Пускам това, защото искам да подкрепя съблогерки - пеело им се...
И така "поздрав най-сърдечен в гащички облечен" за bolka и reallytrue!
Микрофонът е ваш, момичета!

Ееее, де.. ! Държиш да ни изложиш обаче.

Ми кво пък. Черно Фередже:

..Влюбих се в един дръвник потайно,
влюбих се па взех че му казах,
а он са извърна та ми рече:
'Имаш ли за мене ти глава?'

А язе се фръцнах и троснато казах:
..'Не скиваш ли каква мадама съм,
от мен по-юбава, от мен по-готина
не ще намериш нийде по света...

Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ляяааа...

Ще пригласяш ли ;р

Ерген, ерген, че пак ерген,
женен човек, майко, съдран чувал. (х2)
Обичам те от немай къде,
я кацнеш, я не кацнеш в моите ръце. (х2)

Мома, мома, че пак мома,
женена жена, майко, съдрана торба (х2)
Обичам те от все сърце
и да фъркаш и да не фъркаш, пак си в моите ръце. (х2)

..със черно фередже... оле!

Ние сме овце...
...а язе бех магарешки инат..


А де !

Бавно ни залива морето
от сиви , тягосни дни
умът не слуша сърцето ,
а вечно смята и бди .
Падаме в калта , затъваме до шия в нея
виновни търсим , за да успеем
невинни в калта да заспим .
Хората сега са глупави стада ,
водещи борба за власт и за трева ,
стискайки зъби подават си ръка .
Не , аз не мога да спя сега .

Аз сам си избрах тази съдба
вечната черна овца .

Аз знам една...и сега ще си я пусна:

Каманите падат,
падат от небето.
Камъните падат,
камък ми падне Ленче на съъъъърцеееетоооооо!

Сипи ако нема донеси:)

И като сме тръгнали да се разпяваме, нека е поздрав за вас тази басирана песен:

http://www.youtube.com/watch?v=l0WL2-biBxg

Ти носиш упование
и главозамаяние
РАКИЙЧИЦЕ -
светая мъченичице, ..

и кракопреплитание
и в зида удрание
в милицио вкарвание ..


(Хвани ме за хубавата малка нощна шапчица)
:)))))

За тебе ми е любав
забранйени град...
....

Лятото горещо много е добре.
Слънце весело пече.
Скара, бира, плаж, море -
нямаш грижи, лято е.

Лятото горещо много е добре.
Слънце весело пече.
Скара, бира, плаж, море -
нямаш грижи, лято е.

Лято е, време е
за купони и море!
Да си сам грехота е
щом на крачка любовта е....

(ибре дебре)

Грабвай багажа
тръгвай за плажа
тук сред вълните
всеки навит е

Ти си звездата
на шоу играта.....

малиййй..сипи ако нема донеси:)

сякъш беше във водата,
този град, изпълнен с мъка,
по настъпваща разлъка
с летните, горещи дни.


Варна, морето, сините вълни,
вятърът в косите, голите жени!
Във Варна живота кипи чак до зори,
а къпе се луната във морските води!

...И летните случки ;]


Седя си сам на бара и си сърбам бира,
поглеждам си часовника умът ми не побира,
как е възможно така да се прецакам,
и цяла вечер да се вържа да я чакам,
но сам сам си виновен запознахме се на плажа,
помоли ме гърба й с крем за слънце да намажа,
накрая се оплака че мъжът и бил в Ангола,
и аз си я представих в леглото ми гола.

Сам на бара,
ех мама му стара как ме прекара,
отдавна не ми бяха слагали <b>Секира</b>, ;]
добре поне че в бара се сервира бира.

Гаджето отсреща непрекъснато ме гледа,
ако съдя по това как си ближе сладоледа,
как кокетно се усмихва, как погледа е блеснал,
и него горкото май хормона го е тряснал,
но така е на морето, жените стават дръзки,
завързват се различни безразборни връзки,
но от опит зная че с подобни хубавици,
понякога се стига и до антибиотици.

Омръзна ми да чакам, барман моя плащам,
а онази ако дойде, който иска да я хваща,
който иска лека за нея да се ръси,
а най-добре в Ангола да отиде при мъжа си,
но защо ли да не взема тази нощ да се прежаля,
ето гаджето отсреща продължава да ме сваля,
него сигурно съдбата в този бар го е довела,
защо да не поръчам две бири за хотела.

Сам, сам на бара,
и как човек да има на жените вяра,..


мама му стара общо взето. ;р

Горчива обич
нека ме опива
От старите винари вече знам,
че истинското вино е горчиво!
За подсладено няма да те дам!

Кога и кой ще измени
На старата любов,
На миналите златни дни
И старата любов?

За старата любов докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
За миналите дни.

Но пак сме днес със теб в едно.
Ръката ми хвани!
Налей от старото вино
За миналите дни!

Налей, ти чашите не брой!
Догоре ги пълни!
Да пием с тебе, друже мой,
За миналите дни!

(шепне):Аз и за турбото ви сетих стихче !

Златни мни,месецаааа....
...и да имам 100 животаааааа...
питат ли ме твоя лепота,
завила у църноооо:)

Због тебе летим
Због тебе падам
И незнам цему йос да се надам
Жер ти мене ти мене
Не волис
Среце ми нема
Под небом сивим
У свийету бола
Страх ме да живим
Жер ти мене ти мене
Не волис

Не мога да не..

.....зора йе.. сванула.. суза е из ока канула..
зора йе ,нема те...
чуеш ли.. не могу без тебе

саням те, саням те,..... све ме йос.. све ме йос....
све ме сеча за тебе..

зора йе, нема те,.. само ме туга милуйе..
зора йе сванула, суза йе из ока канула..


ще прощаваш, ама..

Туй да не е блога на Секирата?

tata.. Нещо ако ще казваш, давай.
Не изглежда да пригласяш дори.

На нас си ни харесва :)))

Ден подир ден като птица летя,
песента на вятъра слушам-
ден подир ден аз вървя през света-
искам много неща да науча.

Често спирам за малко-тук или там-
а после поемам отново...
Сред приятели днес,а понякога сам,
често казвам "Здравей" или "Сбогом".

И научих това,че където и да спра
все е слънчев деня или звездна нощта.
Като вятър разнасям навред песента-
ден подир ден като птица летя.

Но се връщам понякога в нашия град,
не че има какво да се случи...
Аз минавам оттук,защото разбрах,
че на обич той ме научи.

И все по далече, и все по назад,
стъпки остават, остават зад мене.......
И от просяк по-беден, и от граф по-богат
аз вървя и .. раздавам надежда..

..да си вземем сбогом със онази любов,
без която.. никак не можем..
Не е лесно,
не е лесно
у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен ......

е де !;]
Усмивка си!

Там, на хълма в лъчисти небеса
рубинената кула издигаше снага.
Там отдавна живеела сама
жестока, но прекрасна красивата жена.

Нощем в мрака в плен на самота
аз чакам да я видя, но не чака тя.

Но достатъчно било
зад високото стъкло
да застане тя,
за да я видя аз.

Тя със своя странен поглед е могла
да превръща хора във вещи със сърца
И ето и аз съм тук в рубинената кула
Превърнат съм напук в кристално огледало,
в безропотно стъкло.

Но достатъчно било
като елмаз и стъкло
да се огледа тя,
за да я видя аз.

Припев:
Без да мога обич да получа
аз живея като птица без криле
и навярно няма да сполучиш
ти, мое сърце.

Васко Найденов?

..Под мостовете не шумят реки,
когато ти не си, не си със мен.
Пристанищата са пустинно тихи,
когато теб те няма...

Този град безсънен
без печал ни пръсна.
Всичко нежно,
всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана
в мен като камбана
да звучиш под удара, душа.

В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.

В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.

Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.

Ти си бурята в сърцето ми
която преобърна целият ми свят,
когато ме прегърна
и превърна мен,
във жена която обич може да ти върнееeeeeeeeee



тра ла ла!!!!

Последното, което ще кажа в тая тема..

.....
Никога не казвай "Да"
когато чувствата ги няма в теб,
когато ровиш свойта самота
пак се луташ за кой ли път,
уморен от своя бяг
продължаваш все на там,
вътре някъде дълбоко в тебе..
И винаги оставаш сам..

Последна нощ, а утре ме очаква път.
Поглеждам през прозореца дали навън вали.
Не ме е страх от теб, не искам да остана тук.
Това, което остава да направя пак е да бягам.

За кой ли път аз презнавам пред теб,
че не мога да бъда сам. Безброй години.
Години наред аз не мога да спра своя бяг.
Защо повярвах на думи,
в които не вярва и малко дете.
Защо избягах, защо повярвах.

Дали дъждът навън или студът във мен
е това, което спира моя бяг. Оставам тук.
Не знам дали страхът, че връщам се отново тук
като странник без подслон, загубил своя дом.
Не спира сега.

Аз отново съм пред теб, пак облян от светлина -
на сцента, за миг поне, имам всичко на света.
Гледам твоите очи - вечно търсят своя принц -
тайно с поглед ме следиш - какво ли търсиш?

Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

Много думи разпилях, късах струните със смях,
падах, плаках и летях в твоя приказен свят.
Бавно утихва вечерта - последни акорди, тишина.
Ти оставш пак сама - търсиш своя принц.

Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

Но всяка приказка си има своя край -
изтривам своя грим и изчезва твоя принц сега.

Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Вече знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

Ама и аз не се спирам ;) и продължавам с Авеню...
Идвам тук за първи път,
а тъй познато ми е всичко-
и този стар и прашен път,
и тази къща сгушена в листата
И този праг от стъпки побелял-
завръщам се като,във роден дом
в който всякаш съм израснал,
а стъпвам тук за първи път.

Живели ли сме някога преди
или пък някъде във друго време
се срещат хора и съдби-
родени или незаченъти.
Ноо, живели и преди
се докосваме наали,
с други хора и съдбииии-
с чуждите съдбиии.

Живели ли сме някога преди
или само мигове сега напомнят-
за стари къщи и мечти,
за хора някога-погребании

Но живели и преди,
се докосваме нали,
с други хора и съдбииии,
с чуждите съдбииии

Живели, живели, живели ли сме? (х3)

Живели ли сме някога преди
или пък някъде във друго време,
се срещат хора и съдбиии,
родени или незаченъти.

Но живели и предии
се докосваме налиии,
с други хора и съдбиии,
с чуждите съдбиии...

Топли влажни устни, жадни да ги вкуся
сливахме дъхът си толкова много пъти.
Няма да допусна да съм нежелана няма
да Те пусна няма и да остана.
Може би любовта ми Те плаши а може би
Ти, си избягал от нея щом близо си
бил и преди.
Теб ли нежно докосвах те?
Може би всъшност несъм. Или всичко било
е насън? Или без сън, полет на парфюм.

Или всичко било е насън x4

Припев:
Може би любовта ми Те плаши а може би
Ти ,си избягал от нея том близо си
бил и преди.
Теб ли нежно докосвах те?
Може би всъшност несъм. Или всичко било
е насън. Или без сън, полет на парфюм.

Целуни ме със устни прохладни
по-сладки от мед.
Даи ми нежна отрова но не и
прегръдки от лед!
Исках с теб да избягам но с мен ще
избягаш ли Ти?
Всеки път ми се криеш поне този път
остани. Кой изтръгна крилете от
крехките ти рамене?
Нека аз те обичам поне...

Тази вечер аз съм хубава
искам да танцувам със теб,
само с теб
Аз ще бъда най-красивата,
щом застанеш тихо пред мен,
пред мен...
И ще вдъхна аз дихание
в този първи радостен миг,
от твойта гръд
И ще бъдеш ти най-хубава,
ще танцувам само със теб,
със теб...

Аз ще бъда с чудна рокля
ших си я сама.
С къдри от звезди ще блестя
Как мечтая, че ще бъдеш с мен прекрасна ти,
(заедно) за да танцувам само с теб!

аз ще спамя съъъъъъъъс....Остава

Губя си времето в мисли,
имам ли нужда от тях?
Екранът блести във мен,
разказва за всеки от нас.
Гледам объркан пред теб,
объркан е целия свят.
Сладки пороци пред мен
по-сладки от шоколад!

Дали ще се слееш със мен?
Дали ще се скрием в нощта?
Сладък е всеки момент,
по-сладък от шоколад.
Дали ще се смеем с теб?
Объркан е целия свят.
Сладък е всеки твой ден
пак сладък е целия свят.

Голи тела се докосват,
жадните устни не спят.
Екранът блести във мен,
разказва за всеки от нас.
Отново объркан пред теб,
всичко повтаря се пак.
Твоето тяло пред мен,
по-сладко от шоколад.

Стойш пред мен, объркан смях,
по-сладко е от шоколад.
Стойш пред мен, объркан смях.
Сладък е всеки твой ден,
пак сладък е целия свят.

Нова Генерация - СТРАХ


Страх

Изсъхнал корен
е ръката ми
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.
Страх ме е когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.
Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си
когато загубя

Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд,нито сняг,нито слънце,
ако ти си отидеш за миг./x2/

Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки на съня
който с мен се разделя.
Нито дъжд,нито вик,нито сън,
ако ти си отидеш за миг.

Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд,нито сняг,нито слънце,
ако ти си отидеш за миг./x2/

Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки на съня
който с мен се разделя.
Нито дъжд,нито вик,нито сън,
ако ти си отидеш за миг.

Нито дъжд,нито сняг,нито слънце,
ако ти си отидеш за миг./x2/

" Има ли цветя " - на Te

Няма да те питам,
това което криеш
много нощи от мен.
Няма да те питам,
дали различно нещо
вече случва се с теб.
Няма да се ровя в душата ти
да търся ново място за мен
Мога да те питам едно,
дали усмивка носиш в поглед смутен.

Припев: /2x
Има ли цветя - на леглото до тебе.
Номерът написан - на някой любим.
Има ли в главата ти мисли за него.
Сънища, в които не можеш да спиш.

Няма да те питам,
това което криеш от мен.
Да питам - няма,
дали различно нещо случва се с теб
Няма да се ровя в душата ти,
да търся ново място за мен.
Кажи ми само,
дали усмивка носиш с поглед смутен.

Прошепнати Мечти

Камелия Тодорова

Летят последните таксита,
Изтръпнали от нощният хлад
И само вятърът ни пита
Как заредихме с обич този град.

Но от целувки няма време
да отговорим и затуй мълчим
А вятърът от нас ще вземе
за свойта песен дъх неповторим.

И няма да пропусне влюбен
да му прошепне нашите мечти
Които може да изгубим ,
но аз без тебе
и без мене ти .

Учудени ще чуем скоро
това, което крием в този час
щастливи, непознати хора
неповторимо ще повтарят с нас ...

Светът е за двама

Не заспивай, когато умират звезди!
Не заспивай! Светът е за двама!
Уморен, той безсънно за теб ще следи
даже мен да ме няма!

Не сънувай очите на други, не смей!
Не сънувай! Светът е за двама!
Той звезда ще намери за тебе да грей
даже мен да ме няма!

Не обричай сърцето за огън на друг!
Не обричай! Светът е за двама!
Той за теб ще намери жарава от юг
даже мен да ме няма!

Не обичай, макар и усетила зов!
Не обичай! Светът е за двама!
Той в пръстта ми дори ще открие любов
даже мен да ме няма!

Не ме гледай така, момче,
не ме гледай така,
че зная какво е във твойта душа
и твоите мисли разчитам.
Познавам я тази обида,
в която изгаряш сега.

Не ме гледай така, момче,
не ме гледай така,
че тази обида ти пречи,
лицето ми виждаш ли ти -
не само, не само от смях са
следите под мойте очи.

Не всяка усмивка е нежност,
не всеки наш поглед е зов,
когато те търсим, те виждаме,
дори да те няма, любов.

Не ме гледай така, момче,
не ме гледай така,
понякога собствена дума
по-лошо от чужда боли
и нека те помня обиден,
наместо щастлив от лъжи.

Не всяка усмивка е нежност,
не всеки наш поглед е зов,
когато те търсим, те виждаме,
дори да те няма, любов.
любов, любов.

Устрем

Не ме покривай с покрив у дома си,
не ме зазиждай с четири стени,
защото има мъдрост стара,
че песента във клетка не звъни
Дори да бъде клетка позлатена
свободна само над света лети

Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото легло,
че сън, когато в клепките ти легне,
аз литвам с мое мъничко крило
и хората далечни са ми други,
и спирам радостна пред всеки праг,
и пращам много, много нежни думи
след всеки заминаващ влак.

Земята топла с две ръце обгръщам
очи потапям в ярките звезди
и цялата се устремявам
към неизбродните висоти
Не ме съди за мойто безпокойство
за жаждата веч да се стремя
В кръвта си нося непокорство,
преляно в мен от моята земя.

...Как искам да живея в един различен свят.
Не, не ми казвай, че греша,не ме дърпай назад.
Моят път не е твоят. Нека сам да вървя.
Нека и с риск да пропадна, поне за миг полетя...

Ама, вие още ли пеете бре!

няма лошо, ние като не можем поне да ги послушаме:))

какъв купон изпуснах:)))
Май не съм още де! Ха! Сега ще ви изпея и аз една!Нали сме ве4е европейци(ки):), няма да е изцяло на български език, а малко с инглиш акцент!


Самотън пичъъъннн, зоуял за уебънннннн (повтаря се)
самотън пичъъънн със хуй компресъъъън( Х2)
До него путъъннн, седи на столааауууу
Хаиде бе пичъъъннн, прауим уебънннн


Ако не ви се е сторила много цинична, свиркайте да я продължа (сюжета си го бива:))))))))))

Не е лесно да се срещнем с днес
знам годините летят.
Наближават дните есенни и се променя този свят

Отива си нещо,
ще можем ли да задържим
шепа пясък чист.
Отива си нещо
сами по своя път вървим

Не е лесно да се срещнем днес,
но нали в един живот
трябва ни поне една любов
затова пак вървим.

По пътя отново шепа пясък или дим
опитваме за миг да задържим
понякога губим, но няма да се променим.

Припев: Между ад или рай
влакът просто продължава
и всяка спирка е една любов.
Ще вървим ли докрай още колкото остава
единствен ли e ...

Допивам чашата с червено вино,
мезето ми привършва пак.
Дали да взема да замина
за София с следобедния влак?

Таз мисъл във главата ми напира.
И май започва да узрява.
Да взема да му тегля тебешира
и Филибето малко да забравя.

Да се почувствам малко столичан,
по булевардите големи.
Да се разхождам кьор-киндил пиян,
а после дяволите да ме вземат.

Да ме закарат във Дали,
със Бърза помощ-на носилка.
Да ме свестяват до зори
Василка, Мая, Ани, Милка.

Линейка да ме чака пак на входа.
Парички нямам за такси.
Със "Пътника" обратно да си ходя...
--- --- ---
Ай... до следващият път в Дали...

а дали? ;)