Всъщност знам, че не е умора. По-скоро взиране в себе си. И задаване на въпроси... От години наред... Можех ли да изтърпя своеволията на баща ми, когато всяка вечер се прибираше пиян и вдигаше скандали, често придружени с физическа разправа? Можех ли да му посегна и да го изгоня, когато стана нетърпимо? Можех ли да понеса вестта за болестта на майка ми в момент, когато се развеждаха, аз завършвах училище, а сестра ми беше малка? Можех ли да се омъжа още през първата година следването си и да съм готова да го зарежа, заради детето и семейството? Можех ли след години да работя, да се грижа за семейството си и да уча? Можех ли да възнегодувам срещу това да остана съпругата на художника и да започна своя си път на себеосъществяване? Можех ли да поема отговорност и да отгледам сама детето си въпреки, че години наред продължавах да бъда влюбена в баща му? Можех ли да постигам всеки ден по един малък връх в работата си – да съм щастлива, че правя другите около мен вярващи в себе си?Можех ли да предам една мечта, за да поема по непознатите пътеки на нова работа? Можех ли да изкача един планински връх при скорост на вятъра 120км/ч, за да достигна до непознати височини на духовно изживяване? Можех ли да скоча с парашут, за да видя колко ниско съм била паднала? Мога ли отново да творя спокойствие и да създавам усмивки? Мога ли да вдъхвам увереност и надежда?Мога ли да подавам ръка или само крак успявам да подложа?Мога ли да не липсвам на никого? Мога ли да забравя?Мога ли да ... ме няма?

Можеш камък да стоплиш във пазва.
Можеш жар да носиш в ръце.
Колко трудно това се оказва-
да затоплиш едничко сърце.

"Можех ли да постигам всеки ден по един малък връх в работата си – да съм щастлива, че правя другите около мен вярващи в себе си?"
Можела си.
И сега можеш.
Всичко друго... е просто живот.

и това е прекрасно!

усмихни се....има за какво

Постът ми беше продиктуван от едни думички, които не чувам за първи път, но отново ме разтърсиха. Някой не ме заслужавал...
Адски много ме боли от това!
Та всичките тези въпроси, които си съдържат и отговорите, водят само до един - и кво от това?!?

съжалявай за миналото - то е кофа с пепел!

...

Ама аз не съжалявам да нищо! :)
Нали без миналото нямаше да съм това, което съм ;)

Радалия, точно две топли целувки. разбира се, че можеш

да можеш да забравиш някои горчиви истини, но именно те ще те тласкат винаги напред, каквото и да идва към теб, то ще те провокира, ще изпитва силите ти, ще те прави по-силна навярно... И въпросите, които си задаваш ще ти бъдат полезни надявам се, защото именно те ще те карат да търсиш и да не оставаш в това положение, което не те удовлетворява и не ти харесва...
Поздрави на едно търсещо и откриващо себе си момиче :)

нали за това си това което си:)

няколко дни отпуска за имаш сили да погледнеш не само назад а и малко повече напред... :))))
и да видиш още какви неща ще можеш :))

могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят."
П. Куелю