.
.
.
Не искам повече да говориш -
от думите ти ме боли.
Привиквам сама със себе си да споря
наказвайки се с тишина.
Не искам повече да се усмихвам
на света около мен.
Научих се студа да ме загрява
и нощ, и денем все да е до мен.
Сърцето ми се пръска закопняло
по твоя поглед, вперен в мен.
И устните, които ме изпиваха,
когато капка въздух липсваше сред нас.
Идея нямаш урок какъв ми даде,
как за ръка поведе ме
в лабиринтите на любовта.
Не знам дали готова някога ще бъда,
достатъчно достойна до тебе да вървя.
Не, не страдам от комплекси,
аз знам, че другите далеч не са това,
за което мислят си, че могат
с маски да се скрият от света.
Направих своите си грешки,
и трети път не бива да греша.
Сега боли ме, дори от спомена,
че плитки правих, и като дете играх,
и цвете посях, и гълъби гледах...







Не! Имам нужда да говориш!

Но обещанието ще си спазя...

Но мълчанието също.
Спокойна нощ! :)

Благодаря ти за емоциите....много ми хареса!

много...

Излязло от душата.....

Научих се студа да ме загрява
и нощ, и денем все да е до мен.
.......................................................

В ТЕБ -
СЛЪНЦЕТО Е...


ПОЗДРАВ!

Такава, каквато сърцето ти подсказва...
А това наистина е така:
"..аз знам, че другите далеч не са това,
за което мислят си, че могат
с маски да се скрият от света."

Аз мога да слушам и чувам,
в очите ти намирам светлина,
която скрита е дълбоко, до сърцето,
което пък примира от тъга...
Целувки пращам на косата,
която в плитките успях да подредя,
усмивки топли на жената,
която ме зарадва с доброта!

това, последното, което си написала в коментар! И е много силно.

много усмивки и красота ти пожелавам