"Тихо стъпвам на пръсти,
тихо вятъра гоня..."
През последните дни точно това беше състоянието ми. Бях се мобилизирала да не показвам никаква емоция, всичко да скътавам дълбоко в себе си. Докато то днес взе връх над мен и преля, направо се изля, избухна, взриви се...
Знам, знам, че няма никакви разумни доводи за това ми състояние. Даже напротив - логиката на нещата говори точно обратното. Но... Тази моя емоционалност винаги ми е играла лоша шега, когато се опитам да я затворя в клетка. Така стана и днес.
Знам, че не съм единствената майка на кандидат-студент. Знам, че има и много по-страшни неща. Но това си е моят момент, с моите чувства и аз искам да си ги преживея!
Станах сутринта в 6ч... Знаех, че той ще погледне закуската едва ли не с погнуса, знаех, че ще близне само от кафето. Но бях длъжна да ги приготвя. Слънцето пускаше първите си лъчи точно над хълма, който вчера изкачихме с една приятелка, за да избягаме малко от града. Усмихнах се на слънцето и се оставих лъчите му да ме погалят. Толкова много имах нужда от нечия топлина и сила. За да бъда аз самата силна и спокойна...
Събудих го, когато прецених, че е станало време. Дойде и сестра ми, с която бяхме решили да си изпием заедно кафето тази сутрин и после тя да ни закара до техническия университет. Тръгнахме с дежурната разлята вода и проверка на лични карти, бележки, пергели, химикали, линии и т.н. Задръстването по улиците беше в рамките на разумното и с шегички и добро настроение преполовихме пътя. И точно тогава поредната песен I will survive, дойде като поръчка за пожелание за успех. Гледах му отзад врата и си го представих много ясно как след малко ще се е навер над листите и ще решава задачите. И ми светна лампичката. Направо ме ослепи! Попитах с треперещ глас: "Взели ли четиризначните таблици?". Отговорът "Не", беше придружен с бясно натискане на спирачки. Обратен завой и... Оставаха точно 15 минути от обявеното крайно време за заемане на местата от кандидат-студентите. А ние трябваше да се връщаме в къщи. Целият опит от работата ми в сферата на образованието подсказваше, че тези срокове не се спазват, но знаех ли?
Както и да е... Стигнахме в университета, потупах го по рамото усмихнахме се един на друг и той влезе. Разбира се, че го пуснаха. Имаше още 10 минути до започването на изпита...
А аз едва сварих да се отдалеча от другите родители и ревнах. Сълзите извираха сякаш не само от очите ми... Запалих цигара и постепенно се успокоих. Поех към офиса. Онази тъпа болка отзад в тила, както честото причерняване пред очите ми подсказва, че кръвното ми налягане пак достига рекорди. А не беше го правило от сигурно 19 години...
В един абсолютен момент на слабост, видях, че минавам покрай магазин за хранителни стоки. Отваряйки вратата... името на магазина беше Дио.... А това име...
Нищо не е случайно, май!?!
Дано се е справил добре, стискам палци:)
16.07.2007 11:00
Както на него, така и на теб ;)
Успех на всички кандидат-студенти!
Нали се дотътрих до офиса, че даже и оферти правя! ;)
Пък дано! Поне да запази евентуалното си място в класациите от предварителния изпит.
16.07.2007 12:26
Имам приятел, който днес също е на изпит - в същия университет....имам представа и от четиризначните таблици, знам и какво напрежение е за близките....
Затова искрено се надявам момчето ти да се справи! :)
А ти после да не забравиш да се похвалиш когато го приемат! :)))
Кога ще видите резултатите?
Защото кандитства в един ВУЗ за две специалности. Така реши - или това, което иска, или догодина пак. Без компромиси.
Преди малко се чухме - задачите били на ниво втори кръг на олимпиада по математика. Което ги прави достатъчно сложни. По това, което ми разказа, очаквам резултатът от предварителния да се повтори. Което не е лошо. Но докато не излязат резултатите....
Чакаме ги след 10 дена.
А още повече успех с излизането, че техническия е... както и да е-УСПЕХ!
Съответно издържах 3 години - първия път, 3 месеца - втория.
пожелавам успех на Джиджо (нали такъв му беше ника...) и, разбира се, на теб:)
Рухването и притесненията ме обзеха в момента, в който влезе в сградата... Както и да е - и това мина. Сега се радвам, че нямам дъщеря. Представям си, какво би станало докато тя ражда :)))
Благодаря за пожеланията! :)
Изненада ме с това, че помниш ника му ;)
А аз - като му дойде времето ;)
18.07.2007 00:36
Просто ме зарадва постингът ти. Мн хубаво, че си се разплакала. :) Не занам зао така мисля, но го мисля. Надвам се синът ти да има успех.
И за мене да стискате палци след 2 годин, когато ще имам матура....
18.07.2007 02:22