Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2007 20:37 - А бе не ми обръщайте внимание!
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6043 Коментари: 27 Гласове:
0



image

Обещах, че няма изчезвам от тук. Обещах, че отново ще пиша. Обещах, че ще продължавам да бъда себе си. Толкова пъти обещавах едно и също... Не бих могла да си направя втори блог и да пиша все едно, че не съм аз. Кому е нужна лъжата? Не се страхувам. Преди време бях забранила анонимните коментари  по най-невинната причина. После ги разреших отново. Имате право да ме нападате, псувате - кой каквото му харесва. Няма да моделирам, но и няма да премълчавам. Имам мнение - изразявам си го. Същото право предоставям и на вас! 
Мълчах два дена... Пръстите ми трепераха. Намирах се в нещо близо до абсистенцията. Исках да събера мислите си. Да се запазя. Проведох толкова много разговори с толкова много хора. Равносметката? 50 на 50. Както и очаквах. Хляб и зрелища. Това се цени. И тъй-като никога не съм била на вълна "да  заситя физическото", остават зрелищата. Е, няма да ги има и тях. Не и по онзи низък начин, който удовлетворява нуждите от клюкини. Знам, каквото знам. Знам, за когото знам. Разпъвам себе си на кръст, но не и приятелите си. Кои са те? Не ви интересува! Прекалено са незабележими на пръв поглед. Е, известни блогстващи са. Но са преди всичко Приятели. Мои Приятели! Така, че зрелищата отпадат като вариант...
Какво остава? Оставам аз. С моите мисли и разсъждения. Може да са елементарни за някои - не откривам колелото, нито Америка, не давам и огъня на хората. Но ми хареса сравнението с Моргана. Малко хипотетично, но е близо до истината. Някой може и да ме познава достатъчно, за да разбере ;) Но предупреждавам - не се заблуждавайте. Имам си моето топ-еди-колко-си, на които съм позволила да ме опознаят в дълбочина. И те не могат да са сигурни. Фикс-идеята ми е да ги събера един ден на една маса. Интересно би се получило. Също като магистралата към ада. Ам сега? Кой има сили да тръгне с мен?


 Шегувам се! 
Знаете, че топлината, спокойствието и усмивката са нещата, които ценя най-много. Обичам ви по някакъв странен и вдъхновяващ начин! Бъдете!


Тагове:   внимание,   обръщайте,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. avangardi - Как можете да помогнете на себе си, като насърчавате другите?
17.08.2007 20:50
Спомняте ли си тази стара мъдрост от неизвестен автор:

“Нехайна дума спор запалва;
жестоката живот съсипва;
от остра враг ще си спечелиш;
суровата дори убива;
а мила дума изравнява пътя;
приятна дума светлина разлива;
уместна дума тежко бреме снема;
с любяща благодатен дар поемаш.”


Спор с кого? Чий живот съсипва? Чий враг? Кого убива? Чий път изравнява? Светлина над кого разлива? Чие тежко бреме снема? Кому дава благодатен дар?

На вас! На вас! На вас!

Думите, които избирате, за да влияете върху другите, се връщат обратно към вас. Може би хората са го разбрали интуитивно още преди хиляда години, в дните на “И Цзин”, но днес можем да го обясним и научно.

Това е проста обмяна на енергия. Каквото даваме, това и получаваме. Ако животът ни изразява нещо отрицателно в дума или деяние, Животът с главна буква дава нещо равно на това в замяна.
цитирай
2. buratino - Пътят към ада е постлан с добри на...
17.08.2007 20:51
Пътят към ада е постлан с добри намерения!Трябва да е много гладък.Надявам се да проверим!
цитирай
3. radalia - avangardi,
17.08.2007 20:54
Абсолютно си права! Имам намерение да пиша точно за това някога. Даже не думата, дори самата мисъл, вече променя менталното. Себеусещането и усещането на другите. Забелязала съм, че когато падам чисто физически, или само, когато се спъвам или подхлъзвам, обикновено точно в този момент съм била подвластна на мрачни мисли...
цитирай
4. radalia - buratino,
17.08.2007 20:55
Не съм убедена, че е гладък, но пък що да не проверим? ;)
цитирай
5. candysays - ~
17.08.2007 20:55
Не се съмнявам аз в тебе... ;-)))

:*
цитирай
6. radalia - candysays,
17.08.2007 20:56
А бе съмненията понякога водят и до добро! ;)
цитирай
7. candysays - А, не! ;-)))
17.08.2007 20:58
Няма да се разберем тоя път... ;-)*
цитирай
8. radalia - А беееееее
17.08.2007 21:06
Сигурна съм в твърдението си. Най-малкото съмнението е противоотрова на наивността :)))
цитирай
9. melsun - Добре си се завърнала!:)
17.08.2007 21:12
Чудех се колко дни ще издържиш ;)
Колко?Два ли?:)Пак е прогрес.
А това"... магистралата към ада..." звучи интригуващо.
На теб всъщност пука ли ти какво мислят за твоите мисли и за това,което пишеш?Сигурно би трябвало да те интересува малко,но само малко!
цитирай
10. radalia - melsun,
17.08.2007 21:15
Интересува ме до толкова, доколкото да знам, че не само аз ги мисля;)

Не ми пука. Ако наистина се интересувах, не бих могла да бъда толкова откровена. Все щях да се стремя да изопача това или онова с цел да се харесам на народа :)))
цитирай
11. melsun - :)
17.08.2007 21:25
И аз така си мислех!
Обичам точно такива хора-истински,откровени,със своите си лица,със своите си мисли,такива,които не се представят за нещо,което не са,само и само да се харесат на публиката!Такива,които в един ден плачат,в следващия се смеят,в трети изпадат в дупки,а в четвърти са безкрайно щастливи.А бе просто хора!:)

Тук малко четка ти направих,ама си трябва от време навреме!:)))

цитирай
12. radalia - melsun,
17.08.2007 21:28
В края на крайщата не случайно избрах Лични дневници...
Не се срамувам от себе си. Не ме е страх да показвам и слабостите си. Напротив - тази дисекция ме лекува ;)
цитирай
13. melsun - Точно!
17.08.2007 21:33
Някак разграничаваш нещата...И се опознаваш по-добре!
цитирай
14. radalia - Казах го и преди...
17.08.2007 21:34
Пътувам си... към себе си :)))
цитирай
15. melsun - Приятен път ти пожелавам!
17.08.2007 21:36
И лека вечер!:)
цитирай
16. radalia - :)))
17.08.2007 21:38
И на теб! :)
цитирай
17. elineli - EL
17.08.2007 21:59
Търси си пътеките, Ради.Губещи се,сумрачни или огрени от слънце,все с нещо те рисуват.Поздрави,че си тук и разбира се, :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
18. miacarra - знаеш ,
17.08.2007 22:00
че няма как да не ти обръщаме внимание
така , че я да видим какви други мисли ще прочетем и за какво ще поспорим ;)
цитирай
19. radalia - elineli,
17.08.2007 22:42
Пътища, пътеки... за какво са, ако не за да вървим по тях? А като си помисля, все някой е минал преди нас по тях. Значи вървим по нечии стъпки. Разбира се, запазвайки (и опазвайки) свободата си да минем през пущинака, проправяйки нови пътеки :)
цитирай
20. radalia - miacarra,
17.08.2007 22:45
Не знам... Понякога ми се иска наистина да си седя тихо и незабележимо в ъгълчето. Да наблюдавам отстрани. Открих, че в реалния живот ми е много по-лесно да го постигна. Невероятно, но факт.
цитирай
21. анонимен - Just dashing with you along the Highway to Hell:))
17.08.2007 22:46
Mirroring another mask, another dream written by the hand of Louis Mac Niece (1907-1963)

Prayer Before Birth

I am not yet born: O hear me.
Let not the bloodsucking bat or the rat or the stout or the clubfooted ghoul come near me.

I am not yet born: console me.
I fear that the human race may with tall walls wall me,
with strong drugs dope me, with wise lies lure me,
on black racks rack me, in blood-barhs roll me.

I am not yet born: provide me
With water to dandle me, grass to grow for me, trees to talk to me, sky to sing to me, birds and a white light
In the back of my mind to guide me.

* * *

I am not yet born; O fill me
With strength against those who would freeze my
humanity, would dragoon me into a lethal automation,
would make me a cog into a machine, a thing with
one face, a thing, and against all those
who would dissipate my eternity, would
blow me like thistledown hither and
thither or hither and thither
like water held in the
hands would spill me
Let them note make me a stone and let them not spill me.
Otherwise kill me.

:-)
цитирай
22. radalia - bluebird,
17.08.2007 22:50
Разпъвана съм била. Не веднъж. Видях, че не е страшно. Непонятно ми е само, защо хората продължават отново да грешат по старому. Не се вживявам в ролята на месия или нещо подобно. В моя обикновен човешки живот съм поемала неведнъж чуждата вина и отговорност и какво от това? Научих на безотговорност. Спрях да го правя. Бях оплюта. И пак разпъвана. Научих болката, свикнах с нея. Научих се и да я лекувам.
цитирай
23. radalia - nimue,
17.08.2007 22:59
За пореден път се убеждавам в твоята проницателност. Няма да преувелича, като кажа, че съм възхитена :)
Дали можем да чуем, утешим и изпълним с положителни емоции нещо, което още не познаваме? Интересен въпрос. Трябва да сме готови! Защото само, когато сме чисти и отворени можем да посрещнем Новото, без да го убием още в началото. Да го запазим, да го умножим. А можем ли го? Винаги?
цитирай
24. анонимен - Find comfort in yourself,
17.08.2007 23:17
because I can give you no comfort...
These were King Arthur's last words to his faithful escort, the knight Bedeviere. Then the deadly wounded king was carried onto the legendary bark which took him to the misty Avalon where he still lives on...
цитирай
25. radalia - Да!
17.08.2007 23:24
Всичко тръгва от нас самите. Дори и това до колко позволяваме другите да ни влияят ;)
цитирай
26. diamant1965 - Е,добре дошла отново на пътя към себе си!
18.08.2007 00:41
И приятно пътуване!
цитирай
27. radalia - diamant1965,
18.08.2007 00:44
Обещах... ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2322291
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!