Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2007 12:05 - Спам №1
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1557 Коментари: 6 Гласове:
0



Днес малко ще поспамя ;)
Имам предвид, че ми се пише... много! А напоследък нямам  време...
С една приятелка си измислихме игра. Кликваме върху предпоследния линк от блогрола ми и често се изненадваме от резултата - как той се оказва в синхрон с мислите и чувстата ни в момента. Така стана и днес - публикувам тук това, което ми се падна. За да ме разберете, ще ви кажа, че вчера имах наистина един такъв разговор - закъснял...



Дамян Дамяновimage
Обади се, любов! - Години - тайна обич...

Години - тайна обич, зла любов.
Огнище зло, превърнало ме в пепел.
Години - безответен, мъртъв зов,
ударил о стена... Каква нелепост.

Защо сега се срещаме? Студен
е между нас на времето сезонът.
За да си кажем само: "Добър ден!"?
Достатъчен за туй бе телефонът.

Да видим колко остарели днес
сме вече, моя бивша ми любима?
Достатъчно било би на адрес
по пощата да си изпратим снимки.

Стоим, мълчим. А помежду ни - ров.
Неузнаваеми прашинки в свят огромен.
Не се повтаря никоя любов.
Защо дойде? Да счупиш моя спомен?



Разликата е, че интернетът беше връзката...
Случиха ми се и други неща вчера. Не по-малко интересни и каращи ме да се замисля...
А днес... Днес ме събудиха, наричайки ме магьосница ;)
И като такава ;), ви подарявам малко хлад с клипчето:





Тагове:   спам,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radalia - bluebird,
21.07.2007 13:22
Опитвам се да превърна животът в игра, а не играта в живот...
За да бъдат краските есенно-топли, зимно-чисти, лятно-ярки и пролетно-съживяващи...
цитирай
2. radalia - Глава недей навежда!
21.07.2007 13:30
Подай ръка - да полетим :)))
цитирай
3. desify - ДК:..
21.07.2007 13:38
Яворов.. наеш, че обичам.


Подир сенките на облаците (1910) - Възхожда тя

Възхожда тя и грей - звезда на моя блян несвесен,
но копнея аз за светлина,
че тя е призрак нетелесен -
и една
сънувана, ала непрозвучала песен.

Сто тела, които доближавах и презрях,
на миналото сенки безпокойни,
гледайте звездите, вижте я сред тях, -
елате, жрици на желанията знойни,
и простете моя грях!

Възхожда тя, но вие сте жестоко отмъстени,
че очите ми са в нея приковани, аз ревнувам нейните лъчи.
в безкрая устремени:
нейното мълчание звучи
бог знае где - за херувимите пленени.
цитирай
4. radalia - Не знаех...
21.07.2007 13:40
Но сякаш усещах... защото и аз го обичам ;)

А за херувимите... Да ги освободим! Но само, ако те го пожелаят! :)))
цитирай
5. furiika - Нямам способностите ви!
21.07.2007 20:10
Но с удоволствие чета и се радвам на таланта ви!
radailia, Прегръдки!
цитирай
6. radalia - furiika,
21.07.2007 20:12
Прегръдки и за теб! :)

Не мисля, че тук има някакви свръхспособности... Просто се отпускаме... и записваме мислите. По възможност без автоцензура ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2346237
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!