.
.
.
Две релси, опънати във тъмнината
отвеждат времето в безкрая.
И няма спомени, и няма радост -
за капка вяра в себе си дълбая.
По прашните павета скитах
събирайки частици от безвремие.
До Къщата на Ламартин на сянка скрих се,
втълпявайки си, че е нужно поклонение.
И пак вървях, и пак се спирах...
И себе си откривах по паважа - 
разкъсана, размекната, разлята...

Кога отново пак ще бъда цяла?

ще съумеем да се съберем изцяло?:))Пътят ни зове и открива нови светове,в които късчета от себе си намираме...
Ради,хубава нова седмица ти желая!:))

Животът ни е едно непрекъснато пътуване към себе си....Разпиляваме се,после губим време да събираме парченцата от себе си по пътя,за да ги разпилеем пак и пак...Щастливо пътуване към себе си ти желая!

Различните наши Аз,ни правят Човеци.
Поздрави за откровения стих :)))

Можем го!

Хора, нищо не можете! Само плямпате!

Ще се прескачаме ;)

Това пък какво може да значи?

Всичко мога! :) А ти не се опитвай да ми доказваш обратното! :)))

всяка бърза и търси човека...
ние раждаме усмивките пътувайки...
безброй усмивки от мен....

:))))