Реших да не отлагам дълго продължението на вчерашния си пост, защото през работната седмица е трудно да отделя толкова време, а през задаващите се почивни дни съм решила да огранича до мининум достъпа си до компютри и интернет.
Искам да ви благодаря, че изчетохте и коментирахте, че се замисляхте до къде сте стигнали... А сега да видим нататък ;) И пак казвам, че това не е някакъв химерен образ. Това са едни цели по моя Път – някои съм достигнала, а към други се стремя. И го правя от чисто егоистични подбуди – на мен самата да ми е по-леко и да не се разпилявам в напразни тревоги и усилия. Мисля, че голяма част от нещата съм ги достигнала, но всеки преживява моменти на регресия и ... А бе ще си ги препрочитам тези нещица, когато тръгна да се губя ;)
Хората, освободили се от слабите си места, обичат да бъдат сред природата и да бродят из девствени и красиви места. Слънчевият залез или разходката в гората никога не ги отегчава. Винаги са готови да се любуват на изгрева, на полета на птицата, на малките листенца, дори на гъсеницата... Те са в състояние да ценят това, на което останалите са престанали да се радват.
Те приемат себе си без да се оплакват. Знаят, че са човешки същества и че това е свързано с определени човешки качества. Знаят, че външно изглеждат по определен начин и приемат това. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. Те са се приели такива, каквито са. Не се маскират с изкуствени препарати, не се извиняват за това, което са. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, нито пък полагат усилия, за да се изтъкват. Не са повърхностни и не съдят за другите по външния им вид. Не ги отвръщава нещо, което е типично човешко.
Те проникват в същността на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо. Освен, че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сторят другите. Те могат да повдигнат рамене и да отминат неща, които у другите предизвикват страх, гняв или объркване. Проблемите в собствения им емоционален свят са само препятствия, които трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за самооценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй-като мнозинството от хората лесно се чувстват застрашени от външни събития, идеи и хора.
Те никога не водят безполезни битки. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно. Не са мъченици, а хора на действието. Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-лек. Неспособни са да мислят и действат стереотипно. Не са склонни да участват в спорове. Просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях. Приемат другите такива, каквито са и полагат усилия да променят събитията, които не им харесват. Гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания. Не са склонни да критикуват. Не се интересуват дали ще направят нещо по правилния начин. Ако нещо не излиза или не е максимално полезно, те го изоставят. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Готови са да се учат от децата, борсовите агенти, бръснарите, заварчиците, сервитьорите, дори от животните.
Друга тяхна особеност е откровеността. Те никога не се боят да обяснят какво чувстват. Не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Въпреки, че са сдържани, няма да преиначат истината, за да ви се харесат. Те знаят, че владеят собствения си свят – така, както останалите владеят своя. Понякога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околните да вземат решения самостоятелно. Решават ефективно нещата – такива, каквито са, а не такива, каквито биха искали да бъдат.
Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали. Пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не се подчинят на обществото и как да функционират трезво и смислено. Не отдават голямо значение на реда, организацията и системността в живота си. Стремят се да живеят функционално, но ако не всичко е така, както биха желали, не правят трагедия от това. За тях организацията е само средство, а не самоцел.
Те умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия и в най-тържествения случай. Обожават да разсмиват другите и с лекота се шегуват. Не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях. Смеят се на живота и всичко приемат като развлечение, въпреки че са целенасочени. Способни са да се радват и да създадат атмосфера, в която и другите могат да изберат да се радват.
Всеки ден за тях е удоволствие. Правят го цялостно и изживяват пълно всички свои настоящи моменти. Критерият им за психично здраве е не дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат – ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят.
Те не гонят щастието.
Те живеят и щастието е тяхната отплата!
Хесус Лус явно най-сетне е осъзнал, че М...
Костов: Нова по-малка криза е по-вероятн...
А и това все пак са си моите цели. Далече съм от мисълта за изчерпателност...
Ще се радвам, ако ги допълните (винаги може да се научи и още нещо;))
22.04.2007 14:40
Поздравявам те!
Никога не бих могла да опиша това по точно и ясно..
..почти съм аз...
..понякога съм и бунтарка...
но.. само понякога..
браво.. стравила си се блестящо...
Опитвам се да ти кажа да не пропускаш нито един момент да отлети покрай теб без да вземеш всичко от него, докато мечтаеш за нещо далечно и ... малко нереално :)
22.04.2007 14:52
но когато мога и е възможно вземам с пълни шепи.. и грабя.. колкото мога..
...а и казах.. почти съм аз.. не съвсем..
усмихна ме..
22.04.2007 15:05
А от тук и за една история:
Лектор стои пред група алкохолици, решен веднъж за винаги да им покаже, че няма нищо по-вредно от алкохола. Върху катедрата е поставил две еднакви стъкленици, пълни с прозрачна течност. Казва, че в едната има чиста вода, а в другата - неразреден алкохол. Пуска малък червей в първата стъкленица и всички наблюдават как червеят плува във водата, насочва към стената на съда и изпълзява навън. После лекторът поставя същия червей в съда, пълен със спирт. Червеят се разлага пред очите на присъстващите. "Така - казва лекторът - Каква е поуката?". От задните редици се чува глас: "Който пие спирт, никога няма да хване глисти"
Та си мисля, че за да отстраним погубващите ни мисли, трябва да се преборим с хилядите оправдания, с които сме свикнали ;)
22.04.2007 15:15
оправдания, за техни думи.. реакции..действия или бездействия.. за едно или друго..
но това е моята природа...
а за себе си.. никога не бих търсила оправдания..
22.04.2007 15:20
защото искам това, за което се боря...
Не мисля, че има нужда да се опитвам да приравнявам някого според моите си разбирания, да го слагам в моя калъп...
Едва ли е интересно за някой дали аз го оправдавам пред себе си. По-скоро дали го приемам... Такъв, какъвто е :)
22.04.2007 15:28
хайде.. прекратявам спора..
определено не съм силна...много..
А погубващите мисли си идват и изобщо не се интересуват от нашите желания, оправдания и причини. :)
Ако разгледаме живота си в светлината на всеки направен или ненаправен от нас избор, ще видим, че ние сме отговорни за начина, по който се чувстваме. Всичко, което ни се случва е следствие на даден избор. Обикновено погубващите мисли са свързани или с нещо минало, или с нещо, което ни притеснява в бъдещето. А просто трябва да се научим да живеем СЕГА!
И още една чужда мисъл: "Същността на величието е човек да избере самоосъществяването, в моментите, когато останалите избират лудостта" ;)
Поздравления за систематичното описание и последователността при развиване на тезата - тъкмо щях да ти кажа: "стига писа за мене";))), когато видях, че и Кардамом отговаря на описаното от тебе - според нейните собствени признания... :)))
Какво да си мисля, обаче, когато имам познати (хайде, нека не съм аз!:)), които напълно отговарят на описанието, но съвсем не са без "слаби места" - напротив, те дори, понеже са откровени, си ги признават директно и... другите са принудени да се съгласят с тях, че да - това са слабости? :)))
Естествено, всеки ще каже, че няма идеални хора! Ами, тогава, за какви хора говориш ти - кои са те, тези, "освободили се от слабите си места"? :)))
Дали пък не става въпрос за "слабости", възприемани като такива, само от обществото и неговата културна, исторически обособила се, нагласа, както и от самата култура като цяло? ;))))
Защото, макар и да си признават "слабостите", които все пак са им "останали" ;), хората, отговарящи на описанието ти, някак не се стремят да се освободят от тях - едва ли не се гордеят (или просто се приемат такива!) с тях и не се съобразяват със социално желаното именно в конкретния случай:)))))))))
Дали пък те не разбират или даже знаят всъщност, че такива описания - портрет на личността, освободила се от слабите си места, са винаги културно зависими? М-м?? :)))))))
Интересно какво ще кажат за това описание, ако го прочетат, например представителите на обществото на маорите, аборигените в Австралия, арабите в някои страни, племената в централна Африка, та дори и естонците и американците;))))))))
Не знам... на мен описаните хора ми се струват много "гладки", "равни" и "неестествени", макар че, както казах, и това не беше съвсем шега :))), описанието до голяма степен отговаря на особеностите на личността ми, но не напълно!! :))))))))
Обаче!! Защо, по дяволите, не се чувствам толкова идеален, както излиза от описанието на хората, "освободили се от слабите си места"? Може би ще ми отговориш, че просто не отговарям на описанието по някои от най-важните пунктове - тогава значи има по-важни и по-малко важни пунктове? Би ли ги разграничила? ;)))
Логически погледнато, поради сравнението с практиката, излиза, че или описнието не е пълно (в него липсват още редица характеристики), или е дадено едностранно... А може би просто това е пожелателно описание?! :))))
Както и да е... Моите разсъждения по никакъв начин не намаляват ценността на написаното от теб, защото то съдържа най-важното, според мен: позитивизъм! Позитивната позиция в днешно време се заема трудно и трудно се защитава, но ти си успяла да покажеш, че позицията "Аз съм добър, ти си добър", известна от трудовете на Томас Харис, не е фикция, а е реално съществуваща - поне у част от хората! :)))
За което те и поздравявам най-сърдечно! ;)))*
П.П. А хората, "освободили се от слабите си места" псуват ли понякога? ;))))))))
Обаче макар и да си имам моите слабости, защо не и грехове, опитвам се да не се тормозя за това. Както и да не се срамувам и преживявам онова, което съм направила някога или да се тревожа какво ще стане утре, ако...
Та, като говоря за слаби места, имам предвид точно това. Слабите места, които ни карат да се чувстваме слаби и непълноценни. Нещо повече!
Няма идеални хора! Има обаче много хора, които предпочитат да мрънкат, вместо да се опитат да променят нещото, което им пречи. Има хора, които съжаляват за нещо минало, а изпускат това, което им предоставя настоящето. Има хора, които се тревожат за утре, а днес не правят нищо, за да посеят това, което биха пожънали утре...
Такива едни нещица...
Аз си знам слабостите. Не, че не се опитвам да ги променя, ама наистина ми е кеф, когато някой ми ги каже. Защото този някой веднага ми се издига в очите като един много прозорлив човек. А аз, нали съм си рак... трудно пускам някой в черупката си :)))
По-скоро наум ;)
22.04.2007 16:58
много ми е забавно.. да знаете...
п.п. не псуват.. поне аз не го правя никога... въпреки, че понякога ми се иска да сритам някого.. някъде...
всъщност имам много слабости.. и си ги знам...
Имам чувството обаче че един живот не стига...
Поздрави за изчерпателния пост и приятна вечер ти желая :))).
Успех!!! :)
magity,
По принцип човек се чувства по-добре като не се отдава на отрицателни емоции! Усмихни се! :)
Е,от време на време изпадам в по-мрачни състояния,но те съпътстват щастието.Как ще познаеш доброто,ако не си видял злото!
Поздрави и слънчеви усмивки!