.
.
Ако аз съм аз, защото ти си ти
и ти си ти, защото аз съм аз.
То аз не съм аз
и ти не си ти.
Но ако аз съм аз, защото аз съм аз
И ти си ти, защото ти си ти.
То аз съм аз
и ти си ти.
Надежда Захариева е казала нещо, което...
Ти си влюбен в смъртта, аз -
безкрайно в живота.
Ти я викаш: Ела!, аз му шепна: Не бягай!...
Като впряг през света, все разнооборотен,
скърцащ със колела, с тебе движим се някак.
Впряг потеглил напред.
Де в несговор, де в сговор.
Де в галоп, де едвам, Де безгрижен, де грижен.
В недобре и добре сбира мед и отрова,
но - с товар, без товар,
весел, тъжен - се движи.
Колко впряга край нас здрави, прави и бързи
по нагорния път се разпрегнаха, Боже!
А пък нашият - на, уж нестроен и скърцащ,
нито камък, ни прът да го спрат е възможно.
Завист - алчен порой, злоба - яма без изход,
мъжки бяс, тъмен глад на жени-самки хищни
завъртяват хоро все по-близко и близко,
но заплитат се с яд
в свойте собствени нишки.
Е, какво пък, така си е било отвеки.
Разнолик е света и човекът - некротък.
Но ръка за ръка ще вървим с теб полека
аз със теб - към смъртта,
ти със мен - през живота.
М не само на Н. Захариева стихчето е хубаво.... Пък може би гледам на двете от ъгъл, близък до твоя, Радалия..
Но да наричат трето лице в моя блог по някакъв обиден начин - не допускам! (Дори и при мисълта, че кифлата е за предпочитане пред мазната баница)
А колкото до политиката, поезията и т.нат. - стихчето на Захариева е отговор на друго, което е написал съпругът й (Вечна памет на Д. Дамянов!)
И съм пейстнала нейното, защото то по неповторим начин казва това, което мисля и чувствам! Сигурно можех да не посочвам чие е, за да ти е чисто пред погледа. Съжалявам, но това е моят блог. И дали споделям нечии политически пристрастия, не променят отношението ми към съответните думи и стихове, написани някога!
