Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2007 15:46 - Никакво заглавие
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4265 Коментари: 22 Гласове:
0



.
.
.
Снощи спомена думата "приятел"...

Замислих се за това колко е важно да чувстваш нечие приятелство. Да си сигурен в него. Да вярваш на приятеля. Знам, знам и думите на Пушкин: "Пази ни, Господи, от свои - враговете кой ги няма!". Отговорно е да си приятел. Да можеш да застанеш не само до рамото, но и когато се наложи и с едни гърди напред. Да приемаш приятеля такъв, какъвто е. Без никакво желание да го промениш. И когато това е налице, а освен него има и онова другото... Ами, хубаво ми е! Щастлива съм! За това, че съм твой приятел! Трудно ни е. Дяволски ни е трудно. А времето на нашата раздвоена обич, раздвоена от чувства, разум и удобства, от които трудно можем да се разделим, лети, лети и, може би, обеднява сърцата ни. Предъвкваме времето и илюзиите избледняват. Страхът ни остава: Да бъдем отново лошо осъдени и наказани за грях, който не сме сторили. Аз поемам наказанието от греха. Грешна и наказана, но ... щастлива!
И понеже те познавам, понеже наистина съм твой приятел, думите "обичам те" са още по истински, осмислени, преживени. И защото наистина те обичам, аз не желая, не очаквам да се промениш! Както ти харесваш и уважаваш моята способност винаги да съм Аз, така и аз ти казвам: Благодаря ти, че ми позволи да те опозная! И това, което опознах, ме кара да се усмихвам, да сияя, да ми става едно едно такова топличко и уютно. :)

Отказваш цигарите? Страх от смъртта е,
от пример наблизо, от удар потаен,
от кашлица суха, от влажната яма,
от тази почивка безкрайно голяма,
от вчерашна рана и утрешна болка,
от магнетофонната свършваща ролка...
Отказваш цигарите? Крути, но мерки?
А после, нататък какво ще зачеркваш -
приятелска помощ, защита за чужди
и острата правда, и чувството нужно?

Животът е формула с край и начало,
но краят не идва, щом вътре е цяло.
Жевотът живот е, но щом продължава,
дори да предават, щом ти не предаваш,
включително себе си, казвам, помни го!
Пални си цигара, не слагай верига.
Любов безнадеждна и скъсана риза -
това във живота ти също си влиза.

А цялото в тебе, щом още е цяло,
превърта земята и пак е начало.
В мъглица зелена дървото сияе,
макар, че без пъпки е още - това е!
Дървото сияе в мъглица зелена
и сок в глъбината, и нова вселена...
Отидох далеч... Но дървото сияе!
Аз само ти дадох цигара. Това е!

Това стихче е на Венета Мандева, а ето тук нещо вълшебно на Били Колинз




Тагове:   никакво,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dana55 - !
10.06.2007 15:58
Вълнуващо!
цитирай
2. radalia - :)
10.06.2007 16:00
...
цитирай
3. mery67 - Темата за приятелството е близка на ...
10.06.2007 18:39
Темата за приятелството е близка на всеки от нас
Винаги съм гледала на приятелството като на нещо много отговорно.Влагам много смисъл в нова понятие.За мен то е понякога по силно от роднинските връзки.
Пожелавам ти да имаш малко но истински приятели!И още неща-за мен най-големия ми приятел е Бог!Поздрав!
цитирай
4. mmmmmmmmm - Винаги да ти е
10.06.2007 19:45
"едно такова топличко и уютно. :)"!!!
А стиховете са невероятни!!!:)))
Благодаря за това!:)
цитирай
5. radalia - Не го приемай буквално ;)
10.06.2007 23:02
:)
цитирай
6. selensia - защо?
10.06.2007 23:06
защо не можеш да различиш приятеля, който е готов да застане "и с едни гърди напред", от всички останали. Или по-точно защо е толкова трудно?
цитирай
7. radalia - Аз го имам.
10.06.2007 23:08
Щастлива съм, че съм готова да направя същото и за него.

А различаването идва с опита и шамарите покрай натрупването му. ;)
цитирай
8. radalia - :)))
10.06.2007 23:52
Нали?!? ;)
Радвам се! Защото май не всички ме разбират... Поне такива ми са наблюденията напоследък.
цитирай
9. radalia - krissi1,
11.06.2007 00:02
Колкото и да сме различни, все пак сме доста еднакви ;)
цитирай
10. radalia - Красива и на теб!
11.06.2007 00:11
И все пак ... да му се радваме на живота! :)
цитирай
11. deninosht - !!!:)
11.06.2007 09:06
Да вярваш на приятеля
.............................

mislq-
tova e osnovnoto...
цитирай
12. diamant1965 - Вълнуващо...
11.06.2007 10:12
Радвам се,че съществува такова приятелство!.Дори да не съм го преживяла,самият факт,че съществува,ми дава надежда и оптимизъм.
цитирай
13. radalia - Винаги съм знаела,
11.06.2007 10:20
че в любовта именно приятелството трябва да е в основата...
цитирай
14. diamant1965 - Съгласна съм!
11.06.2007 10:42
Аз също съм убедена в това!
цитирай
15. radalia - Благодаря :)
11.06.2007 13:59
Харесвам Коен... Цялата му дискография имам.
цитирай
16. viovioi - ))
11.06.2007 15:41
само да не ви разочаровам с моето виждане.Не бива да сме филантропи и алтруисти и да се самозалъгваме с това понятие истински приятел.Хайде всеки да затвори очи и да преброй до три и да каже :Колко ще откликнат на зов за помощ,пари ,преместване на багаж,подслон.
Ако се сетите за някой това е той"приятеля"Поздрави)))
цитирай
17. radalia - viovioi,
11.06.2007 15:54
Абсолютно си права! Малко са...
Но това, което си изброила - помощ, пари, преместване на багаж, подслон - даже по-лесно се дава.
Така си мисля :)
А сега сетих и за една сентенция: "Приятел е не този, който ти бърше сълзите, когато се разплачеш, а този, който не допуска да заплачеш".
Въпреки, че понякога човек има нужда точно от приятелско рамо, на което да поплаче ...
Хубав ден!
цитирай
18. viovioi - Radi,
11.06.2007 16:13
Аз исках да кажа нещо повече но влезе клиент и затворих.Истинския приятел е този който може да осребри приятелството.Звучи грубо, но живеем в материален свят.А този на чието рамо можем да поплачем е пак приятел, но е безсилен да го осребри ако не разполага с това дето дрънка и шумка в джобчетата ни.Сори ако ви разочаровах,но ще се съгласите с мен такъв е живота и това е...Поздрави и на тези които мислят по друг по сантиментален начин.)))))
цитирай
19. viovioi - и пак аз досаждам тук
11.06.2007 16:18
ново примерче: един приятел на рождения ни ден ни подарява само поувяхнало цвете, друг шикозен парфюм или сребърна верижка с една разкошна стрелиция с копринена панделка? А? Сложен е живота.И много подвластен на финикийските знаци.Пак поздрави на тези дето ще се зарадват повече на увяхналото цвете....а не на стрелицията.Това се нарича меркантилност и не е хубаво знам, но ...аз предпочитам стрелицията.
цитирай
20. radalia - А друг приятел просто ни поздравява...
11.06.2007 19:01
Не може да се каже кой е по-истински, по-голям.
Това, че някой ми подари цвете, откъснато от поляната отсреща, но знам, че мога всичко да му доверя, мога да се огледам в очите му и да си разбера грешката, да си изплача болката, по-малък приятел ли е от този, който ме води в най-шикозния ресторант, подарявайки ми разкошен букет от стрелиции, но дори не поглежда какво става в душата ми?
За мен скъпите подаръци често са придружени от едни други мисли, свързани с едни очаквания...
И нещо друго. Подаръците, които правя са свързани единствено с финансовата ми възможност в дадения момент.
цитирай
21. depressed - да, написала си го:
14.06.2007 21:09
за мен най-големия израз на приятелство е да не се опитваш да променяш човека
цитирай
22. radalia - Абсолютно!
14.06.2007 21:12
В това съм 200 процента сигурна!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3042894
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!