Постинг
11.04.2007 22:47 -
Белият лист
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 952 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2007 22:49
Прочетен: 952 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 11.04.2007 22:49
.
.
.
Ето ме отново пред белия лист - той е верен и търпелив. Търпи и най-некадърните ми писания...
Писането е като любовта, писането е любов! Обичаш и пишеш или чакаш... после четеш написаното от другия, трепваш, анализираш и обичаш... още повече!
Не знам какво мога да напиша, да призная - до къде я докарах, да доверявам чувствата си на екрана на монитора...
Когато едно сърце ме повика в мъката си и ми даде да разбера, че има нужда от мен, аз тръгвам без да разсъждавам, да пресмятам или да анализирам. Аз тръгвам истинска към светлината, забравила за всички традиции - домашни и религиозни, които ни учат да не показваме, да не споделяме, да не издаваме чувствата си, да бъдем подозрителни и ...Скалата се наведе пред силата на желанието да те извадя от тъгата. Орли и ястреби повдигаха облаците, за да може слънцето да излезе по-бързо от извора си и да грейне.
Исках огън да запаля и вярвах, че топлината е родена в мен, заедно с обичта...
Ако черните мисли и черния цвят са твоите предпочитания, обичай и мен в черни краски, обичай ме и ме събличай в тези цветове. Озарявай пътя ми чрез тях. Освети го, за да стопля и омекотя... Така ще докажем, че и черният цвят има относителни стойности спрямо палитрата на живота...
.
.
Ето ме отново пред белия лист - той е верен и търпелив. Търпи и най-некадърните ми писания...
Писането е като любовта, писането е любов! Обичаш и пишеш или чакаш... после четеш написаното от другия, трепваш, анализираш и обичаш... още повече!
Не знам какво мога да напиша, да призная - до къде я докарах, да доверявам чувствата си на екрана на монитора...
Когато едно сърце ме повика в мъката си и ми даде да разбера, че има нужда от мен, аз тръгвам без да разсъждавам, да пресмятам или да анализирам. Аз тръгвам истинска към светлината, забравила за всички традиции - домашни и религиозни, които ни учат да не показваме, да не споделяме, да не издаваме чувствата си, да бъдем подозрителни и ...Скалата се наведе пред силата на желанието да те извадя от тъгата. Орли и ястреби повдигаха облаците, за да може слънцето да излезе по-бързо от извора си и да грейне.
Исках огън да запаля и вярвах, че топлината е родена в мен, заедно с обичта...
Ако черните мисли и черния цвят са твоите предпочитания, обичай и мен в черни краски, обичай ме и ме събличай в тези цветове. Озарявай пътя ми чрез тях. Освети го, за да стопля и омекотя... Така ще докажем, че и черният цвят има относителни стойности спрямо палитрата на живота...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450