Постинг
25.04.2007 22:06 -
Конвергенция
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1292 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2007 22:21
Прочетен: 1292 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 25.04.2007 22:21
.
.
.
Изведнъж захладня, стана студено. Странно къде намерих вдъхновение - навярно по пътя към теб - толкова очакван и толкова жадуван...
Устните ти търсят в моята усмивка разпръснатата тайна на нощта... А тя блести в утрото като букет съзвездия.
Ти си мой двойник, а аз - твой близнак...
Ако в такава нощ се случи да онемееш, не се плаши. Аз знам какво е да немееш, когато светлината ти говори...
В такава нощ... Изгрей!
Обичам, когато ръцете ти се разхождат по сърцето ми и очите ти по тялото ми. Извадена от равновесие, аз летя от моя дом към твоя отново и отново. Тръпката, която се изтръгва от стомаха ми, ме прави извисена и човечна.
Просветва пламъче в очите ни и разнася светлината по телата ни... А когато очите леко се притварят от допира на очакваната ласка, пак едно пламъче като звезда блещука в нас, а небето не проронва нито дума...
В такава нощ, нито тъмнината, нито смъртта, нито дяволът ще посмеят да приближат към нас. В такава нощ, когато вятърът ни пее със своята арфа, а ритъмът на сърцата ни като кастанети му пригласят, боговете мълчат...
И ако в подобен миг кастанетите попаднат в ръцете на дявола, те ще зазвучат като неделна утринна камбана, за да възпеят красотата от хармонията на телата ни...
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Само така мога да обичам. По-лошо не мога...
.
.
Изведнъж захладня, стана студено. Странно къде намерих вдъхновение - навярно по пътя към теб - толкова очакван и толкова жадуван...
Устните ти търсят в моята усмивка разпръснатата тайна на нощта... А тя блести в утрото като букет съзвездия.
Ти си мой двойник, а аз - твой близнак...
Ако в такава нощ се случи да онемееш, не се плаши. Аз знам какво е да немееш, когато светлината ти говори...
В такава нощ... Изгрей!
Обичам, когато ръцете ти се разхождат по сърцето ми и очите ти по тялото ми. Извадена от равновесие, аз летя от моя дом към твоя отново и отново. Тръпката, която се изтръгва от стомаха ми, ме прави извисена и човечна.
Просветва пламъче в очите ни и разнася светлината по телата ни... А когато очите леко се притварят от допира на очакваната ласка, пак едно пламъче като звезда блещука в нас, а небето не проронва нито дума...
В такава нощ, нито тъмнината, нито смъртта, нито дяволът ще посмеят да приближат към нас. В такава нощ, когато вятърът ни пее със своята арфа, а ритъмът на сърцата ни като кастанети му пригласят, боговете мълчат...
И ако в подобен миг кастанетите попаднат в ръцете на дявола, те ще зазвучат като неделна утринна камбана, за да възпеят красотата от хармонията на телата ни...
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Само така мога да обичам. По-лошо не мога...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
