Постинг
21.07.2007 13:50 -
Спам №2
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5270 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2007 13:53
Прочетен: 5270 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 21.07.2007 13:53
.
.
.
Понякога ми казват, че твърде много мисля, но аз не мисля, че действително мисля толкова много... Нали, когато мисля, че не трябва да мисля, в крайна сметка се получава, че мисля много повече, отколкото, когато мисля, че мисля?
Паяжина от мисли, обсипана от капчици чувства...
Речник
Не казвам "знам" - защото мисля.
Не казвам "тук" - защото няма
едничко място за един човек.
Не казвам "трябва" - и не искам.
Не казвам "мога" - и не трябва
за слабостта да търся лек;
Не мисля за "сега" - защото гледам.
Не мисля за "тогава" - вече бях-
Видях, живях, усетих - занапред.
Не казвам "утре" - аз съм днешен.
Не казвам "някога" - след него
ще дойде "никога" по ред.
Аз казвам, че "живея" - и в смъртта.
Аз казвам, че "ще бъда" - мен ме има.
Усящам се без време и предел.
Аз казвам, че "живях" - поне дотук.
Аз казвам, че "обичам" - и от други
поемам същото без срок и цел.
Заставам зад всяка дума на Алексей Видински. Даже няма да добавя нищо повече...
.
.
Понякога ми казват, че твърде много мисля, но аз не мисля, че действително мисля толкова много... Нали, когато мисля, че не трябва да мисля, в крайна сметка се получава, че мисля много повече, отколкото, когато мисля, че мисля?
Паяжина от мисли, обсипана от капчици чувства...
Речник
Не казвам "знам" - защото мисля.
Не казвам "тук" - защото няма
едничко място за един човек.
Не казвам "трябва" - и не искам.
Не казвам "мога" - и не трябва
за слабостта да търся лек;
Не мисля за "сега" - защото гледам.
Не мисля за "тогава" - вече бях-
Видях, живях, усетих - занапред.
Не казвам "утре" - аз съм днешен.
Не казвам "някога" - след него
ще дойде "никога" по ред.
Аз казвам, че "живея" - и в смъртта.
Аз казвам, че "ще бъда" - мен ме има.
Усящам се без време и предел.
Аз казвам, че "живях" - поне дотук.
Аз казвам, че "обичам" - и от други
поемам същото без срок и цел.
Заставам зад всяка дума на Алексей Видински. Даже няма да добавя нищо повече...
1.
анонимен -
Alexei Vidinski
09.11.2007 10:44
09.11.2007 10:44
Не знам от къде сте взели стихотворението на А.В. Ето Ви още няколко:
Вятър в косата
- 1 -
Когато си сам и търсиш пътя към себе си
Оглеждаш се наоколо, но не виждаш нишката
Изключваш сетивата си, отрязваш инстинктите
Яхваш любимото си изсушено листо
И отплаваш в нажежения въздух между тополите
Улавяш вятър в косата си
Заключваш го в този затвор
И слушаш безкрайната му приказка за всичко
През което е минал, но никога не е спрял
И осъзнаваш, че за теб има само една посока
И ти си като вятъра – ограничен в стремежа
Да надбягваш сянката си
А всъщност си облагодетелстван –
Вятърът няма сянка
По-бързо и по-бързо и по-бързо и по-бързо
Докато накрая се материализираш
И се блъснеш в някое стъбло
До твоята пейка
И тогава разбираш – всъщност си щастлив, щастлив
Щастлив...
- 2 -
Носиш се на своето листо
Без да се оглеждаш
И чакаш някоя паяжина
В която да се оплетеш
Във вечното самоотрицание
На пеперуда, изгаряща в екстаз
В пламъка на някоя свещ
Великолепен край за еднодневно съществуване
А после твоят водач вятърът
Разнася пепелта ти по безкрайните
Друмища и кърове
Сливаш се с осезаемото, проникваш в него
След като цял живот си чакал
То да проникне в теб
И тогава усещаш всичко –
Ти си вечността
Защото ти си ги измислил –
Щастието и Вечността
Които се гонят, поглъщат и асимилират...
- 3 -
За какво ти е да задаваш въпроси,
След като поемаш риска и отговорността
Да чуеш отговор
За какво ти е да намираш себе си,
След като ще се чудиш какво да правиш
С намереното на прашния път
За какво ти е да сушиш листа,
След като в дима им не откриваш нищо
Освен празния си поглед в огледалото
За какво ти е да се учиш да летиш,
След като не си се научил да се приземяваш
Без да помиташ въздушните си замъци
За какво ти е да си сам,
След като непрекъснато си я търсил
И накрая тя те е намерила
За какво ти е това “за какво”
За да има за какво да се хванеш
За да те има
10 юни 1996 г.
1. Седнах да пиша приказка -
Сива приказка
за пъстрия свят,
Но заваля сняг
И всичко остана бяло и неопетнено
2. Седнах да пиша приказка –
Малка приказка
за голяма любов
Но взех, че се влюбих
И сега не мога да ви я
разкажа
3. Седнах да пиша приказка –
Весела приказка
за тъжна учителка,
Но тя успя да ме научи
И сега наистина
знам
4. Седнах да пиша приказка –
Тъжна приказка
за забавен шут,
Но циркът не се разпадна
И шутът не се
пропи
5. Седнах да пиша приказка –
Котешка приказка
за песоглавец,
Но песоглавецът замяука
И плъховете се скриха
сами
6. Аз самият съм приказка –
Кротка приказка
за буйна душа;
Аз вече се наприказвах –
Но никоя приказка няма
край!
20 ноември 1997 г.
Копнеж (Звезди)
Мъглата кокетничи с лампите
с воал ги намята в нощта
а те пък кокорят се схванато
и вечно самотни стърчат
Знам, че оттук съм минавал –
следите си търся по плочника
и бавно кръжа по площада,
не знам откъде да започна...
Студът се отърква в бордюрите
и бърка в крачолите плахо;
чепати дървета обрулени
заключили в клоните вятъра…
И някъде там, във високото,
над мъртвата суха мъгла
звездите наивно-безропотно
за себе си сякаш блестят
А някой ги търси със поглед,
нагоре обърнал лице;
и чака заветния полет,
и мъчи се да разбере...
10 февруари 2000 г.
Аз съм облак и плувам
по вятъра
Аз съм вятър и нося листа
Аз съм листът, загубил дървото си
То сънува за пролетта
Може би знаете, че стиховете на Алексей Видински (1978 - 2004) «Живот като строшено огледало» - книжка-бижу - се продава в книжарниците на „Хеликон”.
цитирайВятър в косата
- 1 -
Когато си сам и търсиш пътя към себе си
Оглеждаш се наоколо, но не виждаш нишката
Изключваш сетивата си, отрязваш инстинктите
Яхваш любимото си изсушено листо
И отплаваш в нажежения въздух между тополите
Улавяш вятър в косата си
Заключваш го в този затвор
И слушаш безкрайната му приказка за всичко
През което е минал, но никога не е спрял
И осъзнаваш, че за теб има само една посока
И ти си като вятъра – ограничен в стремежа
Да надбягваш сянката си
А всъщност си облагодетелстван –
Вятърът няма сянка
По-бързо и по-бързо и по-бързо и по-бързо
Докато накрая се материализираш
И се блъснеш в някое стъбло
До твоята пейка
И тогава разбираш – всъщност си щастлив, щастлив
Щастлив...
- 2 -
Носиш се на своето листо
Без да се оглеждаш
И чакаш някоя паяжина
В която да се оплетеш
Във вечното самоотрицание
На пеперуда, изгаряща в екстаз
В пламъка на някоя свещ
Великолепен край за еднодневно съществуване
А после твоят водач вятърът
Разнася пепелта ти по безкрайните
Друмища и кърове
Сливаш се с осезаемото, проникваш в него
След като цял живот си чакал
То да проникне в теб
И тогава усещаш всичко –
Ти си вечността
Защото ти си ги измислил –
Щастието и Вечността
Които се гонят, поглъщат и асимилират...
- 3 -
За какво ти е да задаваш въпроси,
След като поемаш риска и отговорността
Да чуеш отговор
За какво ти е да намираш себе си,
След като ще се чудиш какво да правиш
С намереното на прашния път
За какво ти е да сушиш листа,
След като в дима им не откриваш нищо
Освен празния си поглед в огледалото
За какво ти е да се учиш да летиш,
След като не си се научил да се приземяваш
Без да помиташ въздушните си замъци
За какво ти е да си сам,
След като непрекъснато си я търсил
И накрая тя те е намерила
За какво ти е това “за какво”
За да има за какво да се хванеш
За да те има
10 юни 1996 г.
1. Седнах да пиша приказка -
Сива приказка
за пъстрия свят,
Но заваля сняг
И всичко остана бяло и неопетнено
2. Седнах да пиша приказка –
Малка приказка
за голяма любов
Но взех, че се влюбих
И сега не мога да ви я
разкажа
3. Седнах да пиша приказка –
Весела приказка
за тъжна учителка,
Но тя успя да ме научи
И сега наистина
знам
4. Седнах да пиша приказка –
Тъжна приказка
за забавен шут,
Но циркът не се разпадна
И шутът не се
пропи
5. Седнах да пиша приказка –
Котешка приказка
за песоглавец,
Но песоглавецът замяука
И плъховете се скриха
сами
6. Аз самият съм приказка –
Кротка приказка
за буйна душа;
Аз вече се наприказвах –
Но никоя приказка няма
край!
20 ноември 1997 г.
Копнеж (Звезди)
Мъглата кокетничи с лампите
с воал ги намята в нощта
а те пък кокорят се схванато
и вечно самотни стърчат
Знам, че оттук съм минавал –
следите си търся по плочника
и бавно кръжа по площада,
не знам откъде да започна...
Студът се отърква в бордюрите
и бърка в крачолите плахо;
чепати дървета обрулени
заключили в клоните вятъра…
И някъде там, във високото,
над мъртвата суха мъгла
звездите наивно-безропотно
за себе си сякаш блестят
А някой ги търси със поглед,
нагоре обърнал лице;
и чака заветния полет,
и мъчи се да разбере...
10 февруари 2000 г.
Аз съм облак и плувам
по вятъра
Аз съм вятър и нося листа
Аз съм листът, загубил дървото си
То сънува за пролетта
Може би знаете, че стиховете на Алексей Видински (1978 - 2004) «Живот като строшено огледало» - книжка-бижу - се продава в книжарниците на „Хеликон”.
Безкрайно благодаря за коментара! :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450