Един човек днес ме нарече "морско момиче"... Стана ми толкова приятно и топло... Усетих прилива на кръвта до най-отдалечената част от тялото си. Почувствах галещите лъчи на слънцето, събрани в една усмивка. Необятната дълбочина в един поглед. Ласката на морската вода, концентрирана в едни пръсти...
Не съм сигурна, че трябва да го позволя... Не съм сигурна, че го заслужавам...
А знам, че той е безкрайно искрен към мен. До толкова, че чак боли. Познавам го. Разбирам го. Приемам го. И той го знае. И го плаши. Дори повече, отколкото мен. Просто, защото го обичам... С всичките му черти, които биха подразнили други...
Днес пържих тиквички - заради сина ми. А преди месец правих същото нещо, но за него... Дори и прането простирах по моя обичаен начин, който е същия като неговия...
Утре съм на абитуриентски бал. Нали съм сред любимите учители, които ги помнят, дори и когато... Толкова много неща научавам от него. Дори и в моментите, когато само тишината говори...
Ще облека малка черна рокличка и ще мечтая да "запазя последния танц за него"...
Обичам го! Само не знам дали имам право... Той ме допусна в живота си, аз си събух обувките и ... нахлух.
Може би и затова съм щастлив човек ;)
Истинска съм...
От друга страна наистина мислите (в смисъл хиляди съображения) пречат.
Омагьосан кръг.
И бъди много,много,ама много щастлива!:)))
Няма какво да премисляш!По някога е нужен разумен риск.Поеми го!!!Не се среща всеки ден човек с който ти е добре,нали?!
Не пропускай момента!:)))
Би трябвало да ги щадим.
Би трябвало да ни разнежват те
и в щастие да се топим.
Но ние лошо сме възпитани
ний искаме да проверим,
да разбереме и изпитаме
додето всичко умъртвим...
дали да бъдем или не,
забравяме, убиваме копнежите
и пак се лутаме сами.
Жена съм, дявол да ме вземе,
и богохулствам в светъл ден.
Прости ми, Господи, за болката,
която пак крещи във мен.
Не мога да предавам чувствата-
тях има ги във нощ и ден.
Обичам да обичам - вярно е,
болезнено и грешно - не!
ПРекрасен ден ти желая!