Днес бил работен ден и аз като отговорен човек, реших да поработя върху себе си ;). И тъй-като шефът реши да ми предостави този ден, замислих се върху целите, които си поставих преди много години, правейки някаква равносметка до къде съм стигнала в осъществяването им. Тъй-като имам върху какво още да поработя и понеже смятам, че биха били интересни и за вас, реших да напиша този пост. За разлика от друг път, днес ще говоря в трето лице множествено число...
Най-елементарно погледното, всички се стремят да преодолеят своите слаби места. Става въпрос за тези слаби места, които пречат на самите тях. Тези слаби места, които ги карат да страдат, да се чувстват нещастни. Дори и най-беглия поглед из блоговете създава впечатление, че нещастните хора са много повече от тези, които са доволни от своето „днес”... Та как изглеждат в моите очи хората, които са се освободили от слабите си места?
Външно приличат на всички други, но у тях има нещо различно, което ги кара да не влизат лесно в предварителни роли, да не се вместват в служебни характеристики, образователни нива или финансови статистики. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат. Обичат излетите сред природата, киното, книгите, спорта, концертите, големите градове, малките села, морето, планините... всичко. Обичат живота! Когато сте близо до такива хора, откривате, че те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата. Не се преструват на щастливи, но разумно премат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност. Запитайте ги какво не харесват и те ще се затруднят да ви отговорят откровено. Макар да не посрещат с радост неприятности като болест, суша, комари и др. подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата си.
Те не изпитват чувство на вина. Могат да признаят, че са допуснали грешка, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили или да се разстройват от нещо, което са направили. Никакви жалби и никакви усилия да накарат друг човек да избере чувството за вина, като му задават въпроси от рода на: „Защо не постъпи по друг начин?” или „Не те ли е срам?”. Никога не насърчават другите да избират чувството на вина, защото те самите са освободени от него. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин. Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да се разсърдят, ще си отидат или ще променят темата на разговора.
Обстоятелствата, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засяга. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Те всъщност не желаят да прекарат настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития, над които нямат никаква власт. Тези хора живеят сега, а не в миналото или бъдещето.наслаждават се над своето „сега”, осъзнавайки, че това е всичко, което имат. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат събитието да настъпи. Те събират щастие сега, а когато настъпи бъдещото „сега”, включват и него.
Те са необикновено самостоятелни. Макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си.
У тях не се открива никакъв стремеж към одобрение. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали одобряват техните думи и действия. Те могат да бъдат откровени до болка, тъй-като не забулват мислите си във внимателно подбрани думи, с които искат да доставят радост на другите. Ако искате да разберете какво мислят, ще чуете точно това от устата им. И обратно, ако кажете нещо лошо по техен адрес, ще приемат данните, ще ги пресеят през ситото на собствените си ценности и ще ги използват в по-нататъшното си израстване. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безграничното желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскат с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг, който е извън тях.
Без да се усетя, темата се оказа много по-обширна, отколкото си мислех като я започвах... И за да не ви оттегчавам, ще прекъсна до тук, но ще се постарая в най-скоро време да я довърша. И не искам да ви оставям в заблуждение – не съм толкова умна, за да измисля всичките тези неща... Още в началото споменах, че това са част от житейските ми цели. А на тях попаднах, чистейки в къщи, нъхвръляни в дневник, който съм водела в ученическите си години... Полезно е човек да се порави в личните си архиви ;)
Ако измислиш рецептата, ще вземеш хляба на психолозите и психиатрите, ей!
Успех :)) Хубав ден!
21.04.2007 15:44
поздравявам те за поста!
и не забравяй да го довършиш...
и да изчистиш добре днес...
усмихнат и успешен ден ти желая...
Просто изразих мнението си, мила... :)*
И не говоря за идеални хора. А за хора, които не се тормозят от това, че не са идеални, че животът не е идеален и го приемат такъв какъвто е - с всичките му цветове и нюанси. И му се радват! Дори и в моменти на "мрън, мрън, мяуууу";)
И не се оправдавам за това, което написах ;)
"Те събират щастие сега, а когато настъпи бъдещото „сега”, включват и него."
Да бъдем целеусремени (в настоящето), посока тук и сега..
;)))
Имам само един въпрос : Докъде си стигнала с изпълнението на тези цели ? Или ще трябва да дочакам продължението на поста ? ;)))
За да отговоря пълно и изчерпателно, ще трябва да напише нещо пак толкова дълго и оттегчително за четене. За това ще кажа какво още не съм достигнала.
Понякога обичам да мърморя (уча се бъда свекърва ;)). Но така се мразя в такива моменти, че ... А бе редовно ме четеш, сещаш се какво имам предвид. А пък и candy го спомена ;)
Не обичам да карам някой да се чувства виновен и искрено се учудвам, когато предизвикам нещо такова. Явно не осъзнавам, когато го правя. Трябва да бъда по-внимателна в това отношение.
Понякога обичам да се зарея в очакване на бъдещето. Мечтая си... Обичам да си мечтая.
Позволявам и даже изисквам хората около мен да са самостоятелни, но понякога аз нямам достатъчно смелост за това. Първо трябва да науча себе си на това, за да имам право да го изисквам от околните :)
Не съм се преборила достатъчно и с нуждата да бъда харесана, да имам одобрението на хората, на които държа. Винаги имам нужда от тяхното мнение!
Май това е до тук...
За последните две изречения - е не можем съвсем да минем без нечие мнение, пък и не те смятам за егоист. :)))
P.S. No man is an island.
При всички положения предизвикват реакция, която не е била планирана ;)
Нещо ми подсказва, че не са ти първа любов провокациите, но не мога да се закълна все-пак.
Извинявай за извинението ;P)))