Постинг
10.06.2007 15:46 -
Никакво заглавие
.
.
.
Снощи спомена думата "приятел"...
Замислих се за това колко е важно да чувстваш нечие приятелство. Да си сигурен в него. Да вярваш на приятеля. Знам, знам и думите на Пушкин: "Пази ни, Господи, от свои - враговете кой ги няма!". Отговорно е да си приятел. Да можеш да застанеш не само до рамото, но и когато се наложи и с едни гърди напред. Да приемаш приятеля такъв, какъвто е. Без никакво желание да го промениш. И когато това е налице, а освен него има и онова другото... Ами, хубаво ми е! Щастлива съм! За това, че съм твой приятел! Трудно ни е. Дяволски ни е трудно. А времето на нашата раздвоена обич, раздвоена от чувства, разум и удобства, от които трудно можем да се разделим, лети, лети и, може би, обеднява сърцата ни. Предъвкваме времето и илюзиите избледняват. Страхът ни остава: Да бъдем отново лошо осъдени и наказани за грях, който не сме сторили. Аз поемам наказанието от греха. Грешна и наказана, но ... щастлива!
И понеже те познавам, понеже наистина съм твой приятел, думите "обичам те" са още по истински, осмислени, преживени. И защото наистина те обичам, аз не желая, не очаквам да се промениш! Както ти харесваш и уважаваш моята способност винаги да съм Аз, така и аз ти казвам: Благодаря ти, че ми позволи да те опозная! И това, което опознах, ме кара да се усмихвам, да сияя, да ми става едно едно такова топличко и уютно. :)
Отказваш цигарите? Страх от смъртта е,
от пример наблизо, от удар потаен,
от кашлица суха, от влажната яма,
от тази почивка безкрайно голяма,
от вчерашна рана и утрешна болка,
от магнетофонната свършваща ролка...
Отказваш цигарите? Крути, но мерки?
А после, нататък какво ще зачеркваш -
приятелска помощ, защита за чужди
и острата правда, и чувството нужно?
Животът е формула с край и начало,
но краят не идва, щом вътре е цяло.
Жевотът живот е, но щом продължава,
дори да предават, щом ти не предаваш,
включително себе си, казвам, помни го!
Пални си цигара, не слагай верига.
Любов безнадеждна и скъсана риза -
това във живота ти също си влиза.
А цялото в тебе, щом още е цяло,
превърта земята и пак е начало.
В мъглица зелена дървото сияе,
макар, че без пъпки е още - това е!
Дървото сияе в мъглица зелена
и сок в глъбината, и нова вселена...
Отидох далеч... Но дървото сияе!
Аз само ти дадох цигара. Това е!
Това стихче е на Венета Мандева, а ето тук нещо вълшебно на Били Колинз
.
.
Снощи спомена думата "приятел"...
Замислих се за това колко е важно да чувстваш нечие приятелство. Да си сигурен в него. Да вярваш на приятеля. Знам, знам и думите на Пушкин: "Пази ни, Господи, от свои - враговете кой ги няма!". Отговорно е да си приятел. Да можеш да застанеш не само до рамото, но и когато се наложи и с едни гърди напред. Да приемаш приятеля такъв, какъвто е. Без никакво желание да го промениш. И когато това е налице, а освен него има и онова другото... Ами, хубаво ми е! Щастлива съм! За това, че съм твой приятел! Трудно ни е. Дяволски ни е трудно. А времето на нашата раздвоена обич, раздвоена от чувства, разум и удобства, от които трудно можем да се разделим, лети, лети и, може би, обеднява сърцата ни. Предъвкваме времето и илюзиите избледняват. Страхът ни остава: Да бъдем отново лошо осъдени и наказани за грях, който не сме сторили. Аз поемам наказанието от греха. Грешна и наказана, но ... щастлива!
И понеже те познавам, понеже наистина съм твой приятел, думите "обичам те" са още по истински, осмислени, преживени. И защото наистина те обичам, аз не желая, не очаквам да се промениш! Както ти харесваш и уважаваш моята способност винаги да съм Аз, така и аз ти казвам: Благодаря ти, че ми позволи да те опозная! И това, което опознах, ме кара да се усмихвам, да сияя, да ми става едно едно такова топличко и уютно. :)
Отказваш цигарите? Страх от смъртта е,
от пример наблизо, от удар потаен,
от кашлица суха, от влажната яма,
от тази почивка безкрайно голяма,
от вчерашна рана и утрешна болка,
от магнетофонната свършваща ролка...
Отказваш цигарите? Крути, но мерки?
А после, нататък какво ще зачеркваш -
приятелска помощ, защита за чужди
и острата правда, и чувството нужно?
Животът е формула с край и начало,
но краят не идва, щом вътре е цяло.
Жевотът живот е, но щом продължава,
дори да предават, щом ти не предаваш,
включително себе си, казвам, помни го!
Пални си цигара, не слагай верига.
Любов безнадеждна и скъсана риза -
това във живота ти също си влиза.
А цялото в тебе, щом още е цяло,
превърта земята и пак е начало.
В мъглица зелена дървото сияе,
макар, че без пъпки е още - това е!
Дървото сияе в мъглица зелена
и сок в глъбината, и нова вселена...
Отидох далеч... Но дървото сияе!
Аз само ти дадох цигара. Това е!
Това стихче е на Венета Мандева, а ето тук нещо вълшебно на Били Колинз
Вълнуващо!
цитирай...
цитирайТемата за приятелството е близка на всеки от нас
Винаги съм гледала на приятелството като на нещо много отговорно.Влагам много смисъл в нова понятие.За мен то е понякога по силно от роднинските връзки.
Пожелавам ти да имаш малко но истински приятели!И още неща-за мен най-големия ми приятел е Бог!Поздрав!
цитирайВинаги съм гледала на приятелството като на нещо много отговорно.Влагам много смисъл в нова понятие.За мен то е понякога по силно от роднинските връзки.
Пожелавам ти да имаш малко но истински приятели!И още неща-за мен най-големия ми приятел е Бог!Поздрав!
"едно такова топличко и уютно. :)"!!!
А стиховете са невероятни!!!:)))
Благодаря за това!:)
цитирайА стиховете са невероятни!!!:)))
Благодаря за това!:)
:)
цитирайзащо не можеш да различиш приятеля, който е готов да застане "и с едни гърди напред", от всички останали. Или по-точно защо е толкова трудно?
цитирайЩастлива съм, че съм готова да направя същото и за него.
А различаването идва с опита и шамарите покрай натрупването му. ;)
цитирайА различаването идва с опита и шамарите покрай натрупването му. ;)
Нали?!? ;)
Радвам се! Защото май не всички ме разбират... Поне такива ми са наблюденията напоследък.
цитирайРадвам се! Защото май не всички ме разбират... Поне такива ми са наблюденията напоследък.
Колкото и да сме различни, все пак сме доста еднакви ;)
цитирайИ все пак ... да му се радваме на живота! :)
цитирайДа вярваш на приятеля
.............................
mislq-
tova e osnovnoto...
цитирай.............................
mislq-
tova e osnovnoto...
Радвам се,че съществува такова приятелство!.Дори да не съм го преживяла,самият факт,че съществува,ми дава надежда и оптимизъм.
цитирайче в любовта именно приятелството трябва да е в основата...
цитирайАз също съм убедена в това!
цитирайХаресвам Коен... Цялата му дискография имам.
цитирайсамо да не ви разочаровам с моето виждане.Не бива да сме филантропи и алтруисти и да се самозалъгваме с това понятие истински приятел.Хайде всеки да затвори очи и да преброй до три и да каже :Колко ще откликнат на зов за помощ,пари ,преместване на багаж,подслон.
Ако се сетите за някой това е той"приятеля"Поздрави)))
цитирайАко се сетите за някой това е той"приятеля"Поздрави)))
Абсолютно си права! Малко са...
Но това, което си изброила - помощ, пари, преместване на багаж, подслон - даже по-лесно се дава.
Така си мисля :)
А сега сетих и за една сентенция: "Приятел е не този, който ти бърше сълзите, когато се разплачеш, а този, който не допуска да заплачеш".
Въпреки, че понякога човек има нужда точно от приятелско рамо, на което да поплаче ...
Хубав ден!
цитирайНо това, което си изброила - помощ, пари, преместване на багаж, подслон - даже по-лесно се дава.
Така си мисля :)
А сега сетих и за една сентенция: "Приятел е не този, който ти бърше сълзите, когато се разплачеш, а този, който не допуска да заплачеш".
Въпреки, че понякога човек има нужда точно от приятелско рамо, на което да поплаче ...
Хубав ден!
Аз исках да кажа нещо повече но влезе клиент и затворих.Истинския приятел е този който може да осребри приятелството.Звучи грубо, но живеем в материален свят.А този на чието рамо можем да поплачем е пак приятел, но е безсилен да го осребри ако не разполага с това дето дрънка и шумка в джобчетата ни.Сори ако ви разочаровах,но ще се съгласите с мен такъв е живота и това е...Поздрави и на тези които мислят по друг по сантиментален начин.)))))
цитирайново примерче: един приятел на рождения ни ден ни подарява само поувяхнало цвете, друг шикозен парфюм или сребърна верижка с една разкошна стрелиция с копринена панделка? А? Сложен е живота.И много подвластен на финикийските знаци.Пак поздрави на тези дето ще се зарадват повече на увяхналото цвете....а не на стрелицията.Това се нарича меркантилност и не е хубаво знам, но ...аз предпочитам стрелицията.
цитирайНе може да се каже кой е по-истински, по-голям.
Това, че някой ми подари цвете, откъснато от поляната отсреща, но знам, че мога всичко да му доверя, мога да се огледам в очите му и да си разбера грешката, да си изплача болката, по-малък приятел ли е от този, който ме води в най-шикозния ресторант, подарявайки ми разкошен букет от стрелиции, но дори не поглежда какво става в душата ми?
За мен скъпите подаръци често са придружени от едни други мисли, свързани с едни очаквания...
И нещо друго. Подаръците, които правя са свързани единствено с финансовата ми възможност в дадения момент.
цитирайТова, че някой ми подари цвете, откъснато от поляната отсреща, но знам, че мога всичко да му доверя, мога да се огледам в очите му и да си разбера грешката, да си изплача болката, по-малък приятел ли е от този, който ме води в най-шикозния ресторант, подарявайки ми разкошен букет от стрелиции, но дори не поглежда какво става в душата ми?
За мен скъпите подаръци често са придружени от едни други мисли, свързани с едни очаквания...
И нещо друго. Подаръците, които правя са свързани единствено с финансовата ми възможност в дадения момент.
за мен най-големия израз на приятелство е да не се опитваш да променяш човека
цитирайВ това съм 200 процента сигурна!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450