Постинг
18.07.2007 00:41 -
Пясък
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4843 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2007 00:44
Прочетен: 4843 Коментари: 26 Гласове:
0
Последна промяна: 18.07.2007 00:44
Неможещият да пише върху камък, пише върху пясък. Никоя каменна плоча не приляга на човешките форми, а песъчинките знаят ритъма на рушенето и създаването.
Б Богданов
Вървя с боси крака по брега и стъпвам върху счупени мидени черупки. С остри ръбчета, допълнително нагряти от слънцето. Пари и реже. Боли. Но продължавам да вървя. За да се накажа, заради пясъка. Онзи пясък, с който строя пясъчни кулички на брега на чувствата си. Онзи пясък, който изсъхва и построеното се срутва. Онзи пясък, който вълните го отмиват и поглъщат. В едно лято. Сънувано, недочакано, отмито... И въпреки осъзнаването на цялото безсмислие пак тичам към водата, за да загреба следващите шепи мокър пясък, който се стича между пръстите, галейки ги.
Същият онзи пясък, който позволявам да ми попадне в очите. Дори и когато знам, че миг след това ще започне да дразни и да боли. А очите ми ще плачат, изхвърляйки го...
Искам да съм в тази лодка.
Отнесена в безвремието...
Б Богданов
Вървя с боси крака по брега и стъпвам върху счупени мидени черупки. С остри ръбчета, допълнително нагряти от слънцето. Пари и реже. Боли. Но продължавам да вървя. За да се накажа, заради пясъка. Онзи пясък, с който строя пясъчни кулички на брега на чувствата си. Онзи пясък, който изсъхва и построеното се срутва. Онзи пясък, който вълните го отмиват и поглъщат. В едно лято. Сънувано, недочакано, отмито... И въпреки осъзнаването на цялото безсмислие пак тичам към водата, за да загреба следващите шепи мокър пясък, който се стича между пръстите, галейки ги.
Същият онзи пясък, който позволявам да ми попадне в очите. Дори и когато знам, че миг след това ще започне да дразни и да боли. А очите ми ще плачат, изхвърляйки го...
Искам да съм в тази лодка.
Отнесена в безвремието...
И дразнещ, и бягащ, и горещ, но ... липсващ ;)
цитирайИ прогонващ, и зовящ...
цитирайС много малко хора може да се влезе в диалог по този начин!
И аз ти благодаря! :)
цитирайИ аз ти благодаря! :)
...Бъди!
:)
цитирай:)
до безкрая...
цитирайот глътка въздух, а понякога искаме да плуваме във Времето на нашето безвремие, защото имаме необходимост от това дори и за един единствен миг. Прохладен ден. Нина
цитирайискаме да задържим дъха...
Хубав ден и на теб! :)
цитирайХубав ден и на теб! :)
Запази дъха си ,за всичкия пясък който ще имаш!Усмивки :)))))))))))))))
цитирайИ да не се отказвам от куличките си, пък били те и пясъчни, нали? ;)
Въжно е съзиждането да не спира...
цитирайВъжно е съзиждането да не спира...
Ние сме всичко онова,което искаме.И пясъчни кули ,и въздушни течения които ги събарят,и море което попива в пясъка и ръце ,които отново вдигат кулите!
Вдигай свите кули всеки път с упорството на дете.Никога не се знае ,чий възхитени очи ще ги погледнат? :))))))))))))))))
цитирайВдигай свите кули всеки път с упорството на дете.Никога не се знае ,чий възхитени очи ще ги погледнат? :))))))))))))))))
Моите очи се усмихнаха.
А ръцете... те май си знаят работата най-добре ;)
цитирайА ръцете... те май си знаят работата най-добре ;)
Толкова е тихо и спокойно!!И водата и смрачаването.Вълнуващо)))
цитирайсамотата, пак е топло и изпълнено ;)
цитирайче го има пясъка.За да строим мечти,за да падат и се рушат.За да плачат очите,за да усещаме,че сме живи.За да изпитваме и щастието и нещастието от живота.И да ценим!Да ценим всичко онова,което ни дават сетивата!
Хубаво е,нали?!:)))
Щастлив ден,Радалия!:)))
цитирайХубаво е,нали?!:)))
Щастлив ден,Радалия!:)))
И вдъхновяващо!
Усмихнат и спокоен ден и на теб!
Пък защо не и изпълнен с положителни емоции и не толкова спокоен?!!!
цитирайУсмихнат и спокоен ден и на теб!
Пък защо не и изпълнен с положителни емоции и не толкова спокоен?!!!
дай,Боже,всеки му!:))))
цитирай
17.
анонимен -
Хммм!
18.07.2007 12:56
18.07.2007 12:56
За цигарите...ЗНАЙШ СИ!!
от ШЕФА
цитирайот ШЕФА
Частичка,така мъничка и същевременно толкова важна.Частичка от цялото,която ще пребъде в безвремието...
Рисуваш пясъчната си душа,която понякога бива пометена от достигнала я вълна,разпиляваш се на песъчинки....след което отново се събираш и със силни ръце оформяш куличките на своите замъци...до следващата вълна...до следващият замък...
цитирайРисуваш пясъчната си душа,която понякога бива пометена от достигнала я вълна,разпиляваш се на песъчинки....след което отново се събираш и със силни ръце оформяш куличките на своите замъци...до следващата вълна...до следващият замък...
... полезен :)
цитирайчрез болката човек израства .....
цитирайНейното усещане е цяла философия...
цитирайИма една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята
агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.
Това е мотото на "Птиците умират сами"
цитирайагония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.
Това е мотото на "Птиците умират сами"
Това е нещо, което почти бях забравила.
Благодаря ти, че го припомни! :)))
цитирайБлагодаря ти, че го припомни! :)))
Макар болезнено
да драска по сърцето...
От светлина зачената, една
блестяща песъчинка ако бях
щях да погълна цялата небето,
и да отпия мъдрост от всемира,
защото щом в сърцето ми извира
гальовна светлина, и се разстила
в усмивките със златната си свила,
денят се ражда в пясъчни ръце.
И пясъчно е моето сърце...
цитирайда драска по сърцето...
От светлина зачената, една
блестяща песъчинка ако бях
щях да погълна цялата небето,
и да отпия мъдрост от всемира,
защото щом в сърцето ми извира
гальовна светлина, и се разстила
в усмивките със златната си свила,
денят се ражда в пясъчни ръце.
И пясъчно е моето сърце...
...в глaвaтa ми изплувa този стих, цитирaм го по пaмет (която вече ми изневерявa нa моменти :), зa съжaление не помня aвторкaтa.
"море, водорaсли и счупени миди
пясъкът ми нaпомня зa теб с отпечaтъкa нa стъпaлaтa ти...
нaвеждaм се и пия от зaстоялaтa водa
тя е топлa и блудкaвa
кaто всеки зaвършек нa еднa остaрялa любов"
Поздрaвления зa текстa!
цитирай"море, водорaсли и счупени миди
пясъкът ми нaпомня зa теб с отпечaтъкa нa стъпaлaтa ти...
нaвеждaм се и пия от зaстоялaтa водa
тя е топлa и блудкaвa
кaто всеки зaвършек нa еднa остaрялa любов"
Поздрaвления зa текстa!
Слушам в момента How deep is your love...
И единственото, което ми хрумва е, че има толкова много песъчинки....
цитирайИ единственото, което ми хрумва е, че има толкова много песъчинки....
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450