.
.
.
Ще те накарам да повярваш
във себе си, във мен, в света.
До теб да ме намираш,
да знам, че аз не съм сама.
И вечер късно уморен,
когато се прибираш у дома
светът във мен да преоткриваш,
а аз във теб - зова.
Всяка сутрин стоплили леглото
със усмивка да посрещаме деня!
Да знаем, че винаги ще има утре
и в погледите ни - посоката е все една!

Страхотно е...идва ми да се разплача, навява ми някаква носталгия и аз не знам защо....

И истинско, човешко... Изстрадано.

Дано!... Само това мога да кажа :)

не е носталгично, а по-скоро обещано ;)

candysays,
Трудно казвам "обещавам", но този път го правя :)

Това ми напомня за някого....
Това е просто прекрасно!...........
:)*

Човеците си приличаме ;)

Даа... Със сигурност :*

Знам, че не звучи носталгично, просто на мен така ми въздейства, кой знае защо :)
Дали носталгично или прекрасно, в едно няма спор, че е прекрасно / хехе, даже в рими го докарах :)/

Невероятно е...нямам думи!

Едното не противоречи на другото...
Животът е неповторим... единствен...нашия!

:))))