Постинг
04.05.2007 23:11 -
Сгреших във възпитанието
Най-хубавото на днешния ден беше, че така ме грабна още от сутринта, че не ме остави да се обърна, да се огледам, да си спомня... (обратно на лирическия герой на песента от клипчето).
Успях да свърша толкова много неща, че сега ми е приятно от умората, която изпитвам. Седя пред компютъра, разходих се малко из нета, почетох тук и там, стана ми уютно, позамислих се върху нещата от живота ми и реших, че съм достатъчно щастлив човек и в общи линии нямам от какво да се оплаквам.
Родих достатъчно млада, за да може сега да се радвам на голям син без да съм се отдалечила безвъзвратно далеко от неговата възраст с всичките й особености и разбирания.
Вече няколко пъти четох за треската около абитуриентските балове, но някак я възприемах като нещо далечно. Просто синът ми сега реши да се издължава и всеки месец пораства с около 2см. Та бях решила - тоалетите като дойде май месец. Е, той дойде и днес ходихме в една модна къща да му поръчаме костюм. Нали татко му е художник, трябваше нещо да прихване и от него, та нямаше начин да намерим нещо готово. Хората ни посрещнаха много добре. Когато го видях облечен в един костюм ... просто краката ми се разтрепераха. Не мога да опиша усещането, когато осъзнаеш, че синът ти е вече млад мъж...
Разбира се вижданията и на двама ни бяха доста далеко от това, което можеха да ни предложат готово. И започна едно обсъждане на модели, едно подбиране на платове и цветове... Сигурно час и нещо бяхме там - обслужвани и ухажвани. Договорихме всичко и останах доволна дори и от цената - 120лв. (очаквах поне с 50лв. повече). Разбира се, риза, вратовръзка, обувки, аксесоари предстоят да се търсят и избират, но ще се справим. Може би, малко се притеснявам за флеша му.
Остават 20 дена до бала и като си направя равносметка, май всеки ден ще се прави по нещо около подготовката му.
Решихме, че няма да събираме знайни и незнайни роднини и приятели, а ще си го изпратим в най-тесен кръг, включвайки и бившите ми свекър и свекърва. Но също така реших, че е добре да сложим малко ред в жилището, т.е. да изхвърлим част от нещата, които ни притискат, да поизмажем...
Утре, например, ще идват да ни слагат новата дограма в едната стая. Предстои ми достатъчно трескава работа през идващите дни...
Замислих се... много лошо се замислих за баща му. Сигурна съм, че би желал в този ден и той да е до него, както и в много моменти до сега. Но няма да дойде...
Толкова много неща преживхме заедно със сина ми... Не веднъж той ми е бил единствената причина да искам да живея. Една усмивка и една дума "мамо"... Знам, че и той ще си понесе един куп разочарования от живота, от жените в живота. Сгреших, че не се опитах да го възпитавам по друг начин. А можех, а трябваше да го направя мъжка "кучка". Познавам един човек, който иска да направи от дъщеря си "перфектната кучка". Когато чух за първи път намерението ми, се ужасих. А сега съжалявам, че не съм го чула по-рано. Ще ви разкажа и какво ме доведе до тези мисли. Имам една бивша колежка, с която си запазихме честите контакти, дори и след като напуснах училище. Та днес се видяхме след работа и тя ми заразказва... Разведена от достатъчно дълго време, за да има нужда и да е готова за следваща връзка. Има го и Човека. Обаче, Човекът обича да скита из нета. И не го прави тайно от нея - разказва й разни истории. И такива неща й е разказал, че Н. решила да провери дали нещата са такива по възможно най-елементарния начин. Регистрирала мъжки ник на три места. Няма да кажа точно къде, но само едното е било сайт за запознаства. Демонстрирала някаква минимална активност, при което веднага нейният герой бил забелязан. И започнали едни лични съобщения, едни преследвания, едни обяснения... Ужасена разказваше какви неща получавала. Как едва ли не всяка втора омъжена жена й разказвала колко е нещастна в брака си, как продължава да търси Него - принцът. И понеже Н. е доста цапната в устата и действията си, не си поплювала дълго и обявила две срещи на такива. И отишла, разбира се и те били там. Н. беше възмутена - от това колко много си приличат и писмата, които получавала, и готовността им за срещи, как едва ли не били лудо влюбени от пет разменени писъмца. От това, че момичета на гимназиална възраст били готови да дойдат от София до Варна само и само и да се срещнат с него/нея. Чудеше се дали родителите им са наясно, че щерките им се увличат по мъж (;), който е на възрастта на самите тях. Не можах да я успокоя кой знае колко - това бяха факти, които отдавна са ми известни - все пак имам достатъчно дълъг опит в нет пространството. Но съм убедена, че жените правим много по-често и по-неприлични предложения, можем да бъдем ужасно коварни и притворни, въобще един куп гадости, от които все по-често се срамувам да се нарека жена... Та... това си мислех днес, гледайки сина ми в костюм - не го възпитах по начин, който да го предпази от евентуалните рани - ще си блъска главата като майка си.
Успях да свърша толкова много неща, че сега ми е приятно от умората, която изпитвам. Седя пред компютъра, разходих се малко из нета, почетох тук и там, стана ми уютно, позамислих се върху нещата от живота ми и реших, че съм достатъчно щастлив човек и в общи линии нямам от какво да се оплаквам.
Родих достатъчно млада, за да може сега да се радвам на голям син без да съм се отдалечила безвъзвратно далеко от неговата възраст с всичките й особености и разбирания.
Вече няколко пъти четох за треската около абитуриентските балове, но някак я възприемах като нещо далечно. Просто синът ми сега реши да се издължава и всеки месец пораства с около 2см. Та бях решила - тоалетите като дойде май месец. Е, той дойде и днес ходихме в една модна къща да му поръчаме костюм. Нали татко му е художник, трябваше нещо да прихване и от него, та нямаше начин да намерим нещо готово. Хората ни посрещнаха много добре. Когато го видях облечен в един костюм ... просто краката ми се разтрепераха. Не мога да опиша усещането, когато осъзнаеш, че синът ти е вече млад мъж...
Разбира се вижданията и на двама ни бяха доста далеко от това, което можеха да ни предложат готово. И започна едно обсъждане на модели, едно подбиране на платове и цветове... Сигурно час и нещо бяхме там - обслужвани и ухажвани. Договорихме всичко и останах доволна дори и от цената - 120лв. (очаквах поне с 50лв. повече). Разбира се, риза, вратовръзка, обувки, аксесоари предстоят да се търсят и избират, но ще се справим. Може би, малко се притеснявам за флеша му.
Остават 20 дена до бала и като си направя равносметка, май всеки ден ще се прави по нещо около подготовката му.
Решихме, че няма да събираме знайни и незнайни роднини и приятели, а ще си го изпратим в най-тесен кръг, включвайки и бившите ми свекър и свекърва. Но също така реших, че е добре да сложим малко ред в жилището, т.е. да изхвърлим част от нещата, които ни притискат, да поизмажем...
Утре, например, ще идват да ни слагат новата дограма в едната стая. Предстои ми достатъчно трескава работа през идващите дни...
Замислих се... много лошо се замислих за баща му. Сигурна съм, че би желал в този ден и той да е до него, както и в много моменти до сега. Но няма да дойде...
Толкова много неща преживхме заедно със сина ми... Не веднъж той ми е бил единствената причина да искам да живея. Една усмивка и една дума "мамо"... Знам, че и той ще си понесе един куп разочарования от живота, от жените в живота. Сгреших, че не се опитах да го възпитавам по друг начин. А можех, а трябваше да го направя мъжка "кучка". Познавам един човек, който иска да направи от дъщеря си "перфектната кучка". Когато чух за първи път намерението ми, се ужасих. А сега съжалявам, че не съм го чула по-рано. Ще ви разкажа и какво ме доведе до тези мисли. Имам една бивша колежка, с която си запазихме честите контакти, дори и след като напуснах училище. Та днес се видяхме след работа и тя ми заразказва... Разведена от достатъчно дълго време, за да има нужда и да е готова за следваща връзка. Има го и Човека. Обаче, Човекът обича да скита из нета. И не го прави тайно от нея - разказва й разни истории. И такива неща й е разказал, че Н. решила да провери дали нещата са такива по възможно най-елементарния начин. Регистрирала мъжки ник на три места. Няма да кажа точно къде, но само едното е било сайт за запознаства. Демонстрирала някаква минимална активност, при което веднага нейният герой бил забелязан. И започнали едни лични съобщения, едни преследвания, едни обяснения... Ужасена разказваше какви неща получавала. Как едва ли не всяка втора омъжена жена й разказвала колко е нещастна в брака си, как продължава да търси Него - принцът. И понеже Н. е доста цапната в устата и действията си, не си поплювала дълго и обявила две срещи на такива. И отишла, разбира се и те били там. Н. беше възмутена - от това колко много си приличат и писмата, които получавала, и готовността им за срещи, как едва ли не били лудо влюбени от пет разменени писъмца. От това, че момичета на гимназиална възраст били готови да дойдат от София до Варна само и само и да се срещнат с него/нея. Чудеше се дали родителите им са наясно, че щерките им се увличат по мъж (;), който е на възрастта на самите тях. Не можах да я успокоя кой знае колко - това бяха факти, които отдавна са ми известни - все пак имам достатъчно дълъг опит в нет пространството. Но съм убедена, че жените правим много по-често и по-неприлични предложения, можем да бъдем ужасно коварни и притворни, въобще един куп гадости, от които все по-често се срамувам да се нарека жена... Та... това си мислех днес, гледайки сина ми в костюм - не го възпитах по начин, който да го предпази от евентуалните рани - ще си блъска главата като майка си.
Радалия,мисля , че не грешиш, той ще се справи - до себе си има една страхотна майка.И честита радост!Преди да изпратим сина ми у дома беше толкова весело, че той рече-абе, аз дали да отивам на бал или да остана на купона .
цитирайкатегорично не искам купон в къщи!
А пък и мен ме чака бал на следващата вечер - поканиха ме бившите ми ученици :)
цитирайА пък и мен ме чака бал на следващата вечер - поканиха ме бившите ми ученици :)
Все още си до него и има шанс да поправиш грешката.Моите деца са малки и мисля да не правя тези грешки във възпитанието.Но най-важното според мен е да възпиташ едно дете да живее в хармония със себе си и да носи щастието и светлината като вътрешно състояние ,а не да ги търси на вън.Тогава може би ще успява да долавя и точните сигнали отвън….
цитирайне си ме разбрала този път... ;)
Едното няма нищо общо с другото. А и вече е късно за превъзпитание...
цитирайЕдното няма нищо общо с другото. А и вече е късно за превъзпитание...
Наистина, възпитана съм по същия начин, по който и ти предполагам си възпитала сина си - не е лесно за оцеляване навън, сред мъжко-женските кучки :), но дори понякога да ме е яд, че не са ме възпитали като такава, си давам сметка, че не искам да съм подобен тип....А съм сигурна, че и ти не би искала синът ти да е такъв :)!
Убедена съм, че е човек, който ще се справи такъв, какъвто е - с достатъчно ум и качества :)!
Поздрави!
цитирайУбедена съм, че е човек, който ще се справи такъв, какъвто е - с достатъчно ум и качества :)!
Поздрави!
Не сме такива, но не съм убедена, че не искам синът ми да е. Като майка, не искам той да бъде нараняван, не искам да вярва и после да го боли...
цитирай... че той сам ще се оправи сред хората. Всеки човек, който има достатъчно себеуважение и интелект схваща кой какво и защо иска от него. Успех в подготовката на бала...
цитирайРазбира се, че ще се справи! :)
цитирайима една стара приказка, че опита е нещо, което придобиваш по времето, когато вече не ти е нужно.
кучета, кучки или малки палета - всички ние трябва сами да заровим и после пак сами да намерим Своя кокал.
------------------
няма добри стари времена, както и някогашни прекрасни/ужасни хора
цитирайкучета, кучки или малки палета - всички ние трябва сами да заровим и после пак сами да намерим Своя кокал.
------------------
няма добри стари времена, както и някогашни прекрасни/ужасни хора
Много точно си го казал - всеки сам да намери своя кокал. :)
Дано кокалите не се вмиришат ;)
цитирайДано кокалите не се вмиришат ;)
Така е... пуснах ръката! :)
Но наблюдавайки отстрани, повече боли. Хубаво е, че пък и може да се скрие същата тази болка! :)
Ще разкажа, когато му дойде времето ;)
цитирайНо наблюдавайки отстрани, повече боли. Хубаво е, че пък и може да се скрие същата тази болка! :)
Ще разкажа, когато му дойде времето ;)
Сигурен съм ,че си го възпитала както трябва.Друго не може и да бъде!Но, както и да го възпиташ все ще си блъска главата.Това е неизбежно!
цитирайПреживях всичко това миналата година.Сина ми е от първия ми брак и баща му също дойде на бала което веше добре.Присъствието ни и на двамата беше важно за него мисля аз.Вярвам , че си направила нужното да възпиташ достоен млад мъж и ти пожелавам да си майка , която да продължава да бъде опора на вече порасналия си син.Той винаги ще има нужда от теб!Пожелавам ви всичко добро и хубаво прекарване на предстоящите празници!
цитирайЩом си задаваш въпроси и те е грижа,значи си направила каквото е трябвало...Така мисля..
цитирайми показва, че добър ли си - страдаш. Страдаш до тогава, докогато обръгнеш толкова много, че или заставаш над всички неща, или се предадеш на болката и потънеш долу - в блатото. При всички положения боли. Не е добре да си добър :)
Щото кучките ще те ядат! (това последното наистина го мисля - понякога съм много цинична, почти като майстор-зидар;))
цитирайЩото кучките ще те ядат! (това последното наистина го мисля - понякога съм много цинична, почти като майстор-зидар;))
..но все пак аз предпочитам да съм от добрите,но да си защитавам интересите и да мисля и за себе си.Когато някой попрекали с търпението ми държа да му го кажа или покажа.Пък той каквото иска да си мисли.Това прави ли ме лоша?
И аз се притеснявам за децата си-имам две момчета.Какво ще се случи с тях,как ще се развие животът им,на какви момичета или жени ще попаднат и все въпроси,които най-вероятно вълнуват всяка майка.Според мен най-важното е да възпиташ децата си да бъдат хора и да бъдат самостоятелни,пък натам всичко зависи от тях самите...Ние само ще им показваме пътя,който мислим,че е верен...
цитирайИ аз се притеснявам за децата си-имам две момчета.Какво ще се случи с тях,как ще се развие животът им,на какви момичета или жени ще попаднат и все въпроси,които най-вероятно вълнуват всяка майка.Според мен най-важното е да възпиташ децата си да бъдат хора и да бъдат самостоятелни,пък натам всичко зависи от тях самите...Ние само ще им показваме пътя,който мислим,че е верен...
и им разширяваме хоризонта...
Синът ми също си направи регистрация тук и в началото много се притеснявах какво да пиша, защото наистина това е един вид личен дневник. А сега мисля, че му показвам неща, за които трудно бих могла да се осмеля да му кажа :)
цитирайСинът ми също си направи регистрация тук и в началото много се притеснявах какво да пиша, защото наистина това е един вид личен дневник. А сега мисля, че му показвам неща, за които трудно бих могла да се осмеля да му кажа :)
пострадали от мъже..., много по-малко мъже, пострадали от жени... Имам и син и дъщеря, не искам да страдат, защото тяхното страдание ще е и мое. Но ако трябва да избирам, предпочитам те да страдат, отколкото да виждам как измъчват други хора. Защото с цялото си същество съм се е стремяло да станат добри хора с всички рискове, което това съдържа. Най-малкото доказателство за проявена от тях доброта ме изпълва с гордост. А лошото, което ги чака (ще ги подкрепям в такива моменти) не можем да го избегнем. Доброто възпитание е там, където сме успяли да направим от децата си самостоятелни, независими и борбени ХОРА.
цитирайпък аз познавам синът ти :) и е прекрасен човек. един от хората, за които ще ми е мъчно като отида в София. изобщо не си сбъркала никъде, това мога да ти кажа със сигурност..
цитирайИ от негово име! ;)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
