Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2007 21:55 - Някакви спомени, никакви мисли...
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3839 Коментари: 21 Гласове:
0



    Никога не мисля колко ми е труден живота. Гледам на нещата от друг ъгъл – как да ги направя по-лесно разрешими. Преди много години ме обвиняваха, че това е лекомислие...

    Животът ми не е чаша наполовина пълна с хладка вода. Пълен е с ароматно кафе, но понякога то много горчи. Сега наистина съм силна и се чудя как толкова дълго време съм могла да бъде слаба. Осъзнаването и намирането на себе си беше бавен и мъчителен път, който се радвам, че успях да извървя. Не искам да се връщам назад дори в мислите си. Какво стана, че всичко се промени? Дори и онова, което изглеждаше непроменимо? Тогава животът ми приличаше на притихнало пред буря море – гладка чиста повърхност, която те привлича неустоимо... Лек полъх на вятъра и след секунди се озовах в центъра на стихия, която помете всичко...  Всички слоеве на многопластовия ми живот се преобърнаха наопаки и беше невъзможно да бъдат върнати по местата си. Наивната илюзия, с която бях свикнала години наред, ме караше отново и отново да сядам в онази позната и удобна лодка. Кое ме накара да изляза от нея? Най-лесно и същевременно най-неточно, е да кажа, че изчезна силата, която я движеше напред. Многото следи, които се оказаха рани, нуждаещи се от лечение, ме накараха да спра пътя на лодката.

    Толкова много време мина от онези години. Сякаш е бил нечий друг живот. Но знам, че без онази лодка в онова море, днес нямаше да съм същата. Днес сигурно не бих посмяла да вляза във водата дори. А сега не се страхувам да греба и срещу течението. Сега успявам раните да превърна в следи от четка. Така да смесвам цветовете на живота, че дори и в най-студения ден, картината ми да бъде слънчева. В най-уморителния ден мека зеленина да отдъхне погледа ми. В най-горещия ден да намеря синята прохлада на морето... А горчилката от кафето омекотявам с това, което ми диктува сърцето...

    Със следващата песничка ви благодаря, че изчетохте всичко това :) Има защо човек да се замисли над текста й ;)




Тагове:   спомени,   мисли,   никакви,


Гласувай:
0
0



1. lemonpie - Ммм,
22.05.2007 23:18
хареса ми... животът е чаша с ароматно кафе, може да горчи, но променям вкуса с усмивка и с убедеността, че когато е най-зле, по-зле не може да стане и ще се върви само напред. И с още една усмивка. И със силата да греба по и срещу течението, но поне държа греблата.

Лека от мен,
цитирай
2. eti - Винаги може да стане
22.05.2007 23:30
по-зле, това е истината. Важното е да не се вживяваме прекалено надълбоко в ролите си. И да намерим сила, с която да тласнем лодката напред. Както ти си успяла. Радвам ти се и се надявам и аз някой ден да кажа същото.
цитирай
3. radalia - :)
22.05.2007 23:33
Усмихвам ви се! :) И на двете!

lemonpie,
Дори да изтървем греблата, можем да плуваме, нали? ;)

eti,
Пожелавам ти го! :)
цитирай
4. ellinor - Стихията определено калява,
22.05.2007 23:47
а промяната е неизбежна, защото оборотите са различни... Ако иска човек да бъде на гребена на вълната и да се наслаждава на това, което живота му поднася минава и през горчилки понякога. Но то е за да вкуси истинската сладост на живота...
А осъзнаването и намирането на себе си заслужава да го вкуси човек!
Приятна почивка ти желая!
цитирай
5. radalia - ellinor,
22.05.2007 23:49
Приятна почивка и на теб!
И ти благодаря за коментара - много ми хареса!
цитирай
6. dana55 - Привет!
23.05.2007 01:08
Толкова хубаво си го продумала..
цитирай
7. zvezdopad - много ми допадна написаното :)
23.05.2007 09:04
относно: градацията на лошото..
преди години , когато ме питаха какво ще правя като стигна дъното, бодро отвръщах: ще продължа да копая надолу ..

Винаги може да стане и по-зле, но това не е достатъчно основателна причина да вгорчим сегашното `добре`.. :)
цитирай
8. radalia - ;)
23.05.2007 09:46
"преди години , когато ме питаха какво ще правя като стигна дъното, бодро отвръщах: ще продължа да копая надолу .." - та чак до обратната страна на Земята ;)
Но, знаеш ли - и там грее слънце :)))
цитирай
9. zvezdopad - да
23.05.2007 09:53
"..та чак до обратната страна на Земята ;)"

това имах в предвид :D

Колкото по-дълго човек влачи проблемите си, толкова по-тежки стават те. Привиква с тях и не иска да сваля персоналния си ореол на мъченичество. Някои решения са твърде важни за да бъдат оставени на случайността. :)
цитирай
10. radalia - Абсолютно си права!
23.05.2007 10:04
Има известни диведенти от такъв ореол. Затова и толкова хора около нас си го носят...
Преди време писах по този въпрос...
Колкото и нескромно да звучи, ето линковете:
http://radalia.blog.bg/viewpost.php?id=63113
http://radalia.blog.bg/viewpost.php?id=62895
цитирай
11. zvezdopad - :)
23.05.2007 10:12
В такива случаи по-лесно е човек да се самозаблуди, отколкото да подведе всички останали.

благодаря за линковете - ще прочета :)
цитирай
12. oli4ka - :)
23.05.2007 10:24
"...Животът ми не е чаша наполовина пълна с хладка вода. Пълен е с ароматно кафе, но понякога то много горчи..."
Аз пък определям моя живот, като смес от млечен шоколад и коктейл "Молотов". В шоколадовия пласт е лесно и сладко, но дойде ли ред на коктейла... значи е време за "еволюция".Трудно, безценно и задължително. Весел ден!
цитирай
13. radalia - Мдааа :)))
23.05.2007 10:26
Харесва ми твоето сравнение, oli4ka!
цитирай
14. roksolana - :)
23.05.2007 11:14
Усмивка за теб!
Мислите ни съвпадат :)
цитирай
15. bamby13 - :-))
23.05.2007 13:00
http://www.youtube.com/watch?v=Y_oM9iUApKU
цитирай
16. mmmmmmmmm - Най-хубавото е,
23.05.2007 13:36
че всичко има начало и край.И хубавото и лишото в живота.Номера е да го дочакаш.
И живеем,очаквайки доброто.С надеждата да го задържим.Ако не вечно,то поне по-дълго.
И,ако можем да забравим неудачите...:)))
цитирай
17. radalia - Всеки си има своите неудачи...
23.05.2007 16:52
Въпросът е да не се взираме в тях излишно.
Както лошото, така и хубавото не се нуждае от преекспонация. Дори и затова е нужна сила...
цитирай
18. letisi - живота е ритъм от добро и зло черно и бяло....
23.05.2007 23:01
и всички наши грешки са всъщност уроци които се повтарят докато ги усвоим...нека чашата винаги бъде наполовина пълна а не наполовина празна....и за това се иска сила и кураж...адмирации за които
цитирай
19. merita - Никакво изпитание не ви е постиг...
27.05.2007 18:37
Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.-1Коринтяни 10:13
Хареса ми оптимизма и силата на духа , който личи от поста ти!Бъди все така уверена и Бог да е с теб!
цитирай
20. radalia - Благодаря за пожеланието!
27.05.2007 18:41
Като всеки друг и на мен ми се случва да загубя увереност... Благодаря на Бога, че бързо излизам от блатото на отчаянието!
цитирай
21. beatrisia - :)
25.12.2007 14:10
Не съжалявам, че се натъкнах на този сайт, за да прочета тези страхотни мисли на хора оптимисти, които могат да накарат човек да изплува от дъното на самопоглъщащата дупка на отчаянието!
Пишете! Много хора имат нужда от Вас!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2346173
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!