Постинг
02.07.2007 20:49 -
400 км за една бира и ... още нещо ;)
Първо искам да уточня (защото обичам точността до маниакалност), че бирата не беше само една. То и няма как да е иначе, защото жегите в този град са просто непоносими. Обичам го! Първите ми спомени за него са от времето, когато ходех права под масата. После, нали съм морско чадо, лагерите ни обикновено бяха по планините. И най-често посещавана беше Родопите. А пътят неминуемо минаваше през този град и милите ни учители, ни пускаха да опознаваме родината самостоятелно, а и те да си свършат някаква работа. Таман завърших училище и се омъжих за хасковски художник. А неговите приятели 90% бяха от Този град. Тогава улових неповторимата атмосфера на града.
Та седя си аз в събота вечер и гриза нокти, че тази година се разминавам с един куп оферти по посрещането на Джулая. А това ми се случва за първи път през последните 5 години - време, през което определям семейното си положение с израза "щастливо разведена". Хапя устни, гриза нокти и гледам умно монитора (поради липса на нещо по-интересно за гледане). И изведнъж покана "идвай". Подминах я с необходимото чувство за хумор. Но, когато от друг източник чух думата "ела", бъзна ме нещото, което малко му трябваше, за да ме завладее. И понеже понякога чета между редовете, а понякога през ред, взех, че в неделя сутринта се метнах на влака. И отидох. И се оказах сама. В първия момент влагата в очите ми беше успешно скрита от слънчевите очила, с които рядко се разделям. В следващия момент, пушейки дълбокомислено, седнала в градската градина, си дадох сметка, че за първи път ми се предлага възможност да поскитам сама. Да проверя колко и дали мога да намеря любимите си местенца. Оказа се, че никак, ама никак не е трудно! Стигнах и до онова невъзможно за намиране местенце, от което стават най-хубавите "жабки" в реката. Подхвърляйки си камъчетата намирах отговори, вземах решения...
Оня чичко, един от символите на града, беше надал ухо, за да му разкрия тайните си, но само му се усмихнах хитричко. Разбрахме се много добре! ;)
Качих се на високото. И понеже разни заграждения и парапети не биха могли да ме спрат, опитах се да сляза по кратката процедура надничайки за още мъничко от панорамата. Слава Богу, този път чехълът ме спаси :)))
Изпих една (първата за деня) на едно място, в което предизвиках очудени погледи, но пък не ми пукаше, защото се разкриваше пред очите ми една от най-любимите ми панорами на града. В този момент (или малко след това) реших, че може да си използвам телефона за уреждане на неочаквана среща. И тя взе, че стана. Та трябваше да се продължава с бирите...
А после... после на влака. Поглезих се достатъчно, за да стана горд обитател на спално място.
А днес, днес работната седмица започна...
Въпреки, нежеланието ми да науча нещата, които вече знам.
Та седя си аз в събота вечер и гриза нокти, че тази година се разминавам с един куп оферти по посрещането на Джулая. А това ми се случва за първи път през последните 5 години - време, през което определям семейното си положение с израза "щастливо разведена". Хапя устни, гриза нокти и гледам умно монитора (поради липса на нещо по-интересно за гледане). И изведнъж покана "идвай". Подминах я с необходимото чувство за хумор. Но, когато от друг източник чух думата "ела", бъзна ме нещото, което малко му трябваше, за да ме завладее. И понеже понякога чета между редовете, а понякога през ред, взех, че в неделя сутринта се метнах на влака. И отидох. И се оказах сама. В първия момент влагата в очите ми беше успешно скрита от слънчевите очила, с които рядко се разделям. В следващия момент, пушейки дълбокомислено, седнала в градската градина, си дадох сметка, че за първи път ми се предлага възможност да поскитам сама. Да проверя колко и дали мога да намеря любимите си местенца. Оказа се, че никак, ама никак не е трудно! Стигнах и до онова невъзможно за намиране местенце, от което стават най-хубавите "жабки" в реката. Подхвърляйки си камъчетата намирах отговори, вземах решения...
Оня чичко, един от символите на града, беше надал ухо, за да му разкрия тайните си, но само му се усмихнах хитричко. Разбрахме се много добре! ;)
Качих се на високото. И понеже разни заграждения и парапети не биха могли да ме спрат, опитах се да сляза по кратката процедура надничайки за още мъничко от панорамата. Слава Богу, този път чехълът ме спаси :)))
Изпих една (първата за деня) на едно място, в което предизвиках очудени погледи, но пък не ми пукаше, защото се разкриваше пред очите ми една от най-любимите ми панорами на града. В този момент (или малко след това) реших, че може да си използвам телефона за уреждане на неочаквана среща. И тя взе, че стана. Та трябваше да се продължава с бирите...
А после... после на влака. Поглезих се достатъчно, за да стана горд обитател на спално място.
А днес, днес работната седмица започна...
Въпреки, нежеланието ми да науча нещата, които вече знам.
:)
цитирайНе съвсем...
Но продължавам с бирите ;)
цитирайНо продължавам с бирите ;)
да науча нещата, които вече знам.
..............................
!:)
цитирай..............................
!:)
Възприемането им не е никак лесно...
цитирайЗащото ако я нямаше, щеше да липсва този сбит разказ за преживяване, което е от значение на този на когото му се е случило. Едва ли е за бирите посоченото по горе разстояние. Мисля си, че тези другите неща които са подсказани между редовете са избирателни и желани на описващия действията. :)
цитирайНе! Не първата бира е причина за съществуването на поста. Малко не ми харесва говоренето в трето лице. Прекалено мъгляво е...
А иначе си много прав, че истината е между редовете ;)
цитирайА иначе си много прав, че истината е между редовете ;)
Tolkova!
цитирайА освен това много обичам бира:))) Успех;)
цитирайНещо взех да се "пре-бирвам", ама пък е лято!:)
А една разходка при всички случаи внесе разнообразие в почти еднотипното периодично употребяване на питието в съпровод на рибки, картофки и това-онова, виждайки пред себе си море.
Сори, знам, че някой ще ми завиди ;)
Ама на всеки му липсва това, което няма...
цитирайА една разходка при всички случаи внесе разнообразие в почти еднотипното периодично употребяване на питието в съпровод на рибки, картофки и това-онова, виждайки пред себе си море.
Сори, знам, че някой ще ми завиди ;)
Ама на всеки му липсва това, което няма...
Вече ти завиждам... Моята отпуска е от 20 август чак:((( И съм съгласен на прозаична бира с цаца:) Весело
цитирайне бих могъл да се изразя по друг начин(от 3 то лице), защото не засягам само посоченото от Вас, а наблягам за нещата по принцип. Но при Вашето неодобрение ще корегирам за напред от гледна точка на изразяване на позицията си.:)
цитирайАз също си мечтая да пребивавам инкогнито в непознат град където да си прекарам без някой да ме притеснява.Да се наслаждаваш на собствената си компание след природата никак не е зле , когато има какво да кажеш на самата себе си!Поздрав!
цитирайИма време до втората половина на август - вярно е. Но пък има и уикенди, май ;)
Аз за едната бира прекосих България и да ти кажа - не е лошо! :)
(ако ги нямаше някои от междуредията)
цитирайАз за едната бира прекосих България и да ти кажа - не е лошо! :)
(ако ги нямаше някои от междуредията)
Благодаря за учтивата форма!
Блогът е нещо достатъчно лично, за мен. Нещата са си мои, мислите са си мои, преживяванията - също. Затова ми изглежда твърде безлично...
цитирайБлогът е нещо достатъчно лично, за мен. Нещата са си мои, мислите са си мои, преживяванията - също. Затова ми изглежда твърде безлично...
Сега, като прочетох коментара ти, си дадох сметка, че винаги съм го искала, но не ми е стискало ;)
А ето, че обстоятелствата ми го подариха! :)
цитирайА ето, че обстоятелствата ми го подариха! :)
С бира, или без:))
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Взех си моето...;)
цитирайЗатова живея в него.
Винаги е по-хубаво там, където нас ни няма.
цитирайВинаги е по-хубаво там, където нас ни няма.
Старая се да ми е хубаво там, където съм :))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
