.
.
.
Отдавна не ви бях погаждала този номер - да не се виждат първи редове от постинга, докато не го отворите. Днес, ще прощавате, но малко злобея. Това е от натрупаната умора и ... още нещо. Признайте си - мислите за мен като за силен човек. Е, днес ми писна да съм силна. Докато бях заета с вършенето на разни неща, толкова много теми ми идваха в главата...
Не! И сега не е празна! Де да беше!
Не съм силна! Не съм добре.
Чувствам се като онази череша, която днес обирахме. Не успяхме. Толкова много плодове беше родила. Раздавам се. Радвам се, когато мога да помогна. На всеки. Независимо за какво. Е, аз не мога да бъда достатъчно ... всъщност не знам точно какво достатъчно. Не съм силна.
Днес се наложи да потърся помощ. И знаете ли какъв отговор получих? "Не разчитай на мен!". На два пъти. По различни поводи. И по различен начин казано.
Знам, че трябва да разчитам на себе си. И го правя. И се справям, според силите си и възможностите. Но понякога и аз имам нужда от помощ. Обаче - нъц!
Без мене, без мене... спасявай се...
Ще се спасявам. Дори и когато имам нужда, неистова нужда цветът на червеното цветенце да се промени... Дори и когато чувам сигнал "свободно" в телефона си толкова дълго време...
Днес съм мрачна и зла. Питам се дали не сбърках като предадох (продадох) мечтата си... Единствената мечта, която бях осъществила. Очите ми се насълзяват. Плача. Къде по дяволите ми се дяна силата?
Имам нужда да си поговоря с... Но, онова гадно цвете е червено. И аз съм червена. От срам, че съм слаба. Майната ми! Заслужила съм си го!
Толкова много пъти по толкова различни начини съм падала. И пак съм се изправяла...
А сега искам само... един билет до луната...

Да искам...да моля за помощ!Винаги гледам сама да се оправям,но е много трудно!И когато след дълги,мъчителни колебания набера смелост и отида при някого за нещо,а той вземе та ми откаже...Това направо ме срива...Докато не се изправя отново и не намеря друго решение...
Поздрави и лека вечер!

п.п.А тази песен много я обичам!!!

си позволявам да търся нечия помощ...Обаче...

Спрях се на кавъра на песента... Хареса ми.
Лека вечер и на теб!

налага се понякога...

Все по-рядко ще си позволявам този лукс.

Рядко търся помощ,по тази причина...
Научих се да се справям с помоща на семейството ми,
т.е.,най-близките.
Какво е това -"срам ме е,че съм слаба"-ти просто си човек в различни измерения,ЧОВЕК!

Не бих искала да те боли...
Съжалявам.
Просто изразих емоциите си.

от слабости и сили....а след бурята изгрява слънце...тази вечер просто бъди слаба ....утре ще си отново силна...

Знаеш ли какво правя сега, четейки поста ти - усмихвам се, да усмихвам се :) защото утрото винаги е по мъдро от вечерта, утре ти също ще се усмихваш, сигурна съм че ще се справиш. Тази вечер може да отидеш до Луната, но утре, утре пак ще си си на поста :))) Хайде усмихни се!

:)))
Усмихнахте ме

Песента е на Electric Light Orchestra
http://www.youtube.com/watch?v=BsB5gvJEpAE

Нямаш си на идея колко водка се е изпило на нея в началото на 90те:-)

Знам, че е тяхна, но и този кавър ми хареса.
И за напитките знам. Тогава бях предимно на джин ;)

и чисто човешко "Уви, светът е една голяма лъжа, съставена от много малки истини" с които трябва да се съобразяваме по неволя.Усмихнат ден от мен.

И на вас много поводи за усмивки :)

Силна си, Радалия, по-силна си отколкото си мислиш ! Всеки има такива моменти, вчера бях силна, днес съм слаба и не мога да спра сълзите си !
http://www.youtube.com/watch?v=BM5vDvi4mXY&mode=related&search=
Поздравявам те с тази песен, надявам се да ти хареса !

Научи се да казваш" Какво от това?" за неща от които до сълзи боли...Научи се да забравяш незабравимото. Научи се да не страдаш...Да не обичаш научи се! Научи се да казваш "НЕ",когато ти се иска да изкрещиш "ДА"...Научи се да понасяш измамата на приятелството,измамата на любовта,измамата на мечтите...Научи очите да се усмихват,когато се пълнят със сълзи...Пресуши сълзите!Те са излишни!Изгони чувствата...Мисли и пресмятай...Стани машина!Научи се!За да не падаш и да не те боли...И никой никога да не се присмее...Ако искаш да бъдеш нещастен,научи се!Но ти не можеш?Какво от това? Дано да съм била полезна и аз с нещо!Желая ти лек ден!

И аз съм на път днес да стана "мрачна и зла"...
Да, ама няма да стане докрай... Защото бяла обич в мен живее....

:-*

Благодаря ти за песничката. Харесва ми! Чак сега мога да я чуя. Върна ме в спомените ми... но и това ми харесва. :)

И двете знаем колко е вярно това, което казваш. И колко страдания би ни спестило. И как точно тези думи ни помагат да се изправим. До следващия път.
И винаги го има "следващия път", защото сме истински, когато обичаме и обичаме истински. ;)
Дори и когато "цветенцето е червено", а ти просто искаш да споделиш болката от ежедневието.

Просто едно билетче до Луната.
Понякога това е напълно достатъчно. ;)

специално за теб се регистрирах тук :) от време на време просто ми се иска да ти драсна някой ред, а не мога без регистрация.
та за това, което сподели -
аз съм същата. раздавам се и не искам нищо в замяна. но както се случва - някой светъл(или може би не чак толкова светъл) ден ми се налага да поискам помощ и в повечето случаи, не защото не искам да направя нещо, а защото нямам физическата възможност.
отплеснах се :) поняког забравям, че не пиша пост в блога си, а коментар :)
поздрави :)

това с регистрацията. Наложи се да забраня да коментират анонимни. Достотъчно анонимност дава и никът. С тази разлика, че все пак с течение на времето, опознаваш характера на ника. Въпрос на личен избор е да бъдеш себе си. И аз се отплеснах. Но ти благодаря!
А ти вземи, че напиши и някой пост;). Когато си готова. :)
Да, понякога ни удрят шамари. Точно, когато имаме нужда от помощ. Следи от четка ... бях направила едно такова сравнение преди време.

Разбити души има само в романтичните илюзии,но в реалността не съществува нищо подобно.Взимаш се в ръце,събираш това,което е останало,и продължаваш да живееш както можеш,докато болката заглъхне.Имам едно пожелание,което много ми харесва,и понеже ти си това,което си ,ти го подарявам вместо цвете:

Ако си сам - аз ще съм твоята сянка.
Ако имаш нужда от гушване - Ще бъда възглавничка.
Ако искаш да си весел - Аз ще съм твоята усмивка!

Но всеки път когато имаш нужда от приятел - ще бъда просто себе си!

Да си слаба не е нещо лошо... Не можеш винаги да си силна... И не е хубаво да се насилваш да бъдеш силна! Т.е. когато си слаба, просто си го изживей... Хубаво е да имаш пред кого да бъдеш такава без притеснения и кого да можеш да помолиш за помощ, което също би трябвало да бъде нещо естествено.
Понякога силата е в това да си слаба...

Много си права! Няма разбити души.

Благодаря за "цветето"! ;) Ароматно е :)

Да, понякога силата се изразява в това да си позволиш да бъдеш слаба.

Понякога няма на кого...

много нежна и чувствителна - въплътен парадокс за силна жена...

Трудно ми е да ти напиша отговор...
Аз съм си.
А дали е така, както казваш...
Не знам. Не бих могла да определя...

искам и аз билет до луната, много често си мисля, че там ще ми бъде по-дбре...поне за мъничко. а това със силата - да, изпитах го на собствен гръб няколко пъти-когато хората (някои от тях) решат, че си силен Точка. Това е...ти нямаш нужда от никой и нищо...според тях и понякога осъзнавайки това боли много...и тогава ти казват бъди силна, ти си силна...аз съм с теб...което на мен когато ми го казаха последно не ми вършеше работа за пет пари

Няма какво да се лъжем... На никой не му пука.