Не искам да създам забава
на свят надменен, горд и строг.
Бих искал тук да ти представя
на дружбата ни скъп залог...”
Така го е казал А. С. Пушкин в „Евгений Онегин”...
Още със събуждането ми, тези думи се въртят в съзнанието. Знам, че не е случайно. Убедена съм, че рано или късно всеки дава своя залог. Какъвто и да е, даже и да не ти го искат. Защото много малко са нещата, които можеш да направиш, без да заложиш нещо. Без да вложиш малка част от себе си. Има моменти, в които се разпилявам на толкова части, че ме е страх дали ще мога да се събера отново цяла. Обаче винаги успявам. Казват, че съм силна жена... Сигурно е вярно... Защото оцелявам... и сравнително бързо се справям с тежките моменти на депресия, лутане, обезверяване. Да! Уверена съм в себе си. И мисля, че това ми личи. Има моменти, в които говоря много. Но никога не си позволявам да бърборя. Винаги заставам зад всяка своя дума.
Отклоних се... Мислите ми така се втурват в някаква посока, че забравям от къде съм тръгнала...
Идеята ми беше за залозите. Тези, които съвсем несъзнателно ги даваме. Защото другите са преднамерени и дадени, в известна степен, на сила. Не отричам, че е много трудно да повярваш... Някак по-сигурно, по-лесно, по-безболезнено е, когато не вярваме...
Исках да напиша нещо, но явно работното място не ми се отразява добре и се получи нещо съвсем различно... Подхлъзнах се... ;)
Когато казваме „Обичам те”,
изречено на глас, с очи, с мълчание,
не трябва да забравяме, че се обричаме
да бъдем себе си завинаги.
;)))
Но не можеш да ме убедиш, че ти винаги, каквото и да направиш, търсиш възвръщаемост... Сега, като се замисля, май голяма част от хората може би точно това очакват. И съответно са недоволни, незадоволени... Е, слава Богу, не съм такъв човек. Аз съм доволна! И знам, че много малко неща не бих могла да променя. Може би, защото съм здрава. И все си мисля, че не само физически...
Звучи самохвално, знам. Но както казва един мой приятел, скромността е за хора, които нямат други качества ;)
Та значи давам, обичам да се раздавам, обичам да радвам хората около себе си. И рядко се замислям какво получавам насреща. Обаче. Идва един момент, в който някой започна да ми дава. Получавам толкова много и толкова хубави неща, че ми е трудно да повярвам, че е истина... Преди време по друг повод бах писала, че трябва да се научим да получаваме... Точно това имам предвид и сега - трябва да се научим да вярваме, че прекрасните неща, които ни се случват са истина и са за нас...
Мразя, поставянето под общ знаменател! :)
А и удоволствието от самото даване :)))
За всичко останало, те разбирам отлично, и аз пиша най-вече постове от работно си място, и не са това, което биха били, ако ги пишех от вкъщи, но засега това е положението :)
До скоро... :-*