.
.
.
"Животът на човека е подобен на бързия полет на врабче през залата, в която пирувате през зимата. В нея гори буен огън, докато навън бушуват бури. Врабчето, което влита през едната врата и веднага след това излита през другата е на сигурно място от бурята, докато е вътре. Но след този кратък път през топлината на стаята, то бързо изчезва обратно в тъмната зимна вечер, от която се е появило. По същия начин и животът на човека се явява само за кратко, а какво е имало преди това и какво следва - тези неща са непознаваеми за нас..."
Преподобния Беде

Харесва ми!!! :):):)

...си е странен, защото никой не се е измъкнал от него жив. :)))
P.S. Но не можем да направим нищо друго освен да го живеем, независимо от всичко друго. :)

И да търсим топлината...

Заради кратките моменти топлина си заслужава.

"Но след този кратък път през топлината на стаята, то бързо изчезва обратно в тъмната зимна вечер, от която се е появило." -
Не мисля че това е точно така... Дори напротив. Животът по-скоро е "тъмната зимна вечер", където вилнеят бури и могат да те сполетят беди, а "Отвъд" е топлината на стаята... И сигурността.
Така поне аз си го представям. И не само аз... А има и доказателства тъкмо за това...........
:)*

и се сетих за един прекрасен сонет на Шекспир .не мога да се сдържа да не го споделя :
"Мигът създава с майсторска ръка
един вълшебен празник за очите.
Но миг по-късно нещо пак така
това вълшебство разрушават дните.
Минутите в неудържим поток
във зимни дни влекат летата глухо,
където мръзне пролетният сок
и мъртвата земя е в бяло рухо.
И само тоя розов аромат -
прозрачен пленник, хванат зад стъклата -
ни спомня дълго розовия цвят:
че е цъфтяло лято на земята.

Цветът умря под есенния лъх.
Живее още нежният му дъх.
"
Много слънце и топлина от мен :))))))))))))))))))))