам... Малко ми е трудничко с английския, но се справям ;)
Спокойна вечер, приказна нощ и прекрасна седмица и на теб! С по-малко лутане и принудително чакане! ;)
цитирайСпокойна вечер, приказна нощ и прекрасна седмица и на теб! С по-малко лутане и принудително чакане! ;)
Аве нимуе нищо не се разбира наистина!
цитирайсме в Мястото за Чакане.
цитирайМоже и така да се каже. Но дали правим нещо, докато чакаме или само хленчем? И дали сме направили всичко, което зависи от нас? ;)
цитирайЕдва ли! Важното е, че имаме избор и дали ще вземем правилното решение - зависи от нас :)
цитирайпонякога единственият ни избор е дали и колко да чакаме ;)
цитирайточното време в което да започнеш и да спреш....
чакането си е умение....
цитирайчакането си е умение....
Категорично!
цитирайЧакането... приемането му като такова... е когато приемаш за свой център нещо друго/ някой друг вместо самия себе си...
И когато непрекъснато държим нещо в съзнанието си, чакайки го, обикновено пречим... на естественото му и доброто му развитие....
"Дали преди това сме направили всичко, което сме могли? Дали сме изчерпали всички възможности?" - Колко съм си задавала и аз тези въпроси!.... И все си мислех, че каквото и да съм направила досега, все има още възможности, и винаги мога да направя нещо повече, и аз ще съм си виновна, ако не се сетя да го направя...
"Колко време можем да си позволим това място?" - Не много според мен... не си и заслужава... Докато чакаме едно, всичко друго отминава и го забравяме...
Всъщност може би зависи от това, което чакаме...
цитирайИ когато непрекъснато държим нещо в съзнанието си, чакайки го, обикновено пречим... на естественото му и доброто му развитие....
"Дали преди това сме направили всичко, което сме могли? Дали сме изчерпали всички възможности?" - Колко съм си задавала и аз тези въпроси!.... И все си мислех, че каквото и да съм направила досега, все има още възможности, и винаги мога да направя нещо повече, и аз ще съм си виновна, ако не се сетя да го направя...
"Колко време можем да си позволим това място?" - Не много според мен... не си и заслужава... Докато чакаме едно, всичко друго отминава и го забравяме...
Всъщност може би зависи от това, което чакаме...
19.
анонимен -
Вторият Шанс
02.09.2007 12:53
02.09.2007 12:53
мисля, че винаги чакаме Втория Шанс, сгафили с Първия..
и аз бях много впечатлена от това стихотворение,
безспорно звучи много по добре на английски..
цитирайи аз бях много впечатлена от това стихотворение,
безспорно звучи много по добре на английски..
Така е... стига сами да си го позволим.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450