Постинг
17.06.2007 17:42 -
Мисли различно
Но бъди себе си!
Това ми се върти от известно време в главата. Поводът - срещнах я. Изглеждаше се ужасно. Рошава, негладената и непрана риза - закопчана накриво, анцуг - целия на дупки, някакви подпетени и скъсани маратонки, за чийто някогашен цвят можех само да гадая. И не това беше най-страшното. Изтръпнах от погледа й. Абсолютно апатичен, безжизнен. В първия момент се опита да го скрие от мен. Някаква нотка на радост от това, че ме вижда. Лека светлинка, която веднага помръкна. Изхвърли я от себе си като гнусна буболечка. Даваше си сметка за това, което виждам. И знаеше, че няма да подмина без да говорим. Както са правили наши общи познати. Седнахме на парапета на близкия подлез и мълчахме. Не знам колко време. Палех цигара от цигара. В един момент запуши и тя. И заговори. За това, че сутрин излизала от къщи по тъмно и се прибирала вечер - пак по тъмно. Обикаляла града. И гледала хората. В началото излизала само в нейния квартал, отивала в близкия магазин. После взела да сменя магазините. За да не се надива в очи на продавачките. Особено като разбрала, че една бутилка не й стига на ден. Заспивала, където я свари сънят. Често на плажа - на едно наше местенце... Взе ми остатъка от цигарите, а преди беше най-заклетият непушач.
Така и не разбрах причината, от която е започнало всичко това. Най-вероятно са поредица от причини, които са я накарали да не бъде себе си. Беше лъчезарно момиче. Което обичаше целия свят. И най-много един човек в него. Какво ли не направи за него на времето. Той беше изключен от всички варненски училища и учеше в Търговище. Имаше и някаква любов там. А Нелито казваше, че го разбира. Винаги се е стремяла да погледне света около себе си и през очите на другия. Ожениха се. Виждахме се няколко пъти, докато децата ни растяха. А те имат четири. Той, съпругът й, разви приличен бизнес, което му позволяваше да си издържа семейството, а тя да се грижи за децата, дома и себе си. За последен път се видяхме миналото лято - всичко беше, както преди. Лекичко й завидях, че годините не й се отразяват. А има и финансовата възможност да помогне на природата.
И изведнъж тази среща...
Обеща ми да вземе мерки. Не й повярвах и се обадих на мъжа й. Преди час тя ми се обади. Утре влизала в болница. Отново ще намери себе си моята Нели! Стискам й палци!
P.S. Името е сменено.
Това ми се върти от известно време в главата. Поводът - срещнах я. Изглеждаше се ужасно. Рошава, негладената и непрана риза - закопчана накриво, анцуг - целия на дупки, някакви подпетени и скъсани маратонки, за чийто някогашен цвят можех само да гадая. И не това беше най-страшното. Изтръпнах от погледа й. Абсолютно апатичен, безжизнен. В първия момент се опита да го скрие от мен. Някаква нотка на радост от това, че ме вижда. Лека светлинка, която веднага помръкна. Изхвърли я от себе си като гнусна буболечка. Даваше си сметка за това, което виждам. И знаеше, че няма да подмина без да говорим. Както са правили наши общи познати. Седнахме на парапета на близкия подлез и мълчахме. Не знам колко време. Палех цигара от цигара. В един момент запуши и тя. И заговори. За това, че сутрин излизала от къщи по тъмно и се прибирала вечер - пак по тъмно. Обикаляла града. И гледала хората. В началото излизала само в нейния квартал, отивала в близкия магазин. После взела да сменя магазините. За да не се надива в очи на продавачките. Особено като разбрала, че една бутилка не й стига на ден. Заспивала, където я свари сънят. Често на плажа - на едно наше местенце... Взе ми остатъка от цигарите, а преди беше най-заклетият непушач.
Така и не разбрах причината, от която е започнало всичко това. Най-вероятно са поредица от причини, които са я накарали да не бъде себе си. Беше лъчезарно момиче. Което обичаше целия свят. И най-много един човек в него. Какво ли не направи за него на времето. Той беше изключен от всички варненски училища и учеше в Търговище. Имаше и някаква любов там. А Нелито казваше, че го разбира. Винаги се е стремяла да погледне света около себе си и през очите на другия. Ожениха се. Виждахме се няколко пъти, докато децата ни растяха. А те имат четири. Той, съпругът й, разви приличен бизнес, което му позволяваше да си издържа семейството, а тя да се грижи за децата, дома и себе си. За последен път се видяхме миналото лято - всичко беше, както преди. Лекичко й завидях, че годините не й се отразяват. А има и финансовата възможност да помогне на природата.
И изведнъж тази среща...
Обеща ми да вземе мерки. Не й повярвах и се обадих на мъжа й. Преди час тя ми се обади. Утре влизала в болница. Отново ще намери себе си моята Нели! Стискам й палци!
P.S. Името е сменено.
Как ми напомня само за моята ex-най-добра приятелка Нели. В еидн момнет тя пиеше всеки ден и се криеше от мен, използваше ме за прикритие пред другите, пред майка си. И на края се промени с цената на това, че до нея застана човека, който аз толкова много обичах. Данявам се той да е щастлив с нея, където и да са сега.
цитирайНо се обичат.
Съжалявам за болезнената ти асоциация :(
цитирайСъжалявам за болезнената ти асоциация :(
Няма нищо, уж вече го преживях този момент от живота ми. :) Което не ме убива, само ме прави по-силна!!!
цитирай
4.
анонимен -
а може би това е част
17.06.2007 19:40
17.06.2007 19:40
от нейното пътуване към себе си.Бог да е с нея!
цитирайЖелая й сила!
цитирайче нищо, което се случва в живота ни не е случайно - всяко такова преживяване може да е само трамплин към следващия етап от израстването
цитирайЗнам, че няма случайни неща.. Най-малкото всяко нещо води до по-добро себепознаване.
цитирайКакво ли срутва хората?И ги помита там, където не са и помисляли, че могат да отидат,жестоко е..
Искрено се надявам отново да бъде онова "лъчезарно момиче"...
цитирайИскрено се надявам отново да бъде онова "лъчезарно момиче"...
Но е и част от пътя ни. Всеки го преживява по различен начни. Не познавам човек, който да е над 33 и да не е рухвал нито веднъж.
Нямам идея дали това няма нещо общо с "Христовата възраст"...
цитирайНямам идея дали това няма нещо общо с "Христовата възраст"...
Дори и да излезе "оздравяла" от болницата,тя ще има нужда повече от всякога от приятелско рамо.Впрочем,сигурна съм,че няма да я оставиш,затова желая на теб и на нея много сила,търпение и любов!
цитирайЩе бъда.
А може точно това да ме накара да забравя, че имам неистова нужда от подобно рамо. (Дали пък онова за шопите не е вярно;)
цитирайА може точно това да ме накара да забравя, че имам неистова нужда от подобно рамо. (Дали пък онова за шопите не е вярно;)
наистина дано да се оправи..понякога се плаша как се променят хората и никога не знаеш какво ще се случи с теб самия дори...аз лично съм изпадала в такива състояния, когато ми е трудно да кажа, че това съм аз и нямам силата, които бих искала да имам..
Моля се да оправи!
цитирайМоля се да оправи!
Така е... :(
Именно, защото познаваме безсилието...
Моля се! И направих, и правя, каквото мога. Ни никога не знам дали това е достатъчно.
цитирайИменно, защото познаваме безсилието...
Моля се! И направих, и правя, каквото мога. Ни никога не знам дали това е достатъчно.
дано никога не я опознаем....
цитирайАко не познаем пропастта, може би никога няма да изкачим върха.
цитирайЩе се моля и аз за нея.
Защо ли на теб все се падат такива души - обречени сякаш?!
цитирайЗащо ли на теб все се падат такива души - обречени сякаш?!
си останал с грешно впечатление. Просто не си струва да пиша за всичко, което ми се случва, нали?
http://www.margaritahranova.com/index.php?option=com_artistavenue&task=playSong&id=3&Itemid=31
цитирайhttp://www.margaritahranova.com/index.php?option=com_artistavenue&task=playSong&id=3&Itemid=31
16 подобни думи наскоро ми каза и на мен моя приятелка ,често съм безсилна и това страшно ми тежи.Но по-късни събития с една от тези изстрадали души ми доказа, че нищо не е случайно.Моля се всеки да намери сили да се изправи след падането и да продължи.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450