Едва ли не! Е, вярно, че съм в офиса и в този смисъл го давам работно. Вярно е, че ми се случва и да свърша това-онова. Гледам и това, и онова да е някаква организацийка. Т.е. моето ангажиране да е само на "тихия фронт". Още снощи разбрах, че Големият Босс, барабар с Председателя на ТКЗС-то и Ръководителя на механизаторите ще бъдат на около 200км от офиса, най-добрият механизатор е в отпуска. И така останала само с Пионерчето и Секретаря на Председателя, ще трябва така да ги органиризам, че да се чувстват ангажирани с полезна дейност за общото благо. Колко е общо е друг въпрос, но важното е, че на мен ми е приятно, блажено и спокойно. До такава степен, че даже реших да прескоча обяда и да приложа леко разтоварване. Да бе - знам, че има и други начини за намаляване на излишества, но нещо не са ми присърце. И като казах "сърце", се сетих, че имам мускулна треска. На краката. Ама знам кой е виновника и ще я линчувам! Може ли снощи преди сън да ми говори, че й се тичало?!? И аз цяла нощ правя обиколки на стадиони, игрища, полянки, паланки. Обаче кофти, че паднах на сън. Ей така се подхлъзнах на една трева. И тупнах. Без малко и от леглото. Просто се събудих, когато кракът ми докосна земята. А уж спя спокойно. Явно трябва да сменям темите на разговорите преди сън!
А! И от още нещо - трябва да ви се оплача. Мислех си да го спестя, ама взех много да го преживявам. Сестрата на Големия Босс... опс - жена му беше, сестра е на друг! Та тя ме стресира. Яко! Щото остана някво наследство от боледуването ми преди две седмици и взех, че й казах, че два от пръстите ми на лявата ръка се опитват да изгният. В началото бяха само изтръпнали, а сега взеха да стават направо нечувствителни. Започнах да пия някакви розово-бели хапченца и се надявам да помогнат, защото песпективата е да ми вземат част от мозъка за изледване. а какъв ще е резултът от взетото не ми се мисли. Ама аз си знам, че съм здрав пич и трудно ставам нечий пациенто-контингент. А бе трудно се пише с осем пръста - все не мога да ги подредя правилно на клавиатурата!
А в душевно-емоционално-чувствен план - нищо ново. Там съм толкова праволинейна, че ако правеха пътищата по този план, познайте кви магистрали щяхме да имаме!
Хайде! До писане! И веднага една усмивка искам! А още една да ви се намира? Мерси! :)))))))))
Не се притеснявам, споко! :) Само се нервя на нескопосността ми да си разпределя пръстите. А пък и усещането е изнервящо, когато неволно реша да си пиша по обичайния начин...
А иначе - пия си хапчетата и се усмихвам! Широко! :))))
:))))))
:):):):):)
:):):):):)
И прегръдка!