Никога не мисля колко ми е труден живота. Гледам на нещата от друг ъгъл – как да ги направя по-лесно разрешими. Преди много години ме обвиняваха, че това е лекомислие...
Животът ми не е чаша наполовина пълна с хладка вода. Пълен е с ароматно кафе, но понякога то много горчи. Сега наистина съм силна и се чудя как толкова дълго време съм могла да бъде слаба. Осъзнаването и намирането на себе си беше бавен и мъчителен път, който се радвам, че успях да извървя. Не искам да се връщам назад дори в мислите си. Какво стана, че всичко се промени? Дори и онова, което изглеждаше непроменимо? Тогава животът ми приличаше на притихнало пред буря море – гладка чиста повърхност, която те привлича неустоимо... Лек полъх на вятъра и след секунди се озовах в центъра на стихия, която помете всичко... Всички слоеве на многопластовия ми живот се преобърнаха наопаки и беше невъзможно да бъдат върнати по местата си. Наивната илюзия, с която бях свикнала години наред, ме караше отново и отново да сядам в онази позната и удобна лодка. Кое ме накара да изляза от нея? Най-лесно и същевременно най-неточно, е да кажа, че изчезна силата, която я движеше напред. Многото следи, които се оказаха рани, нуждаещи се от лечение, ме накараха да спра пътя на лодката.
Толкова много време мина от онези години. Сякаш е бил нечий друг живот. Но знам, че без онази лодка в онова море, днес нямаше да съм същата. Днес сигурно не бих посмяла да вляза във водата дори. А сега не се страхувам да греба и срещу течението. Сега успявам раните да превърна в следи от четка. Така да смесвам цветовете на живота, че дори и в най-студения ден, картината ми да бъде слънчева. В най-уморителния ден мека зеленина да отдъхне погледа ми. В най-горещия ден да намеря синята прохлада на морето... А горчилката от кафето омекотявам с това, което ми диктува сърцето...
Със следващата песничка ви благодаря, че изчетохте всичко това :) Има защо човек да се замисли над текста й ;)Лека от мен,
lemonpie,
Дори да изтървем греблата, можем да плуваме, нали? ;)
eti,
Пожелавам ти го! :)
А осъзнаването и намирането на себе си заслужава да го вкуси човек!
Приятна почивка ти желая!
И ти благодаря за коментара - много ми хареса!
преди години , когато ме питаха какво ще правя като стигна дъното, бодро отвръщах: ще продължа да копая надолу ..
Винаги може да стане и по-зле, но това не е достатъчно основателна причина да вгорчим сегашното `добре`.. :)
Но, знаеш ли - и там грее слънце :)))
това имах в предвид :D
Колкото по-дълго човек влачи проблемите си, толкова по-тежки стават те. Привиква с тях и не иска да сваля персоналния си ореол на мъченичество. Някои решения са твърде важни за да бъдат оставени на случайността. :)
Преди време писах по този въпрос...
Колкото и нескромно да звучи, ето линковете:
http://radalia.blog.bg/viewpost.php?id=63113
http://radalia.blog.bg/viewpost.php?id=62895
благодаря за линковете - ще прочета :)
Аз пък определям моя живот, като смес от млечен шоколад и коктейл "Молотов". В шоколадовия пласт е лесно и сладко, но дойде ли ред на коктейла... значи е време за "еволюция".Трудно, безценно и задължително. Весел ден!
Мислите ни съвпадат :)
И живеем,очаквайки доброто.С надеждата да го задържим.Ако не вечно,то поне по-дълго.
И,ако можем да забравим неудачите...:)))
Както лошото, така и хубавото не се нуждае от преекспонация. Дори и затова е нужна сила...
Хареса ми оптимизма и силата на духа , който личи от поста ти!Бъди все така уверена и Бог да е с теб!
Пишете! Много хора имат нужда от Вас!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА :)