Започнах този блог не с идеята, че имам да казвам неща, които трябва да достигнат до някого. Както виждате, това, за което пиша не е нещо ново, необичайно, не откривам нито Америка, нито колелото. Пиша за неща, които ме вълнуват, при това простичко и искрено. И може би точно с това ви спечелих - моите нови виртуални приятели. Прегръщам ви!
    Понякога съм тъжна, понякога весела, но винаги - влюбена! Има определен човек - да! Но има и нещо друго - влюбена съм в изгревите, в залезите, във всеки един миг между тях! Ще ви призная и още нещо... Позволих си да се разкрия пред вас такава, каквато съм, такава, каквато се усещам. Хората, които ме познават, сигурна съм, че биха го подтвърдили.  Миналата седмица научих за нови мои познати, които са ме открили тук и ме четат, а дори не знам дали са регистрирани и кои са им никовете... В първия момент си дадох сметка колко много съм се разкрила пред вас, четящите ме. Ще си призная, че се изплаших. Без малко да не помоля geo да изтрие целия блог. После реших, че това е един вид пътуване към себе си. Вярвам в преражданията и в това, че животът ни е даден, за да преодолеем някаква кармична задача. Знам и моята - да изляза от черупката си. Дадох си сметка, че точно това правя, пишейки тук. Не за един пост съм колебала дали да го пускам... Понякога ми беше много трудно да събера смелост, за да публикувам мислите и чувствата си. Но го правих!
    Сега остана още една крачка... Знаете, че никът ми е името ми, някои от вас знаят, че и на аватара съм аз. Сега ...
Ами пуснете клипчето... ;)

ей толковa искрено и истинско .....поздрави за смелостта , за всичко :))

Шубето си е голям страх ;)
Ама преодолях следващата височина :)

а човека затова е човек наистина... уязвим и искрен
и все си мисля че това да си позволиш да си такава каквато си е по смело от всичко останало.
Приеми моите най искрени комплименти !!!!!

да преодолееш... себе си, не е за подценяване ;)

Все така да си влюбена в живота, да следваш сърцето си, да преодоляваш преградите с лекота. :))
Ще повторя думите на magity - ти си толкова истинска. :)
И да си винаги с лъчезарната си усмивка!

И да не се страхуваме да бъдем истински! :)))

благородно. Не спирай, моля те.

Спирачките ще ги използвам при крайна необходимост, може би ще регулирам скоростта ;)

Не се отпускам нито за миг тези дни :)
Разбира се, позволявам си почивка, но по мой си начин ;)

Смелчага!

здрасти:)
снимките просто потвърдиха усещането, че си невероятна жена:)

невероятна си..целувам те..:))

Може би мъничко смела...
"истинска, искаща, мислеща само на глас..." ;)

Хич да не ти пука!

Поздравления за смелостта !

Топло, сърдечно , истинско,смело!

"... гола, нахална и (не толкова ;) млада..."

Толкова много ми хареса! И си все сред деца и млади хора!
Поздрави за смелостта!
:-)))*

Малките деца са на сестра ми, а голямото момче на една от последните снимки е моето ;)
На една от снимките съм с мои бивши ученици, а на друга - с приятелите :))))

Аз също работя в училище! И винаги ми е хубаво, когато съм сред учениците! А на сина ти...само успехи му желая! На теб, разбира се, също! :)))))))))))

Затова казах и "бивши"... Липсват ми...

Поклон!

Недей така, моля те!
Постоянно показвам колко съм обикновена - с обикновени мисли, с обикновени чувства, с обикновена душа и външност - нищо повече...

Много мило ми стана като прочетох поста ти и изгледах клипчето!!Имаш много хубава усмивка :)),не спирай да се усмихваш!И бъди себе си,бъди истинска!!Каквато виждам,че си!Аз лично следвам този принцип!Успех с бала и да ти е жив и здрав сина!
Поздрави и целувки!!

Бъди щастлива и късмет във всичко !

Много смело от твоя страна наистина. Носиш морето в себе си - загадъчно, красиво и дълбоко.

Хей, напомни ми да ти напомня,
че аз съм нежно, наивно цвете
и като тиха вода съм скромна,
а ти небрежно ми взе сърцето.

А ти си ходиш със мен закичен
и аз линея върху ревера,
защото ти си егоистичен,
та аз не смея и да треперя.

Хей, напомни ми да ти напомня -
аз имам тръни, дера жестоко
и като тих вир съм вероломна,
който нагази - все дълбоко.

Хей, напомни ми...
...и като тих вир съм вероломна,
Който потъне - все дълбоко.

Поздрави и от мен. Приятно е при теб, някак си уютно, чисто, подредено и вратата винаги е отворена :))). Смело момиче си и откритостта ти печели нови приятели. Радвам се, че се запознах с теб и ми е приятно тук :).
Желая ти истинско щастие и споделена любов! Спокойна вечер!

Не си бях давала сметка, че и блогът ми е подчинен на това - да бъде уютно, чисто и подредено :)))
Много приятно ми стана от коментара ти! :)))
Винаги си добре дошла тук! :))
Усмихнати мигове и на теб!

Привет и от мен...
Продължавай в същия дух...

:-*

П.С. Смели и открити сме немалко хора тук... ;)
...А като се замисля- също така и вероятно- невероятни... ;)))

Хвърчащите хора
Валери Петров

Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някак си и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят:
не се срещат на тениса, нямат собствен "Фиат".
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Прекрасен стих, благодаря че го сподели с нас, Радалия... :*

както казах от Валери Петров и е песничка към филма "Адиос мучачос", изпълнена от покойния вече Асен Касимов...
Поплаках си на този филм, когато го гледах преди време...

Може и върху долното - ефектът е същия ;)

ехххх, прекрасно :)
поздрави за смелостта..

Благодаря!
Смела... понякога до неразумност, но кво ми пука ;)