Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2007 21:24 - Comfortably Numb
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1883 Коментари: 12 Гласове:
0



Ехо...
Има ли някой?
Кимни, ако ме чуваш.
Дай ми просто знак.

Виждам, да,
има болка в теб.
Мога да я облекча,
да те вдигна на крака.

Отпусни се, но преди това
дай ми малко информация.
Само най-основните неща:
покажи ми болката...

Спокойно, всичко ще ти мине
като дим, далеч зад хоризонта.
Чувстваш всичко на вълни.
Устните си движиш, но не чувам звук дори

Когато бях дете имах треска
и ръцете ми подуха се от това.
Сега ги чувствам пак така.
Не мога да ти обясня,
няма да ме разбереш
Просто спрях да чувствам сега...

Добре, убождането ще е слабо
Но от това...
- А-а-а!!! -
...може да ти стане малко зле

Можеш ли да станеш?
Май подейства.. добре...
Това ще те държи за шоуто.
Хайде, тръгвай, време е.

Спокойно, всичко ще ти мине.
Като дим, далеч зад хоризонта.
Чувстваш всичко на вълни.
Устните си движиш, но не чувам звук дори.

Когато бях дете
аз мярнах нещо.
Погледнах пак, но не го видях.
Не мога да го видя и сега.
Тъй порасна детето, а мечтата умря.
Затова спрях да чувствам сега...

image

Днес не бях на работа. Отново се грижех за едно малко създание, криейки се под сенките на Морската градина цяла сутрин... Хубав ден за размисли... Още повече като имах повод. По някакъв начин съм късметлийка - винаги, когато имам нужда да остана насаме със себе си, ежедневието ми го предлага. Сигурно заради розмарина и лавандулата (снощи wonder ме накара да забележа това).
Чувала съм, че хората с отрязани крайници, често изпитват болка точно там, където би трябвало да бъде отрязаната част от тях. Боли ги това, което вече нямат. Сигурно има някакво медико-психологично обяснение.
Чудя  се дали боли по същия начин и съвестта... Толкова често съм ставала свидетел на безсъвестни постъпки. Всички, ако не изричали, то поне сме чували реплика от рода "Няма съвест". Познавам не малко хора, които избират болката. Дали по този начин, те не търсят изгубената си съвест? Вярно е, че болката трябва да се изживее, за да се преодолее. Но, когато отдаването на болката продължава ден след ден, седмици, месеци, години...?

Всички сме виждали посърнали цветя. Особено, когато това се отнася до нашите живи цветя, било то градински или саксийни, ни обзема нещо като стрес, нещо като паника. Цветето боледува. То ще умре. Може да зарази и другите. Трябва да го изолирам. Да го изхвърля, може би?
А често то просто се нуждае от нашата помощ, от нашата грижа. Малко вода, малко светлина или сянка, малко храна под формата на тор, смяна на саксията... Малко неща, които не ни струват друго, освен малко внимание...

Умеем ли да се грижим за цветята около нас? 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. letisi - колко лесно се живее без тази вещица душа....
23.07.2007 23:04
въпрос на избор....и още нещо....
цитирай
2. анонимен - Хей!
23.07.2007 23:14
Съвестта не боли. Даже отрязаната.. Тя е мое, твое, наше творение - не е божа даденост. Творение на самите себе си, на взора, който отправяме към нас през очите на другите. Тя не боли. Боли липсата й. И взорът опира стена. Обикновена, сива и безинтересна. А ако цветята растат пред нея, става ли тя по-жива, или може би по-тайнствена и легендарна. Не - просто стена - нечие строение, загубило живот. А цветята? Те са самодостатъчни, като всяка перфектна красота. Но все пак ме боли зарад тях. Защо ли?
цитирай
3. radalia - анонимен,
23.07.2007 23:24
Шефе (държа да не си чак толкова анонимен)!
Боли за цветята, а се блъскаме в стената?
До кога?
Някак опитът ми показва, че цветето е с далеч по-къс живот от този на стената... И някак взривявайки стената, дали не погубваме и цветята?
цитирай
4. bamby13 - Метафората с цветята е.....
23.07.2007 23:28
..малко ми липсват думи. Цветята са обобщен орбаз на всичко нежно и ранимо. Малко невнимание и ....цветето клюмва....
а песента е една от най-любимите ми. Когато я чух, така се отплеснах, за малко да пропусна същността на постинга.....ярък пример как понякога можем да пропуснем същественото
цитирай
5. zoorry - Да!
23.07.2007 23:31
Боли за цветята, но техният смисъл е само да порастнат отново догодина, техните цветове и красота са само секс, секс, секс и продължаване на рода. Нищо повече. НИЕ не чупим стената. Чупя я аз, ти, той. Но никога ние. И винаги смъртта на цвете е на МОЯТА съвест. Но ако тя, съвестта, се самонарече НИЕ - смъртта е статистика и работно място за щатен гробар. А всъщност - смъртта е цената за секса (c) Карл Сейгън :) Прочети ми оня психо-пост :)
цитирай
6. radalia - bamby13,
23.07.2007 23:38
А аз се притесних, че изтри коментара си...
А то е било, за да го направиш много, много по-хубав :)))
Мисля, че всички сме крехки и раними...
цитирай
7. radalia - zoorry,
23.07.2007 23:41
(дали пак да кажа "шефе" ;)
Прав си!
Трябва аз да счупя моята стена, ти - твоята... Както и да сложа поредната тухла в нея;) Ако и когато се наложи!
цитирай
8. zoorry - :)
23.07.2007 23:43
Не ме шефосвай!
Слагането на тухли е благородно занимание! Особено, когато в тях има любов и живот :)
цитирай
9. qbylkovcvqt - За болката...
24.07.2007 10:30
Болката, тя идва ненадейно,
неочаквано,
във вид на кървяща рана
или на непреодолима самота,
виеща срещу пълната луна
и тя прекрасна в свойта самота,
и в самотата си, изпълнена със светлина…

Болката владее като съдбата,
неотменно.
Веднъж пробудена,
изпълва душата,
тя често ражда приятелствата,
само в болката са равни хората…

цитирай
10. radalia - qbylkovcvqt,
24.07.2007 16:36
Не съм съвсем съгласна...
Има толкова видове болка. А някои от тях не идват никак неочаквано. За тях имам чувството, че съм готвила цял живот. Да се появи, да ме завладее, да я потъна в нея и ... да я преодолея.
Вярно е, че може да роди приятелство, но никак не съм съгласна, че в болката хората са равни. Според мен, болката е едно от най-несъизмеримите понятия.
цитирай
11. qbylkovcvqt - Знаех си, че няма да се съгласиш!
25.07.2007 00:36
:) Очаквах точно такъв отговор, не знам защо. Болката е постоянна величина, по-малка или по-голяма болката е болезнена... не признава бедни, богати, деца или възрастни... Вярно е, че има различна болка и за очакването и - винаги до последно у теб живее надеждата, че аха да те отмине този път... Моето усещане е такова...

Поздрав!
цитирай
12. radalia - qbylkovcvqt,
25.07.2007 00:50
Вече съм по-съгласна :)
Имах предвид съвсем друга болка. Не онази физическата...
А колкото до очакването й - моите наблюдения са, че дали я чакаш и се подготвяш, дори и неосъзнато за нея, тя идва. Въпросът е в преодоляването й, а не в измерването колко е голяма...
Хайде тръгвай насам! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2347832
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!