Прочетен: 2943 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2007 10:18
Днес нямам нет. Идва и си заминава, когато пожелае. (Също като женен мъж при любовницата си – не, че го знам от опит, но така казват хората). Любимите ми доставчици се извиниха: „Току-що ни съобщиха за инзвънредна профилактика на оптично трасе София - Варна, очаквани са 3-4 прекъсвания за по макс. 4-5 минути. Извинаваме се за неудобствата.”. Съжалявам за грешките, но добре си служа с някои клавишни комбинации ;) и цитирах възможно най-дословно, да не кажа и добуквено ;). Само не уточниха колко пъти по 3-4 прекъсвания. И аз не ги броя, сигурно, защото няма особено значение. Ако все пак четете този пост, значи съм успяла да се провра между прекъсванията :))
Всяка година месец май е бил един от най-шантавите за мен. Какви ли неща не ми се случват тогава. Помня този месец още от ученическа възраст – бях в седми клас... А от тогава, зададе ли се първия трибуквен месец, значи мога да очаквам всичко :). Разбира се и тази година не ме подмина – започна малко странно – натресох се в една ситуация, която ме накара сериозно да се замисля, синът ми промени някои важни виждания за житието си, доживях и да шпакловам. И точно това последното ме довело до днешната случка, която все още се опитвам да осъзная. Защото при случването й не можех да се държа сериозно и попрекалих с шегите. То и нямаше как да постъпя по друг начин. Често чувството ми за хумор ме спасява. Та прибирам се аз от работа и синът ми съобщава, че съседката Х ме търсела няколко пъти и всеки момент ще дойде (детенцето ;) знае, че мама му се прибира в еди колко си часа и се обажда, ако...). Та докато мина през задължителните процедури и на вратата се звъни. Съседката. С един непознат господин. Опитах се да ги изслушам през прага, но леля ти Х веднага взе мерки да ми провали плана. И се натресоха. А на мен главата ми под пара – какво да сготвя, трябва да прибирам снощното пране, да гладя, да пускам пак пералнята... тривиалности разни. Предложих студена кола на гостите, обаче тя вървяла с кафе, че и с ром. Работата взе да не ми харесва. И с основание. Понапълних масата с каквото има и седнах да си пийна и аз кафето. Все пак – нали съм домакиня – не можех да запретна ръкави и да се забия в кухнята. И чакам развръзката. А тя... веднага ме прати в оркестъра. Върна ме стотина години назад. Споко – не съм чак толкова древна ;). Обаче леля ти Х го играеше ала баба Гицка, демек сватовница. Уважаемият господин се оказал син, брат, братовчед, племенник или каквото там на нейна приятелка ииии... направо воайорствал, докато аз се мъчех първо с шпаклата, после с четки и валяци. И виждате ли – станала съм му интересна. Ха! Тук оркестърът да свири туш, моля! Искал да се задоми! Бил образован, даже компютър имал в къщи... брех... Нали съм добричка, веднага го пратих в сайтове за запознанства. Приседна му и кафето, и колата, че и рома. Е, не много. Първа помощ не се наложи да оказвам. Такива едни работи през месец май 2007г.
А сега... понеже във Варна открихме сезона и е достатъчно топло да си топнем разните части в морето, но при много от вас вали, ви поздравявам със следващата песничка J Тя е от филма „Буч Касади и Сънданс Кид”. Във филма играят Пол Нюман и Робърд Редфорд, който е бил предпочетен от режисьора пред такива имена като Стийв Маккуин, Марлон Брандо и Уорън Бийти.
Както и да е... Да не ви пука!
Възпитана си ти и това е! Но може да го погледнеш от смешната страна все пак!
Не ми се спори, че нетът пак ще каже "Сори!" ;)
А за господина нищо не казваш - явно не е струвал, щом веднага си му била дузпата.:) Иначе не виждам нищо лошо, че господинът те е харесал, даже си е комплимент за всяка жена.
Поздрави :)))
А иначе е много кофти тази ситуация да дойде някой да те запознава или да те сгодява... Сякаш си на някой пазар и идват да огледат стоката дали е читава... Уффф... И на мен ми се случи веднъж... Кофти си е от където и да го погледнеш или поне аз не обичам такива нагласени неща...