Днес се разплаках докато гледах новините по една телевизия. Въпреки, че знаех за случилото се. Ей, така сълзите ми рухнаха, защото една детска усмивка е загаснала завинаги. Защото недомислени закони и некадърни управници са виновни за това. Защото имаме специалисти, които в единия случай се продават в чужди страни, а в другия са с вързани ръце от остарялата материална база. Погребано е българското здравеопазване, погребано е и българското образование. Жалки сме...
Днес пътувайки към работа ми хрумна мисълта, че сме повредени по един определен начин всички, които сме над 28-30 години. И, моля ви, не го приемайте лично – не визирам никого. Визирам поколения наред. Включително е моето. Защото сме живели Тогава... Защото помним своето детство. Защото нямаме право да сравняваме, приравняваме, да искаме и да се стараем нашите деца да бъдат като нас.
А те отдавна не са наши. Още от момента на раждането им. Имат право на своето си развитие, на своите си грешки и победи. Да им ги дадем! Защото ги обичаме! А това означава и да не ги ограничаваме. Винаги, когато има някаква граница, твърдя, че обичта и любовта са наранени. Не случайно има термин „безгранична любов”. Колко често си даваме сметка за това прилагателно?
Някога, като бях млада майка, прочетох някъде, че ако на едно дете се предоставят нормални условия и то, в рамките на 15 минути, не извърши никаква пакост, трябва да викаме... лекар.
След броени минути е най-чистият празник. Нека позволим на нашите деца да бъдат себе си!
Нека да си позволим да бъдем деца! Колкото и да е трудно! Все пак да не забравяме, че точно в детската възраст съзнанието е необременено и сме готови за толкова нови неща! И можем да се смеем без задръжки, да бягаме пред хвърчила и да рушим правилата (само за да видим какво ще стане).
И сега, позволете ми, въпреки изострената атмосфера в пространството на тема плагиатстване, да цитирам едно стихче, чийто автор наистина не знам:
...”Да запазим усмивките винаги искрени!
И останали дълго деца
пак да бръкнем със пръстче
в червения изгрев,
където със писък се раждат слънца!”
За състоянието на планетата и какво може...
За състоянието на планетата и какво може...
детство мое, така си ми потребно,
щом студено ми стане да мога
да си бръкна в вълшебния огън!..."
01.06.2007 11:00
Поздрави, мила Радалия, за постинга. Много ме зарадва, а и го възприех като още един подарък за днешния празник.
П.П. Жалко е, че още една детска усмивка угасна. Да почива в мир! :-(
От улыбки в небе радуга проснется...
Подели улыбкою своей,
И она к тебе не раз еще вернется”
Да са ни живи и здрави и много, много щастливи прекрасните деца...
Ако не са те- помисли си колко тъпи радости ни остават.
Синът ми гони 2-та метра и се чудя балонче ли или шоколадче днес ще го развесели повече.
Весел празник довечера, мила !
нека живеем с чудесата....
честит празник от мен....и от айнщайн...това е негова мисъл която май леко съм перефразирала поради силната си памет...
А за децата....просто всяко живее в свойто си време,а от всеки от нас зависи то да е по-добро!
а син на своето време."