Къде започва истината и къде свършва разумът?
Къде е любовта между нас и къде свършва страданието?
Сълза ли е това, или на носа му е топло от студената вода?
Докъде вървим заедно, за да умрем поотделно?
Думата още ли е дума, или внезапно мълчание?
Тялото продължава ли да се отдалечава, или само ни засланя?
В кой момент си отива официалният Бог,
без да се вглежда в заповедите, защото вече е истински?
О, ти, кръст на въпросите, колко малко тежиш,
когато мъничкото глупаво щастие ни ближе по лицето! Ян Твардовски


Боговете не умеят да плачат, те не познават съмнението и раздвоението, което ни разпъва на кръст и ни кара да търсим пътища и кръстопътища. Ние, земните, в този миг, наречен живот, си позволяваме да бъдем тъжни, нещастни, раздвоени. Позволяваме си дори на четири разкъсани, да бъдем кръст, като кръстопът, като четири сезона. Защо ни е толкова лесно и в същото време толкова трудно, да изберем най-дългия от тези четири сезона – този на любовта? Сезонът на любовта продължава, докато човек диша, надява се и очаква... В противоречие или в потвърждение на казаното допълвам: какво направих, Боже, че след самотата, от която се задушавах, ме засели не в една Обетована земя – пълна с живот, а в една Обетована глава, объркана от мисли, анализи и мечти? Когато мечтите ни хулиганстват със своите подпетени обувки от Тимок до Черно море, от Дунав до Арда, те могат да чуят веселия глас на ранна чучулига, както и тъжната песен на вятъра в полята. В такива дни, ние всички понякога сме светци, понякога предатели... В подобни мигове душите ни се изкривяват от съмнение. Ръцете ни приличат на ръждясали котви, от години чакали някой да ги вдигне. Чувствата ни вечно са разпънати на кръст... на кръстопът...

Красиво!
Лека нощ!
:)

Достатъчно топлина в сърцето, за да може тялото да почувства вечерния хлад!

едно от любимите ми думи...
Скоро ще им посветя пост, и ще напиша защо...

Лека нощ и от мен :-*

Сега вместо да заспя,
ще трябва да си мисля по тази тема..
Интересно е...!!!
:))))

Ти такъв, важен за живота ти, кръстопът премина, че сега си заслужава да си оставиш мозъка да почива и да поспинкаш ;)

Нямаш представа, в колко подходящ момент попадам на твоя блог!

Въпреки, че нямам никаква заслуга, анонимен ;)
Но... няма случайни неща.

tva parvoto e v nqkvo himeri4no izmerenie.spri da go 4ete6 toq i pro4eti ne6to na giiom apoliner ili po to4no 11000 kam6ika knigata e to4no za tapi pytki kato teb

Не отричам, че те чета. Така, както и много други тук. Една от причините да съм потребител на blog.bg е, че тук намирам наистина интересни неща за четене, не рядко съм приятно изненадана и от даден клип, с който съответният автор илюстрира написаното.
А това, че намираш прилика в мисленето ни, може само да ме радва!

Благодаря за съвета за книгата, но те предупреждавам, че подобни характеристики няма да търпя в моя блог!
За сега няма да трия коментара ти, но няма и да допусна втори такъв!