Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2007 13:53 - Да мислим... какво мислим!
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4190 Коментари: 12 Гласове:
0



„Когато ти смяташ, че можеш, или че не можеш, обикновено си прав.“                                                                                      Хенри Форд
Ако сега си поставя за цел – да намеря потвърждение на тези думи, ще го намеря. Ако си затворя съзнанието, просто ще забравя за това и ще продължа да се опитвам да разреша своите проблеми, които са толкова много. И ще ги обмислям, и ще ги обсъждам в къщи, на работа, с приятели, а пътувайки ще си казвам: „Ах, какво нещастие! И точно на мен ли успя да ми се случи! И все така става! А аз съм толкова добър човек!” И дали ще разреша проблемите си? Едва ли! Не бягам от проблемите, но и избягвам да мисля негативно. Постепенно спрях да гледам и новините. Поради бликащия от там негативизъм. Информирам се по други начини. Значително по-успешно. Без да се товаря с неща, за които съм безсилна да помогна или да променя. За това и не подминах Адриана, за това и приятелката ми се лекува успешно. И още ред други мънички нещица. По-полезна съм на себе си, по-полезна съм и на хората около мен. Дълго време изграждах това отношение в себе си... Ще ви разкажа една съвсем реална случка. Преди няколко дена, когато грипът ме нападна, се наложи да си тръгна от работа точно в най-горещите часове. Едва вървях, а трябваше да измина около 300 метра нагоре без никаква сенчица. Всяка крачка ми причиняваше луда болка в слепоочията, краката ми се подкосяваха, виеше ми се свят. Задмина ме един младеж. Загледах го, за да си отвлека мислите от самосъжалението, което ме обземаше. Личеше си по всичко, че спада към групичката на почитателите на метъл музиката – дълга коса, прибрана на опашка, черен потник, отрязани дънки, кубинки и на гърба му една от онези техни брезентови торби. Видимо бързаше. А в ръката си държеше една бяла роза. Усмихнах се при мисълта, че отива при своето момиче. Всичко в него показваше желанието му да стигне минута по-скоро. Зарадвах им се искрено и мислено им пожелах щастие... С такива мисли извървях разстоянието до в къщи, почти неусетно. Вечерта разказах това. Човекът, с когото говорех ме парира – „А може да е отивал на погребение!” Не! Това момче не можеше да отива на нещо подобно... В моите мисли!     Та какво искам да ви кажа... Страхове... Имате ли? Съмнения... Имате ли? Неувереност... Имате ли? Да продължавам ли? Или и това ви е достатъчно? Искате да промените живота си? Променете себе си! Искате да промените обществото? Променете себе си! Искате да промените човека до вас? Променете себе си! За всеки от нас всичко започва от „аз”! Всеки човек е роден за успех! Има необходимите знания и опит за това! Просто вярвайте! Вярвайте в себе си! Вярвайте в своя успех! Вярвайте в своята победа! Вярвайте в своята уникалност! А какво е вярата? Вярата това е мисълта! Можем да вярваме само мислейки. Вярата не може да се пипне, да се види... Може да се вярва на думите, на мислите, на идеите! Знам, че такива неща сте чели и слушали стотици пъти. Но наистина това е рецептата да бъдем щастливи. Просто да мислим... какво мислим!





Тагове:   Какво,   мислим,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. melsun - Много мотивиращо и оптимистично!:)
26.07.2007 14:44
Явно вървиш към подобрение!
Абсолютно съм съгласна с теб!Силата е в малкия човек!Ако всички се стараем да се усъвършенстваме и вярваме преди всичко в себе си,ще просперираме!
Така мисля!Мисли положително,за да ти се случват положителни неща,което не отхвърля,разбира се автоматично лошите.Просто наблягаш на хубавите...
цитирай
2. radalia - Да си призная...
26.07.2007 14:49
Преди години "изповядвах" друга теория - очаквах най-лошото, за да избягна евентуално разочарование, когато нещата не се подредят по начина, по който ми се иска. И в резултат бях най-мрачния човек, когото познавам. За щастие, осъзнах се навреме. И сега се усмихвам на всяко "сега" ;))
цитирай
3. melsun - Очакването...това е различно нещо!
26.07.2007 15:06
Не трябва да се пренавиваш в очакванията си...Аз по принцип очаквам всичко...всичко в смисъл и хубаво и лошо...Трябва да си подготвен за всякаква ситуация,въпреки,че това е много общо казано...Винаги има нещо,което те изненадва...То иначе няма да е интересно!;)Просто трябва да се радваш на всекидневните малки,дребни нещица,които взети заедно правят живота прекрасен!Защото той си Е прекрасен!:)И се усмихвай повече(пък дори и някой да те помисли за малко откачен:)))Току виж и онзи... опуления насреща... също се усмихнал!:)
цитирай
4. radalia - :))))
26.07.2007 15:11
В общи линии гледам да не очаквам - нито хубаво, нито лошо. Така се наслаждавам на всяко "сега".
А надеждата? Не спирам да вървя към реализацията на всяка надежда.
цитирай
5. van52 - Tи успя!
27.07.2007 07:53
С отварянето на поста се стартира и клипа.
Как го постигна? (приложи всичко от казаното по-горе:
"Просто вярвайте!
Вярвайте в себе си!
Вярвайте в своя успех!
Вярвайте в своята победа!")
Съгласна съм с теб и за вярата в успеха, и за щастието.
Това не означава, че винаги ще сме само на върха на щастието, но ще сме дали всичко положително от себе си за това.
Весел и усмихнат ден, radalia!
цитирай
6. melsun - Здравей,Ради!:))
27.07.2007 10:17
Днес с какви мисли се събуди?
Ако не си могла да мислиш,просто отиди до огледалото,кажи си,че много си се обичаш и си се цункай!Хи-хи...ще видиш колко гот ще ти стане!:)

Аз днес се събудих с убийствени мисли...Защото...мъжът ми ме събуди в 6 часа...Той така леко спи,буди си се рано,обаче му става скучно...шава...върти се...става да пие вода...А на мен ми се спи страшно...Аз сутрин съм много трудна на ранно ставане..И вече един път като ми се разбие съня....после целият ден ми е крив...Та съм настроена на убийствена вълна....Ама той си се изнесе...Аз докато реагирам...И една кана кафе не ме оправя...
Та някак ще гледам да влезна в положителните релси на мислите си,но когааааа......:)))
цитирай
7. radalia - van52,
27.07.2007 11:12
Успях - да :))) Още преди няколко поста... С помощта на приятел. Което пък ме накара да се замисля, че не е толкова страшно да поискаш помощ. Може би щях да го постигна и сама, но така спестих нерви и време.

Разбира се, че няма постоянно да сме на върха на щастието, но е и вид терапия. Вместо да си търсим собственото удовлетворение, като гледаме колко на Вуте му е зле, не е ли по-добре да се усмихнем и на една... бяла роза, предназначена за някого?
цитирай
8. radalia - melsun, здравей! :)
27.07.2007 11:16
Задължително се нуждая от време сутрин, за да си събера мислите. Независимо кога ставам :))).
А мислите ми днес?... Като за начало прочети предния ми коментар ;) А като продължение - може би по-късно в новия пост ;)
цитирай
9. radalia - krissi1,
27.07.2007 16:59
Радвам се :)))
Кураж и горе главата! :))) Можеш го!
цитирай
10. beatrisia - :)
25.12.2007 13:39
Ако не всичко Ви е розово, опитайте да се наслаждавате и на останалите цветове! :)

ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ :))
цитирай
11. radalia - Но първо
25.12.2007 15:25
да направим опит да го направим оранжево! ;)
цитирай
12. анонимен - моши мисли
09.12.2008 19:06
здравейте нуждая се от вашата помощ.преди време бях в болница извадиха ми сливиците нищто и никаква орерациика обаче мен ме беше много страх.и сега имам нарушение на вегетативна нервна система.стрес.кажете ми как да го преодолея.постоянно си мисля никакви глупости и се паникьосвам.искам да станата пак същия енергичен и усмихнат човек както преди.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3043291
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!