.
.
.
    "Трябва да се постарая да изживея цялата благодат, която Бог ми даде днес. Бо­жията благодат не може да бъде спестявана. Няма бан­ка, в която би могла да се внесе, за да я използваме, кога­то отново намерим душевното си спокойствие. Ако не се възползвам от тези блаженства, ще ги изгубя безвъз­вратно.

Бог знае, че ние сме творци в собствения си живот. Един път ни дава чук, за да правим скулптури, друг път -четки и боя, за да нарисуваме картина, или хартия и пи­салка, за да пишем. Но никога не бих могъл да използвам чук, за да нарисувам картина, нито четка, за да направя скулптура. Ето защо, дори и да ми е трудно, трябва да приема малките днешни блаженства, които ми се стру­ват проклятия, защото страдам, а денят е хубав, грее слънце, децата пеят на улицата. Само така ще мога да се освободя от болката си и да изградя отново живота си."

из "Захир"

Трудно ми е да коментирам писанията ти, в тях е казано всичко и други думи са излишни.Искрено ти се възхищавам!

заслугата не е моя, а на Кеулю. И аз не намерих за нужно да добавям, каквото и да е. Само ще добавя, че макар цитатът да е от първо лице, нямам предвид себе си...

Разбрах.