Постинг
14.08.2007 20:08 -
До писане...
Доста се колебах преди да се престраша да избера тази песен. Тя е от края на един филм, който разбуди една чувственост в мен, която бях скрила толкова дълбоко в себе си. Даже, когато го гледах за първи път сякаш не си дадох сметка за причината. Мина достатъчно време преди да го потърся отново. Исках с ясен поглед да вникна още веднъж. Направих го. Това, което предизвика в мен беше същото, което бях изпитвала като дете. Вероятно се досещате... За да разсея съмненията ви, ще ви разкажа за реакцията на мой приятел, на когото го препоръчах. По средата на филма, той ми се обади, за да ми каже, че... просто подтвърди моите усещания. "Раде, ти си там!". После, когато филмът свърши, думите му бяха: "Моля те, не позволявай да стигаш до там!" (Адаш, благодаря ти за това, което не казваш!)
Днес четох wonder... Наистина си, вълшебница! Благодаря и на теб!
Толкова много неща исках да напиша, но мисля, че няма смисъл. Днес е един проклет ден, в който всичко си губи смисъла! Винаги съм била човек на действието. Търпеливото обмислено действие. Без много излишно говорене. И това взиране в себе си, което направих в част от постовете сякаш ми беше достатъчно. "Пътуването към себе си", което организирах тук си изпълни мисията. Доказах на себе си, че мога да се изкарам от черупката си, да си извадя душата и да оставя на показ пред толкова много хора. Не, не съм анонимна. Зад ника ми стои безкрайно реалната Радалия. Толкова реална съм на тези страници, колкото дори най-близките ми - тези, които ме виждат всеки ден, не познаваха. Един вид запознаха се с мен чрез този блог. Много от реално познаващите ме се опитваха да ме спрат - страхуваха се, че ставам уязвима. Излишно е да казвам, че никой не ме може да ме нарани, ако аз самата не го позволя. Ще излъжа, ако отрека, че имаше дребни душици, които се пробваха. Е, не успяха! Но аз успях. Успях да се убедя, че мога да бъда открита, искрена и истинска. Мога го. И в този смисъл, създаването на този блог изпълни мисията си...
Няма да трия. Няма да спирам да пиша... може би...
Днес четох wonder... Наистина си, вълшебница! Благодаря и на теб!
Толкова много неща исках да напиша, но мисля, че няма смисъл. Днес е един проклет ден, в който всичко си губи смисъла! Винаги съм била човек на действието. Търпеливото обмислено действие. Без много излишно говорене. И това взиране в себе си, което направих в част от постовете сякаш ми беше достатъчно. "Пътуването към себе си", което организирах тук си изпълни мисията. Доказах на себе си, че мога да се изкарам от черупката си, да си извадя душата и да оставя на показ пред толкова много хора. Не, не съм анонимна. Зад ника ми стои безкрайно реалната Радалия. Толкова реална съм на тези страници, колкото дори най-близките ми - тези, които ме виждат всеки ден, не познаваха. Един вид запознаха се с мен чрез този блог. Много от реално познаващите ме се опитваха да ме спрат - страхуваха се, че ставам уязвима. Излишно е да казвам, че никой не ме може да ме нарани, ако аз самата не го позволя. Ще излъжа, ако отрека, че имаше дребни душици, които се пробваха. Е, не успяха! Но аз успях. Успях да се убедя, че мога да бъда открита, искрена и истинска. Мога го. И в този смисъл, създаването на този блог изпълни мисията си...
Няма да трия. Няма да спирам да пиша... може би...
Мила приятелко, дойдохме почти заедно. Открихме се случайно, пост по пост, навързаха се диалози. Никога не съм виждала очите ти, но знам, че поне мъничко те познавам.
Тук се смяхме, плакахме заедно, помниш ли? Танцувахме дори и рисувахме с пръсти и ноти...
Буква по буква, дума по дума, ред по ред се открихме. Има ли смисъл да спираш на средата на пътя? Няма да ти казвам, че най-доброто тепърва предстои.
Ще кажа само едно - не спирай да бъдеш себе си. И пиши, пиши.
Прегръдка,
цитирайТук се смяхме, плакахме заедно, помниш ли? Танцувахме дори и рисувахме с пръсти и ноти...
Буква по буква, дума по дума, ред по ред се открихме. Има ли смисъл да спираш на средата на пътя? Няма да ти казвам, че най-доброто тепърва предстои.
Ще кажа само едно - не спирай да бъдеш себе си. И пиши, пиши.
Прегръдка,
Вярно е, че още не си ми видяла очите - истинските, живите. И това ще стане - някой ден.
Обещавам да продължа да бъда себе си. Но, наистина ми се иска малко да се дистанцирам от блога. Сигурно ще продължа да пиша. За толкова много неща имам мнение. Не е нужно да товаря повече това местенце със себе си, с най-личното от мен. Обещавам да бъда тук, но все по-често между редовете...
Прегръщам те и аз!
И се усмихвам! Усмихни се и ти! :)
цитирайОбещавам да продължа да бъда себе си. Но, наистина ми се иска малко да се дистанцирам от блога. Сигурно ще продължа да пиша. За толкова много неща имам мнение. Не е нужно да товаря повече това местенце със себе си, с най-личното от мен. Обещавам да бъда тук, но все по-често между редовете...
Прегръщам те и аз!
И се усмихвам! Усмихни се и ти! :)
добре е да знам, че когато кликна на hppt ://radalia.blog.bg
ще си там. И се надявам да расте блога ти :-))
цитирайще си там. И се надявам да расте блога ти :-))
Обещавам да ме намираш ;)
цитирай"А дали така е най-добре?" :)
Защо не изчакаш този проклет ден да свърши. Утре ще е по-хубаво. Няма да е същото. Ще се събудиш с усмивка и ще разбереш, че винаги си заслужава... заслужава си да живееш... а ти в блог.бг живееш... макар и виртуално. Оставяш част от себе си. Не само част, ти си себе си.
Удоволствие е човек да те чете.
Остани тук не заради нас, а заради самата себе си... заслужава си.
Поздрави и наистина премисли нещата, както ти най-добре можеш! :)
цитирайЗащо не изчакаш този проклет ден да свърши. Утре ще е по-хубаво. Няма да е същото. Ще се събудиш с усмивка и ще разбереш, че винаги си заслужава... заслужава си да живееш... а ти в блог.бг живееш... макар и виртуално. Оставяш част от себе си. Не само част, ти си себе си.
Удоволствие е човек да те чете.
Остани тук не заради нас, а заради самата себе си... заслужава си.
Поздрави и наистина премисли нещата, както ти най-добре можеш! :)
Благодаря ти за топлите думи! Наистина ще бъда тук. Само малко...;)
цитирайНикъде не давам да ходиш!
Тук те искам,да ми текат сълзите като те чета,защото ще си бръкнала в мен?
Усмихвам ти се Ради :))))))))))))))
цитирайТук те искам,да ми текат сълзите като те чета,защото ще си бръкнала в мен?
Усмихвам ти се Ради :))))))))))))))
Прегръдка и за теб!
Не знам дали заслужавам такива суперлативи.
цитирайНе знам дали заслужавам такива суперлативи.
Днес си мислех същото за себе си!Което пък потвърждава в мен усещането,че те чувствам някак особено близка!Само дето филма и песента са други!Когато си направих блога ме бяха хванали в паяжините си няколко мои лични драми,в следствие на които проведох и аз пътуване към себе си.И си излях душата.Нататък няма да повтарям твоите думи.Същите са!
Ради,много ми е приятен разговорът с теб!Ако предприемеш нещо ще ми липсваш!Ти си много хубав човек!
Спирам!Животът и изборът са си твои!Ти ще си решиш как ти е най-добре!
Целувка и прегръдка от мен!Макар и виртуално!Би ми се искало да те познавах и на живо!
цитирайРади,много ми е приятен разговорът с теб!Ако предприемеш нещо ще ми липсваш!Ти си много хубав човек!
Спирам!Животът и изборът са си твои!Ти ще си решиш как ти е най-добре!
Целувка и прегръдка от мен!Макар и виртуално!Би ми се искало да те познавах и на живо!
Не искам да предизвиквам сълзи. Може би малко размисъл... колкото и да сме различни, все пак си приличаме :)
цитирайТук съм, никъде няма да ходя...
Просто малко ще променя блога, но пак ще ме намирате - по някакъв начин.
А може пък и да се запознаем някой ден! Същото диване съм! ;)
цитирайПросто малко ще променя блога, но пак ще ме намирате - по някакъв начин.
А може пък и да се запознаем някой ден! Същото диване съм! ;)
Знам аз,че си диване;)
цитирайзвучи гордо! ;)
Наистина ще бъда тук. Лесна за намиране при добро желание.
цитирайНаистина ще бъда тук. Лесна за намиране при добро желание.
Затова ти изпращам една от моите молитви:))
Господи,
бъди ми щит,
на щит да се обърна
за любимите.
Господи,
бъди балсам
за раните ми,
обичните ми страдащи
да утешавам.
Господи,
роса бъди ми,
душата ми
във цвят отрупана
да бъде.
На този свят
във дар
да я отдам.
И да не крея
и да вехна
в суховея,
който ме облъхва,
Господи...
За мен Господ е (бил) преди всичко в хората, които срещам по пътя си. Благодаря ти за срещата и раздумката, Радалия...
цитирайГосподи,
бъди ми щит,
на щит да се обърна
за любимите.
Господи,
бъди балсам
за раните ми,
обичните ми страдащи
да утешавам.
Господи,
роса бъди ми,
душата ми
във цвят отрупана
да бъде.
На този свят
във дар
да я отдам.
И да не крея
и да вехна
в суховея,
който ме облъхва,
Господи...
За мен Господ е (бил) преди всичко в хората, които срещам по пътя си. Благодаря ти за срещата и раздумката, Радалия...
На мен също ми е много приятно да разговарям с теб :))
И се надявам да продължаваме!
цитирайИ се надявам да продължаваме!
бъди все така истинска.
много усмивки от мен :)))
цитираймного усмивки от мен :)))
Усмивки и за теб! Ще бъда!
цитирайТолкова е хубаво, че те има и... че си Радалия :)
цитирайПритеснявате ме...
цитирайняма да спреш... всъщност много се надявам
цитирайСамо малко ще поутихна и ще променя звученето на постовете
цитирайПонякога Времето изисква дистанция, защото е пиещо, жаждащо и отнемащо...
Ако не поствах готови стихове /копи-пейст/ вероятно нямаше да съм тук...
Това пространство наистина е времепиещо и краде автентичност от твърде много хора...
Просто се забавлявай... Геометрията на простичките неща... Ще те спомням в бяло и нежно... Усмивки. Вятърни.
цитирайАко не поствах готови стихове /копи-пейст/ вероятно нямаше да съм тук...
Това пространство наистина е времепиещо и краде автентичност от твърде много хора...
Просто се забавлявай... Геометрията на простичките неща... Ще те спомням в бяло и нежно... Усмивки. Вятърни.
Мила... не краде автентичност - аз не си я давам. Не мога да кажа, че тук се губя - напротив намирах се толкова много пъти! Открих се! Доказах се - пред себе си. Знам коя съм. Вие също ме знаете. Мисля, че това е достатъчно. Всеки от нас носи в себе си болката - в един или друг смисъл. Знаете ме, че съм истинска, но не искам да заливам с моята болка. Ще бъда тук. По-бяла от всякога! (отново ме озадачаваш - преди много време един човек беше казал, че ще остана в него завинаги като "Жената в бяло". Тогава носех предимно черни дрехи - бях т.нар. метълка)
цитирай
24.
magity -
Бъди винаги все така истинска!
15.08.2007 01:35
15.08.2007 01:35
http://www.vbox7.com/play:e5a5513c
цитирайЩе!
цитирай"Пътуването към себе си" мила Радалия ти направи, но направи и "Пътуването към нас". Затова те моля бъди с нас. Ценя душата и сърцето ти.
Бъди себе си. Така ни харесваш и чест ще е поне за мен да бъда и твоя приятелка!
цитирайБъди себе си. Така ни харесваш и чест ще е поне за мен да бъда и твоя приятелка!
:)))
цитирайаз съм доста некспосана в човешките отношения .ако трябва да изкажа мнение много ме бива ,но когато нещата опрат до сантимент-...
просто искам да ти кажа -бъди!
цитирайпросто искам да ти кажа -бъди!
Малко по-различна, но тук и същата (за тези, които имат очи)
цитирайследваш сърцето.. и това е
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Винаги!
цитирайЩом обещаваш, че няма да изчезваш съм спокойна.
Много усмивки и от мен!
цитирайМного усмивки и от мен!
Тук ще съм :)
цитирайЗащо???
цитирайНаистина съжалявам, че не искам да кажа нищо повече от това, което ... остава между редовете ;)
Но пак ще пиша :)
А може би и няма да мине много време преди следващия ми пост ;)
цитирайНо пак ще пиша :)
А може би и няма да мине много време преди следващия ми пост ;)
"Всичко тече, всичко се променя"....:)
цитирайНяма нищо лошо в това, нали?
цитирайАко имаше лошо нямаше да пиша изобщо.
Аз приемам този вид блогове, но когато стана "зависима" в добрия случай на думата от това, си казах, че крастата ще премине един ден и се надявам да е имала своя ефект върху теб откъм това да се чувстваш по-добре, като цяло...
Когато този ефект вече не е толкова силен, а може и да бъркам, тогава е по-добре да се спре за малко или повече и да се почне пак, ако има нужда :)
цитирайАз приемам този вид блогове, но когато стана "зависима" в добрия случай на думата от това, си казах, че крастата ще премине един ден и се надявам да е имала своя ефект върху теб откъм това да се чувстваш по-добре, като цяло...
Когато този ефект вече не е толкова силен, а може и да бъркам, тогава е по-добре да се спре за малко или повече и да се почне пак, ако има нужда :)
Не е така. Крастата не е преминала. Просто "мандалото лопна". Пак ще пиша, днес едва устисках да си мълча. Надявам се, че и утре ще го мога. Но съм тук. Ще пиша. Искрено, но не толкова лично ;)
цитирайТо именно искреното и личното привлича, защото е рядко срещано...:) Ще те следя с интерес :)
цитирайЖеланието за промяна е хубаво нещо!Сигурна съм,че тази промяна ще е за добро!
цитирайСигурна съм, че не ме изпускаш от поглед ;)
цитирайДано, дано...
цитирай
44.
анонимен -
Don't fade away, Morgana...
16.08.2007 19:23
16.08.2007 19:23
We need your dreams&insights...
цитирайОбръщението погали очите и себеусещането ми ;)
Ще имате и част от мечтите ми, и част от прозренията ми... Тези, които умеят да четат ще виждат повече.
"Всяка вечер отивала Моргана да съзерцава заспалия Ланселот и всяка вечер откривала нови рисунки - тези от изминалия ден.
- Бога ми! Този рицар е истински вълшебник! - рекла тя веднъж на девойката, която я придружавала.
- Съвършен е не само в рицарското изкуство, но и във всичко останало.
Няма съмнение, че любовта е в състояние да направи от суровия воин изтънчен и
гениален човек. Сигурна съм, че Ланселот никога нямаше да е в състояние да нарисува такива чудни картини, ако любовната мъка не го подтикваше да го стори..."
цитирайЩе имате и част от мечтите ми, и част от прозренията ми... Тези, които умеят да четат ще виждат повече.
"Всяка вечер отивала Моргана да съзерцава заспалия Ланселот и всяка вечер откривала нови рисунки - тези от изминалия ден.
- Бога ми! Този рицар е истински вълшебник! - рекла тя веднъж на девойката, която я придружавала.
- Съвършен е не само в рицарското изкуство, но и във всичко останало.
Няма съмнение, че любовта е в състояние да направи от суровия воин изтънчен и
гениален човек. Сигурна съм, че Ланселот никога нямаше да е в състояние да нарисува такива чудни картини, ако любовната мъка не го подтикваше да го стори..."
Човек винаги има нужда от молив и бял лист хартия … това е една необятна и неизследвана бездна от мисли, чувства, преживявания, трепети, тъга … неволи … така, че … от мен усмивки и пиши когато и за каквото ти се пише … все ще е хубаво … :)
цитирайЗапазвам си правото и да е блудкаво понякога ;)
цитирайAz sam nova,no qno horata te poznavat ot odavna.Neznam kakvo da ti napi6a osven,4e dokato 4etoh,az prosto vse edno ne bqh tuk.Neznam kak go pravi6,no si mnogo vd1hnovqva6ta. :)
цитирайДобре дошла сред нас :)
И благодаря! :)))
цитирайИ благодаря! :)))
И да е блудкаво .. пак ще си е твое … от сърцето и душата ти … . :))
цитирайТака е :) ;)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450