Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2007 22:26 - По пътя нагоре...
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2043 Коментари: 13 Гласове:
0



Тази вечер щях да пиша за друго, но се разприказвахме в кю-то и...
Имаше едно стихче на Валери Петров (и песен по него) със заглавие "Търси се". И наистина неистово се търси ... рецептата за щастие. За мислещи хора. Защото тези хора имат навика да си задават разни въпросчета. Мъчат се, търсят отговорите им. И в един момент ги откриват. Обаче духът им изиграва лоша шега - веднага следва нов въпрос, ново търсене, ново намиране на решение. И пак. И пак. И пак... До безкрайност...
Днес си изпълних поредната налудничева идея - купих палатка. Първата реакция на сина ми беше, че не съм на ред - каквото съм решвала, винаги съм го постигала, а втората - че той ще я ползва първи сигурно. Сигурно се питате каква е връзката? Ама нали казахме, че не трябва да мислим много и да задаваме разни въпросчета? ;) Споко - този път ще ви посоча отговора. :)
Палатката е свързвам предимно с една голяма раница и катерене. Сериозно катерене. На поредния връх. 
Всеки от нас си има някаква сигурност и защита, т.е. някаква палатка на гърба си. И какво правим? Набелязваме си някаква цел, някакъв проблем и тръгваме нагоре. И се чувстваме хем несигурни, хем плахи, хем изплашени. И някак единственото успокоение е, че ни остава само ето това мъъъъъъъънчико баирче и сме на върха. Изкачваме го. Напук на умората и тежестта. И се оказва, че след него има друго - пак толкова стръмно... И пак напрягаме всички сили и потегляме нагоре - още по-измъчени. 
А колко по-добре би било просто да спрем за малко. Да се порадваме на това, което сме постигнали. Да погледнем към равнината надолу и да видим колко високо, всъщност, сме се качили.
А пък ... така и сили бихме събрали... за следващата височина, за следващото препятствие...

"Плаха усмивка и пауза..."





Тагове:   Нагоре,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. letisi - всеки един от нас изкачва своя връх....
29.05.2007 22:33
но най-важното е да сме щастливи по пътя нагоре...
усмивки от мен....
цитирай
2. radalia - Не бих се примирала,
29.05.2007 22:45
ако върхът беше само един ;)
И на теб - усмивки! :))))
цитирай
3. lemonpie - ***
29.05.2007 22:58
Човек е толкова човек, колкото повече върви напред, търси пътя, катери... и все пак не се губи, нали?
цитирай
4. radalia - Хм...
29.05.2007 23:05
Стана едно малко чудо току-що... Таман щях да пиша, това, което все пак ще напиша, и кабелът изкочи от монитора - нямал връзка с РС-то...

Та... не ти ли се е искало понякога, поне за малко да се изгубиш? Да не си толкова човек, да не си същия човек? ;)
цитирай
5. radalia - Мдааа :)
29.05.2007 23:51
Прекрасната Алиса с нейните чудеса...
Няма ли да порастна и да престана да се вълнувам от детските приказки?!? ;)
цитирай
6. radalia - Еееее,
30.05.2007 00:02
сега пък и любов...
За щастието - простото, човешкото идеше реч ;)
цитирай
7. zvezdichka - Ами човек научава
30.05.2007 00:43
много в процеса на изкачване. Научава да се наслаждава на изкачването, въпреки, че понякога изникват препятствия - я буря ще свие, я някой вятър ще се разбеснее. Но именно в това е насладата да останеш на пътя и да продължиш нагоре към върха, който си решил да покоряваш, въпреки трудностите, въпреки болката и умората...
А движението /изкачването/ е това, което ти разкрива цветността на живота!
цитирай
8. radalia - Дори и бури да вилнеят...
30.05.2007 00:46
Обичам бурите в планината. Тогава трябва да слезеш някъде в ниското, хвърлил раници и палатки и всякакви тежести....
И тук е разликата с житейските бури... А може и да бъркам...знам ли?
цитирай
9. zvezdichka - Може би и
30.05.2007 00:48
с житейските бури човек се нуждае от покой известно време, за да се освести, проясни и отново да продължи напред...
А аз не съм преживявала буря в планината...
цитирай
10. radalia - Сигурно си права!
30.05.2007 00:51
Допускам го. Но някак... не мога да го направя така. Изправям се лице в лице с бурята и понасям стихията й. Дали пък не съм като брезата - огъва се, вие се и точно това я предпазва? (явно днес ми е време за Валери Петров ;)
цитирай
11. zvezdichka - По скоро има
30.05.2007 00:56
различни бури, различни подходи и човек преценява кога е време за бой и кога се налага да отстъпи за малко, за да нападне отново... Но определено заякваме от тях...
Беше ми приятно да обменя мисли с теб в тази нощ, но вече ми е време за лягане, че не остана време за сън...
Спокойна нощ ти желая!
цитирай
12. zvezdopad - :)
30.05.2007 09:16
Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.

Дж. Р.Р. Толкин
цитирай
13. radalia - И тази простичка песен за Мрака и Светлината:
30.05.2007 09:27
На запад, гдето Слънце грей,
разцъфва пролет, знам,
напъпва клон, вода се лей
и сипки пеят там.
Или е ясна тиха нощ
с елфичен звезден зрак,
разлял небесния разкош
над младия букак.
Макар че дълго съм вървял
и тъна в мрак дълбок
зад крепки кули с мощен вал,
зад стръмен връх висок,
над мрака Слънцето блести,
Звездите са над мен -
не казвам на света: „Прости!",
не свършва моят Ден.

пак Толкин :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2322411
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!